1070 г. от УСПЕНИЕТО НА СВ. ПРЕП. ИОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
публикувано от pastir.bg 17.08.2016
„В средата на Балканския полуостров, в недрата на Рила планина, блести повече от десет века насам сияен светилник на християнството – Рилската обител, така тясно свързана с името на нейния чутовен основател св. Ивана, патрона на българския народ. Въздигнат още през първото българско царство, когато новата вяра имаше нужда от силна подкрепа, подържан и щедро даряван от благочестиви царе, велможи и население през второто царство, Рилският манастир се отплати достойно на своя народ: през робското турско време, време на народна гибел и изпитание, той не престана да пръска светлината на християнството, да внушава бодрост у маловерните, да пази бащината българска реч и книга и да гали спотаени надежди за благи съдбини при нова българска държава. Така той стана първостепенно народно верско средище за българската душа. Паметта пък на неговия основател, странстванията на останките му из Рила в Средец, в Маджарско, пак в Средец, в Търново и Рила изпълниха мълком високата задача на пътуващ учител на вярата”.
Така започва своята книга за „св. Иван Рилски и неговия манастир” известният учен професор Йордан Иванов. Тази характеристика на манастира е рядка по своята правдивост и точност, защото отговаря на една историческа действителност. Рилски манастир! Какво свещено име! Тука се издига величавият и строг монашески образ на св. Иван Рилски – един от най-светлите рицари на българския дух. Неговото име и неговият манастир извикват свещен трепет в сърцето на всеки добър българин. Рилският манастир е четвъртото българско огнище за религиозна и национална просвета след Охрида, Преслав и Търново.
На кратко неговата история е следната:
Манастирът е основан към края на първата половина на 10 век. Той продължил своето съществуване и след като тялото на неговия основател било пренесено в Средец. От следващия 11 век, когато Рила попаднала под Византия имаме запазен само един далечен знак – за живота на манастира – това е глаголския ръкопис от 11 век на съчинението на Ефрема Сирина – паренесис.
Към края на 12 век, през 1195 г., манастирът отново влязъл в пределите на българската държава на Асена I. За живота на манастира през 13 век узнаваме от едно упоменание в Иван-Шишмановата грамота. Там се казва, че и преди Шишмана манастирът се е ползвал с благоволението на българските царе, за което е имало и грамоти, именно от Асеня и Калимана.
По-нататък вестите за манастира спират близо на един век, до времето на севаста Хрельо, който възобновил манастира през 30-те години на 14 век, съградил нова каменна църква и до нея издигнал висока кула. Хрельовата манастирска църква била запазена до 1834 г. на мястото, където е и сегашният главен манастирски храм.
През втората четвърт на 15 век, през размирното царуване на Мурад II (1421-1451) Рилският манастир бил разорен – имотите му били разграбени, сградите разрушени, а монасите загинали или били пропъдени.
Но манастирът не стоял дълго време в разорение. Още при следващия турски султан, Мохамед II, завоевателят на Цариград (1451-1481) той бил възобновен и получил правдини, които го крепили през вековете на турското робство.
Възобновители на Рилския манастир били трима братя свещеници, родом българи, от кюстендилското село Граница. Манастирът бил възобновен 1469 г.
През целият 16 и 17 век манастирът се ползва с благоволението на турските султани, изразявано в ред султански фермани от това време. Посегателства от турското население или турски чиновници ставали сравнително рядко. Злоупотреби с манастирските имоти и правдини почнали да зачестяват към края на 17 век и нататък, когато започнала да запада самата турска империя външно и вътрешно. Това особено се засилило през 18 век. През тази епоха манастирът бил обиран на три пъти: през 1765 г. го пленили разбойници, през 1768 г. втори път и трети път на 16 август 1778 г., когато една 40-членна албанска чета убила няколко монаха и обърнала в пепелища всички манастирски постройки. Останали здрави само каменните сгради, Хрельовата кула, дето били скътани някои свещени съдове и книги, и главната църква.
В края на 18 век и началото на 19 век опустошенията на манастира попрестанали и братството смогнало, било със свои средства, било с помощ от подаяния да поправи разореното и дори да направи нещо ново.
Сегашните сгради на манастира в по-голямата си част датират от втората четвърт на 19 век. На 13 януари 1833 г. в манастира избухнал пожар и поради силния вятър, изгорели почти всички сгради, освен църквата и Хрельовата кула. Веднага било поискано позволение за застрояване на сградите. Такова било получено от специален султански ферман.
