ПРИМИРИТЕЛ

Публикувано от   pastir.bg   23.08.2016

Един благочестив пустинник дошъл в един скит за известно време. Един от монасите го приел в своята килия, която била свободна. Монахът живял в друга килия. На първо време пустинникът и монахът живеели добре. Но скоро у монаха се породила завист.

Като узнали колко поучителни са беседите на пустинника, мнозина почнали да го посещават и да му носят, кой каквото имал. Монахът взел да завижда на това. Той си казал: „аз живея тук отдавна, моля се и постя, но никой до сега не ме е посетил, а този пришелец е тук от няколко дни и всички идват при него за благословение”. След това той взел да роптае и да злослови по адрес на своя гост. Работата стигнала до там, че монахът пратил своя ученик да го предупреди да напусне килията. Но добродетелният ученик като дошъл при него, вместо да му предаде думите на своя наставник, казал му:,, Моят наставник ме прати да те попитам здрав ли си?” – „Кажи на твоя наставник” – отговорил пустинникът, „да се помоли на Господа Бога за мене, защото съм малко болен”. Юношата предал на своя наставник друго. Той му казал, че старецът намерил друга килия и скоро ще напусне тази.

Минали се няколко дни и монахът пак изпратил своя ученик при пришелеца с поръчение, че ако в най-скоро време не напусне килията му, той сам ще дойде с тояга да го изгони. Но какво предал ученикът? „Моят наставник, казал той, като чу, че си болен, прати ме да те навестя”. – „Кажи на твоя наставник”, казал пустинникът, „че аз оздравях благодарение на неговите молитви”. Юношата предал на своя наставник, че гостът го моли да остане само още една неделя.

Минала и неделята…. Монахът изгубил търпение, взел тояга и тръгнал да гони пустинника. Но юношата изтичал и предупредил пустинника, че наставникът му идва да го покани на вечеря…. Пустинникът излязъл да посрещне монаха и като му се поклонил казал: „Аз идвам при тебе, любезни в Христа брате, не си давай труд да идваш ти при мене”. Очуден от тази постъпка, монахът хвърлил тоягата си и го прегърнал. След това го завел в своята килия и го нагостил добре.

След като изпратил своя гост, монахът запитал юношата, дали е казвал на пустинника това, което той искал да му каже? – Не! – отговорил юношата. Старецът много се зарадвал като узнал това и виждайки, че завистта му била дяволско нашепване, паднал в краката на ученика си и му казал: „Отсега нататък ти си мой наставник, а аз съм твой ученик, защото чрез твоята само постъпка са спасени душите и на двама ни”.

Ето поучителен пример за онези, които обичат да пренасят вести от къща в къща. Читатели християни, ако видите помежду си каращи се, старайте се да ги примирите, а не да ги тровите със своите зли нашепвания.