| ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ | |
|
Безпристрастно започнал разказа Си Христос. Но ето, щом уточнил кой от тези двамата на какво житейско поприще ...
|
|
| ЗА ТЪРСЕНЕТО ПЪРВОМ ЦАРСТВОТО НА БОГА И НЕГОВАТА ПРАВДА | |
|
Представата на човек като отражение в неговото съзнание не зависи единствено от това какво се случва с него и около него, а от това какво е неговото лично възприятие и мироглед. Тази естествена автономия на човешката ...
|
|
| И ПРОСТИ НАМ ДЪЛГОВЕТЕ НИ, КАКТО И НИЕ ПРОЩАВАМЕ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ СИ | |
|
По-нататък, Иисус дал и молитва на човеците, с която непосредствено да се обръщат към Небесния си Отец ...
|
|
| ЗА РАЗСЛАБЛЕНИЯ | |
|
Такива врати, Йерусалим имал и в североизточната си част на стената, наречени овчи порти. Близо до тях имало къпалня с пет притвора, наречена Витезда. В тези помещения, лежали и множество болни, слепи, хроми и изсъхнали, които очаквали изцерение, тъй като по воля Божия, Ангел Господен от време на време раздвижвал водата и тя ...
|
|
| ДЕРЗАЙ ЧЕДО, ПРОЩАВАТ ТИ СЕ ГРЕХОВЕТЕ | |
|
Това дословно се разбира и от евангелието на Св. Иоан Богослов, кроткия и чистия по сърце любим ученик на Господа, който свидетелства за Христос ...
|
|
| ЗА ДЕНЯ НА СТРАШНИЯ СЪД | |
|
Това обстоятелство било сериозна причина Спасителят приятелски да предупреди доверениците Си, винаги да бъдат духовно будни, за да не се налага да ги отделя ...
|
|
| ПЕТ ХЛЯБА И ДВЕ РИБИ | |
|
Функционирането на човешкото тяло зависи от поддържането на основните му жизнени процеси, така както това се отнася и за всеки друг жив организъм. Храненето регулира жизнените функции на плътта като ...
|
|
| СОЛТА НА ЗЕМЯТА | |
|
Горчивият опит не закъснял. Първите човеци разбрали, че платката на греха e с угнетяващи последствия. Адам ...
|
|
| ЗА ХОРАТА И СВИНИТЕ | |
|
|
|
| ЗА ЗАВИСТТА И КЛЕВЕТАТА | |
|
|
|
| ДЕРЗАЙТЕ! АЗ СЪМ, НЕ БОЙТЕ СЕ! | |
|
В светото Евангелие е описана една такава история, при която смъртта застанала очи в очи с учениците Христови, които плавали с кораб и били хванати в капан на развилняла се буря в морето. След като Иисус вече бил нахранил повече от пет хиляди души по чудесен начин с пет хляба и две риби ...
|
|
| ВЯРВАМ ГОСПОДИ! ПОМОГНИ НА НЕВЕРИЕТО МИ | |
|
Когато Христос вече ги приближил, забелязaл смутените им изражения посред струпалия се народ. Сред тях имало книжници израелеви и един баща с болен син, който бил зле измъчван от бесноват дух. Изтерзаният родител много страдал ...
|
|
| ЗА НЕМИЛОСЪРДНИЯ ДЛЪЖНИК | |
|
Всяка наша правда малка или голяма в собствените ни представи е като замърсена дреха пред Бога. Няма дело, ни духовен подвиг чрез който човек сам да постигне спасението на душата си. Истина е, че за да наследи новия вечен рай, човек трябва първо и преди всичко да има вътрешно желание за това. Иисус дойде, за да откупи човека от греха и смъртта, но насила Той няма никого да спаси. Христос ...
|
|
| ЗА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН | |
|
Авраам дал на Лот три сухи дървени ...
|
|
| НЕ БОЙ СЕ, ОТСЕГА ЩЕ ЛОВИШ ЧОВЕЦИ! | |
|
Всеки искал да го доближи. Всеки искал да го види. Хората се притискали към Иисуса. Принудили го да се качи на кораб и от там да продължи Своята проповед. Корабът бил на известния в околността рибар ...
|
|
| ВЪЗЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ КАТО СЕБЕ СИ | |
|
|
|
| ЗА НАИНСКАТА ВДОВИЦА | |
|
Стонове дерат просторите, мечти изчезват дори без следа, а смъртта косѝ и изтребва сеейки болка ...
|
|
| ИЗЛЕЗЕ СЕЯЧ ДА СЕЕ | |
|
Възприятията на всеки слушател са различни. Иисус ...
|
|
| ЗА БОГАТИЯ И СИРОМАХА | |
|
Несъмнено, изобличението на Христос засегнало мнозина от слушащите Го, защото те чували ...
