СВЕТИ ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ИОАН
Протоиерей Алеко Рачев 7.1.2017
След като водените от звездата мъдреци от изток се поклонили и принесли даровете си на младенеца Иисус, те без да осведомят цар Ирод си заминали за техните домове.
Това разлютило царя и той изпратил във Витлеем войници, които избили всички деца от мъжки пол от две годишна възраст надолу. Той знаел и за чудното раждане на Иоан - сина на свещеник Захария, помислил си, че може би той ще да е бъдещия иудейски цар, и затова изпратил убийци и в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили детето. Света Елисавета била вече научила за убийствата на младенците от Витлеем, взела Иоан и бързо се отправила към най-високите места на пустинята. Там Света Елисавета виждайки идващите войници от дън душа замолила Всевишния да запази живота на детето ѝ, след което по Божие внушение, се обърнала към каменната скала и с непоклатима вяра извикала:
- Планино Божия! Приеми майката с детето!
Скалата се разделила пред Елисавета и детето ѝ, и ги скрила от очите на търсещите ги убийци.
В това време бащата на Иоан се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето свещеническо служение. Като не намирал малкия Иоан, Ирод изпратил в храма при Захария да поискат от него да предаде сина си, но и това действие на царя претърпяло несполука. Разгневен Ирод изпратил главорезите си, които свирепо налетели върху свещеника и го убили между храма и олтара. Чистата кръв на Божия свещеник се пропила в мрамора и се вкаменила, като вечно свидетелство за престъпленията на Ирод.
А Елисавета стояла в скалната пещера, която била скрила нея и сина ѝ от гнева на царя. Близо до пещерата се бил появил извор и израснала финикова палма, пълна с плодове. Четиридесет дена по-сетне, Бог приел тихо душата на Елисавета и изпратил ангел, който да се грижи, да храни и да пази Иоана до деня, в който да се яви на Израилския народ.
Светото евангелие е насочено към всички люде родени на този свят. Разказът за живота на Иоан Кръстител от мига на неговото зачатие до часа на неговата екзекуция, не е просто един животопис. Той е огледало, което отразява дълбочинните тайни на човешките сърца.
Въпросът за доброто и злото е тежък и мъчителен за нашето съзнание. Тежък е поради това, че очите на съвестта ни виждат извършените неправди, причинили толкова много мъка и скръб на нашите ближни.
С появата си на историческата сцена, гласът на Предтечата от пустинята страховито звучи от хилядолетия. Този „Ангел Божий” [1] със суров външен вид и грубо облачение и днес гледа на увлечението ни по светските страсти, поради което не малко хора се опитват да го игнорират от умовете си, за да не се вълнуват и смущават.
Колко от съвременните християни са с пустинни каменни сърца без признаци за живот и надежда, това само Бог знае. Ние си имаме наш самотен измислен свят, в който искаме да успеем, заради това и бързаме да градим благоденствените си мечти и се посипваме с войни, болести и нечистота.
Животът на Иоан изобличава и затова безчестните ни дела бързо го поставят под ключ в душевната ни тъмница.
Светското безчестие е сластно. То хитро подчинява човешкото раболепие пред Иродиада, която с лукава усмивка и одобрителен поглед черпи всеки с кощунствата на Иродовия пир от мерзки престъпления.
Бог и преди раждането на Иоан Кръстител е зовял хората да се отвърнат от лошия си път, и да се покаят за злите си дела. Незнанието на закона не освобождава човека от съд, което значи, че и човек не бива да се бави с обръщането си към Господа, и да не отлага това от ден на ден, защото неочаквано ще налети гняв Господен, върху му и ще загине във време на отмъщението. [2]
А Христос чрез изтърпените страдания и с цената на Своята кръв отвори за всеки грешник лесен път за опрощение, стига само човек да не пропусне мига на собственото си просветление.
[1] Малах. 3:1
[2] Сир. 5:8-9