Братството, като почнало постройката на изгорелия манастир и като имало предвид теснотата на старата главна църква, останала от Хреля, решило, ако и неохотно, да се събори старият храм и да се замести с нов по-обширен, който да отговаря на настаналите потреби. За тая цел Неофит Рилски с монах Харалампий били изпратени в Цариград да издействат разрешение за граденето на новата църква. Други двама монаси били изпратени тайно в Света гора и други места, където да разгледат манастирските постройки и да изберат образци. За главен архитект бил избран Павел, родом от село Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско. Манастирът почнал да се гради веднага. Имало да се вършат две работи – църквата в средата на манастира и наоколо, килиите на монасите, складовете, готварницата, библиотеката и др. Околните постройки са във вид на неправилен четириъгълник, с високи яки каменни стени отвън, а отвътре откъм двора опрени на каменни стълбове за долния етаж и дървени за горните етажи. Стаите са прилепени до външния зид, а от преде им към двора гледат широки ходници-чардаци, които вървят наоколо по цялото здание. Някои от околните постройки били изградени отново, а други били издигнати на старите основи и стени, които останали здрави след големия пожар, защото били каменни, а именно северното и западното крила. Те съдържат около триста стаи. Граденето на зидовете на църквата траяло повече от три години, от 1 май 1834 година до 26 октомври 1837 година, а вътрешното и външно разкрасяване трябвало да се продължи дори до 1860 г. От кратовските рудници било донесено олово за покрива. Желязо носили от Самоков и чужди краища. От другаде докарвали бял и цветен мрамор, гипс, стъкла и пр.
При изписването на манастира са взели участие мнозина български доморасли и школувани живописци и иконописци от първата половина на 19 век. Поради това манастирът представя истинска художествена галерия, която трябва да се има предвид на първо място при изучаването историята на нашата живопис. Най-голямо участие в изписването на манастира взели двете централни български зографски школи – разложката и самоковската.
Религиозно-просветното и националното значение на манастира е огромно.
Три са манастирите, които са упражнили най-дълбоко влияние върху верския и национален бит на българския народ: Хилендарския, Зографския и Рилския. Мощното въздействие на първия обхваща 18 и 19 век, Зограф съперничи на Рила по дълготрайното си влияние, но последният надминава другите по непосредственото си въздействие върху духовните и национално-просветни съдбини на българина.
Много са били условията, които помогнали на Рилския манастир да стане първостепенно религиозно и национално средище на българската земя. Преди всичко иде неговото повече от десетвековно почти непрекъснато съществуване. Преславските манастири загаснаха рано и името им престана да се чува през второто българско царство. Търновските манастири, възникнали в 14 век, почнаха да западат половин век след това. Бачковската обител мина в гръцки ръце. Манастирът на св. Климент Охридски бе обърнат в джамия, а в св. Наум се загнезди гръцко четмо. Св. Иван Дебърски, Слепче, Пречиста и др. се бориха с политическите несгоди и едва спазиха своето съществуване. Малко по-добре бяха северно-македонските манастири на св. Якима, св. Гавриила и св. Прохора, но тяхното влияние си остана местно и не толкова продължително, както влиянието на Рилския манастир. От временно значение бяха софийските и видинските манастири, Етрополският, Троянският и др. Рилският манастир, ще рече единствен между другите български манастири има най-дълго историческо битие, от 10 до 21 век. Положението на Рилския манастир в средата на българските земи, между чисто българско население, не малко спомогна за неговото преуспяване. Спомогнаха за това и привилегиите, с които той е бил удостояван от българските и турските владетели.
Най-голямо значение за процъфтяването на манастира сред българите, безспорно, е имала славата на неговия обитател св. Ивана и неговото българско потекло.
При такива благоприятни условия, ето вече повече от хиляда години насам, Рилската светиня можа да стане светилник на вярата, крепител на българския език и народност, разпространител на българската книжнина.
Манастирът на св. Ивана Рилски е българския Иерусалим. Тук всяка година минават хиляди поклонници и туристи. Притегателната духовна сила на рилския подвижник и чудотворец е огромна.Като грамаден духовен магнит привлича той на поклонение и молитва своите верни чеда.
Нека бъде вечна слава на великия син на България, нейн небесен покровител, св. Иван Рилски!
Сп. ХРИСТИЯНКА, год. VI, кн. 5, май 1936