|
|
| БЕСОВЩИНА | |
|
|
|
| НЕ БОЙ СЕ, САМО ВЯРВАЙ, И СПАСЕНА ЩЕ БЪДЕ | |
|
Смъртта в този живот е неизбежна и все пак от край време хората се опитват да отсрочат срещата си с нея. В копнежа си за умствено, душевно и телесно здраве, людете обичайно възлагат цялата си надежда на лекарите. Но както и навремето, така и днес медицината на практика нерядко професионално и несмутимо гасне немощна в тревожните очи на болния умиращ човек. По този повод, свети апостол Лука в евангелието си разказва две чудни истории от земния живот на Един Лекар, в чиято власт са здравето и живота на всеки ...
|
|
| ЗА МИЛОСТИВИЯ САМАРЯНИН | |
|
След като послушал що говори на хората, законникът решил да провери знанията на прочутия Учител от Галилея върху закона Божий, станал посред, и изкушавайки Иисуса Му рекъл: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? Божият Син знаел, че начетеният човек пред Него познава на пръсти еврейския закон и затова ...
|
|
| ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ | |
|
Несъмнено, където има сливане на два различни ...
|
|
| ЖЕНО, ОСВОБОЖДАВАШ СЕ ОТ НЕДЪГА СИ | |
|
Като я видял Иисус, повикал я и ѝ рекъл: Жено, освобождаваш се от недъга си! - възложил ръцете Си на нея, и тя веднага се изправила и започнала да слави Бога. Началника на синагогата, който станал свидетел на изцерението, озлобено възнегодувал ...
|
|
| МНОЗИНА СА ЗВАНИ, А МАЛЦИНА ИЗБРАНИ | |
|
|
|
| ЗА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ | |
|
В земните дни на Иисус, прокажените били гонени извън населените места и те скитали около големите градове, с надежда някой да им хвърли нещо за ядене. След кръстоносните походи, тази болест проникнала и в ...
|
|
| ДОЙДЍ И ВЪРВИ СЛЕД МЕНЕ! | |
|
Всичко това съм опазил от младини с трепет отговорил уважаваният началник. А Иисус, като го погледнал, възлюбил го и му рекъл: (само)едно ти не достига: иди… и раздай всичко що имаш на сиромаси,…па дойди и върви след Мене…
|
|
| ЗА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ | |
|
Веднъж когато Синът Божий отивал към Йерихон - най-ниско намиращото се под морското равнище населено място в света, съвсем близо до града, край пътя стоял Вартимей. Той бил беден човек, който с просия успявал да си докара сиромашка прехрана. Действително, начинът му на живот бил белязан ...
|
|
| ЗА МИТНИЧАРЯ ЗАКХЕЙ | |
|
Днешната неделя, която Църквата Христова е избрала като една от подготвителните към Великия пост, е посветена ...
|
|
| ЗА БЛУДНИЯ СИН | |
|
Не от днес хората обичат да слушат истории и разкази. И ако в нашите дни си имаме книги, радио-телевизионни и интернет-развлекателни способи за персонално задоволяване на информационните нужди и за забавления на всеки човек, то в онези времена това не било ...
|
|
| 1-30 От 30 |


Измежду людете, слушащи наставленията на Иисуса, имало немалко такива, които считали себе си за праведни. Опиянени от дух на гордост, те презирали другите хора и със субективната си оценка порицавали чуждите дела и постъпки. Веднъж, точно по такъв повод, Иисус се обърнал към дошлия при Него народ и наченал да разказва притча: Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Посредством сложно устроения си зрителен сетивен орган, човек до 90% в триизмерен образ си съставя картина за заобикалящия го свят, а възприятията му, като резултат на познавателен процес, в голяма степен зависят от капацитета и услужливостта на неговите ум и вяра.
Веднъж, до един от планинските склонове на Галилея, дошло при Иисуса множество народ за утешение. Като видял хората, Спасителят се възкачил на близкия хълм и наченал да ги поучава. Христос говорил на людете за блаженствата и за предстоящата радост, която очаква Божиите чеда във вечния живот, като посочил и с какви нравствени норми на взаимоотношения ще имат шанс да се вредят за Царството Небесно.
От два милениума църковните учители берат от плодовете на православното книгохранилище душеспасителни слова, за които добрите християни обичат с наслада да слушат и четат. През земния си живот, Христос извършил много дела, от които светите евангелисти са записали малка част в свещените книги на Новия Завет.
Концепцията за деня на страшния съд Божий, над цялото човечество, е изложена много ясно в учението на Православната църква. Сам Иисус, по темата за последните дни от свършека на света недвусмислено казал на учениците Си, че не знаят и не ще узнаят ни деня, ни часа, в който ще бъде пришествието на Христа.
Като потомци на Адам и Ева човечеството не само онаследява първородния грях, но с неприкрито задоволство от хиляди години усвоява и преумножава плодовете му.
Един ден Господ Иисус Христос се качил на кораб с учениците Си и отплавал към източния бряг на
Кой е този мъж или коя е тази жена, които да не копнеят в душата си за мир и сърдечно веселие. Това желание не е плод на непостижима мечта, нито пък на идеализирана нереалност. Бог сътворил човека, поставил го в градината Едем и там мъжът с жена си наченали да обгрижват рая, който изпълнил дните им с радост и наслада. Но дяволът от завист наклеветил пред Ева Бога, че не е казал истината за дървото на познанието и така последвалите събития станали причина в живота на прародителите ни да влезе смъртта, за която красотата, младостта и земното щастие ...
Вън от чертога на рая, хората почувствали горчилката на безпокойството и така, съпътствани от многолики страдания, те влезли в борба за живота си с противните сили, стараещи се да го покосят.
На сутринта, след славното Си Преображение на Тавор, Иисус тръгнал да слиза от върха на планината заедно с Петър, Иоан и Иаков към нейното подножие, където предната вечер бил оставил другите Си ученици.
Историята за корена на Кръстното дърво начева още от времето на древните патриарси. Лот, племенникът на великия угодник Божий Авраам, дълго време живял свято и непорочно в развратената страна Содомска. Но, станало така, че когато отпосле заживял в планината близо до град Сигор, извършил адски грях. Лот осъзнал тежкото си престъпление, отишъл и паднал пред Авраам и го молил той да изпроси от Бога за него опрощение.
Един ден Иисус, след като бил известно време в Юдея, се върнал в Галилея. Слухът за идването Му се разпространил мълниеносно. Множество народ се стекъл до брега на морето към Него, за да чуе … какво казва и учи Той.
В мрака на греховния ни живот, словото Божие е като запален светилник, осветляващ тъмнината на душите ни. Периодически се вслушаме в указанията на Светото Писание, но когато то изисква от нас да подчиним свободната си воля с тази на Бога, някак си спираме да слушаме и да възприемаме. Ето една причина, която дешифрира защо наставлението на Спасителя да обичаме враговете си, звучи така отдалечено от нас. И ако не беше истина, че взаимоотношенията ни с тези, с които сме във вражда не бяха пулса на живота ни в Христа, нямаше да им отдаваме никакво
Неизбежният дар, който смъртта поднася на всеки човек, внася тревога и ужас в живота на хората. Няма слава или богатство успели да му се противопоставят. Законът, който отнема последния дъх на всяко живо същество следва установената максима, че всичко родено, живее за кратко и трябва да умре. Да такъв е закона на смъртта, не - може, а трябва да умре.
В своите поучения Христос винаги е съобразявал умствената схватливост на слушателите Си, за да могат те да вникнат и долавят поуката от това, което са чули. Когато разговарял с книжници народни, Иисус и пряко, и косвено ги изобличавал в неправилно или умишлено извратяване смисъла на закона Мойсеев, а когато наставлявал людете или учениците Си, Иисус използвал ясни и не дотолкова сложни за тълкуване изразни средства.
Веднъж Иисус в присъствие на учениците Си и на много народ, след като пояснил на книжниците Израелеви мотивите си относно причината, поради която седи на обща трапеза с митари и грешници, се обърнал към фарисеите и казал: Вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
След като извършил много чудеса в Капернаум, Иисус заповядал на учениците Си да отплуват на източния бряг на Тивериадското езеро. А когато стигнал там, ето сред пущинаците на скалистия морски бряг, те срещнали двама бесновати, които от много години страдали от мъчителното действие на зли и бесни духове. Те били съвсем страшни на глед. Гневни и свирепи, те представлявали опасност за всички гадаринци, понеже тичали из усоите и замеряли с камъни онези, които минавали през тия места. Никой нямал смелост да се изпречи на 
Веднъж един еврейски законник като научил, че Иисус поучавал учениците Си и народа в близката околия, станал и отишъл да го види с очите си.
По плът ние сме пръст и веднъж слезли на последната си житейска спирка, смъртта ни връща отново в земята. Пръст при пръстта. Такава е неумолимата действителност на света, в който живеем. Свят преходен и мимолетен. Ала ние притежаваме нещо, което ни различава от заобикалящия ни материален свят. Имаме не само тяло, но и душа. Две основания цялостни и единни, взаимно проникващи едно в друго и в постоянно взаимодействие помежду си.
Било съботен ден. В една еврейска синагога Иисус поучавал народа. Там била и една прегърбена жена, която не можела никак да се изправи.
Eдин човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро ...
Веднъж към Христа се приближил един високопоставен човек от еврейския народ и го попитал какво да стори, за да наследи живот вечен? Иисус му отговорил: Знаеш заповедите на Закона Божий и му изброил някои от тях.
В дните, когато Иисус ходил по земното лице, мнозина от негови съвременници не само чували, но и виждали действените чудеса, които Той вършил.
Всеки човек има правото субективно да преценява коя среща в живота му с някого, е най-съдбоносна и го е променила безвъзвратно. Мненията на хората по този въпрос наброяват вече милиард и затова не горя от желание да се заема с изследването им. В Светото Писание има не малко описани исторически срещи на хора със своя Създател, но в момента насочвам вниманието ви само върху един определен човек и неговия досег с Бога.
Където и да отидел Иисус, до Него се приближавали митари и грешници от околността, за да го слушат. Сред тълпите пристигали и мислещите се за праведни книжници и фарисеи. Едни искали от Христа лек за душите си, а други вироглаво търсели поводи, за да Му възроптават.