ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ВСИЧКИ СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ
Св. Йоан Златоуст архиепископ Константинополски
публикувано от pastir.bg 23.06.2016
Изл. – 1. Не се изминаха и седем дена, откакто тържествено отпразнувахме Петдесетница, и ето отново ни събра сборът на св. Мъченици, или по добре целият полк на мъчениците, който в нищо не отстъпва на евангелското войнство, което някога праотецът Иаков е видял (Бит. 32, 2). И не само не отстъпва, но и му е подобен и равен. Защото мъчениците и ангелите само по името си се различават. Всъщност те са сходни по между си. Ангелите обитават на небето, същото е и с мъчениците. Ангелите не остаряват и са безсмъртни, и мъчениците ще имат същото.Но ето че ангелите са безтелесни? Та що от това? И мъчениците , макар и да са облечени в тяло, но безсмъртно, или по добре: още преди безсмъртието смъртта им за Христа е украсила телата им повече, отколкото с безсмъртие. Не е така светло небето, украсено с многото звезди, както са светли телата на мъчениците, украсени с много рани. Така че, умрели, те много са спечелили, и преди да са получили безсмъртие, те са вече получили награда, като били увенчани със смърт. Понизил си го с малко нещо спроти ангелите: със слава и с чест си го увенчал, така говори цар Давид въобще за човешкото естество. (Псал. 8. 6). Но и това малко с идването си Христос е запълнил, като порази със смъртта си смъртта. Впрочем, не туй аз доказвам, но че самият тоя недостатък, който се състой в смъртността, е станал за тях придобивка. Защото, ако те не бяха смъртни, не биха станали и мъченици, - така че, ако не беше смъртта, нямаше да има и венец. Ако не беше смъртта, нямаше да има и мъченичество. Ако да не беше смъртта, то и ап. Павел не би могъл да каже:,,всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ (1 Кор. 15, 31). Ако да не беше смъртта, той също така не би могъл да каже:,,радвам се в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът ( Кол. 1, 24).
Нрав. – И тъй, нека да не скърбим, че сме смъртни, но още и да благодарим, задето чрез смъртта ни е открит подвига на мъченичеството.Чрез тлението ние имаме възможност да получим награди. А от туй ние се насърчаваме към подвизи. Виждаш ли Божията премъдрост? Виждаш ли , как Бог и най – голямото зло, върхът на нашето бедствие, което е причинено от дявола, т. е. смъртта, е преобърнал в наша чест и слава, като и подвижниците чрез нея е въздигнал до мъченически награди?
Изл.2. – И тъй нека да не се боим, като чуваме, че някой е претърпял мъченичество. Но да се боим, като чуваме, че някой се е оказал слаб и отпаднал тъкмо тогава, когато са му предстояли такива награди. А ако искате да чуете и за бъдещите награди, то знайте, че никое слово не може да ги изкаже:Защото око не е виждало, казва св. ап. Павел, и ухо не е чувало и човеку наум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2, 9). А никой от людите не Го е възлюбил така, както са Го възлюбили мъчениците. Впрочем, за туй, дето величието на приготвените блага превишава и нашия ум и нашето слово, ние не ще премълчим за тях, но, доколкото можем каза и вие да изслушате, ще се постараем да ви нарисуваме онова блаженство, с което ще се удостоят там мъчениците. Защото пълно и ясно могат да го познаят само тези, които на опит ще се наслаждават от него. Тукашните жестоки и нетърпими страдания мъчениците изтърпяват за кратко време. А след туй те се възкачват на небето. При туй ангели ги предшестват и архангели ги съпровождат. Защото те не се срамуват от своите съслуживци и са готови всичко да сторят за тях, както и мъчениците са се решили всичко да изтърпяват за Христа, своя Господ. А след, възкачването на небето, там ги срещат всички небесни Сили.
Пристигайки там и покланяйки се на Седящия на престола, мъчениците се удостояват от Господа с много по – голямо благоволение, отколкото техните небесни съслужители. Защото Господ ги посреща не като роби, - макар и туй да е за тях голяма чест, с която нищо не може да се сравни, - но като Свои приятели. ,,Вие, казва Той, сте Ми приятели (Йоан. 15, 14)”. Защото Сам той е казал: ,,Никой няма по – голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15, 13). А понеже те са проявили най – голяма любов, то Той с любов и ги приима, и се наслаждават те от тамкашната слава, присъединяват се към ангелските хорове, участват в тайствените песнопения. Защото, ако те, докато още са били в тяло, чрез участието си в тайнствата, принадлежеха кум небесните хорове, като са пеели трисветата песен заедно с херувимите, както това е известно на вас, посветените в тайните, то много повече след съединението си с тях, с които по – рано са били в хор, те много по – смело участват в тамошното славословие.
Нрав. – Не се ли страхувахте по - рано вие от мъченичеството? А сега не желаете ли за себе си мъченичество? Сега не съжелявате ли,че днес няма мъчения? Но и ние можем да се подвизаваме, както през времето на мъченичеството. Мъчениците презирали живота, а ти презирай удоволствията. Те се оставяли да бъдат хвърлени в огън, а ти хвърляй сега имота си в ръцете на сиромасите. Те тъпчели с нозе нагорещени въглища, а ти угасвай пламъка на страстите си. Трудно е то, но е полезно. Гледай не на тяговното настояще, а на приятното бъдеще; не на неизбежните беди, а на възможните блага; не на страданията, а на наградите; не на трудностите, а на венците; не на подвизите, а на възмездията; не на скърбите, а на утешението; не на разпаления огън, а на вечното царство; не на околните палачи, а на венцеподавателя Христа.
Изл. 3. – Най - верния способ и най – удобния път, който води към добродетелта, е да гледаш не само трудностите, но и наградите след труда, впрочем и не толкова на тях сами по себе си.Така например, когато ти се готвиш да направиш милостиня, обръщай внимание не на паричните разходи, а как да бъдеш в случая справедлив. „Пръсна, казва се в св. Писание, раздаде на сиромаси: правдата му прабъдва вечно” (Псал. 111, 9). Не гледай, че богатството намалява, а виждай, че съкровището се умножава. Когато постиш, мисли, не че ще се изтощиш от пост, но за оная леснота, която произтича от това изнурение. Когато бодърствуваш в молитва, мисли не заради умората, причинена от бодърствуването, а за смелостта, която ни дава молитвата. Така постъпват и войниците. Те се вгледват не в раните, а в наградите, не в пораженията, а в победите; не на падналите смъртно ранени войници, а на увенчаните герои. Така и капитаните представят си пристанището преди морските вълни; търговските ползи преди корабокрушението; благополучно мореплавание – преди морските премеждия.
Нрав. – Също така постъпвай и ти. Представи си само, колко велико дело е, след дълбока нощ, тогава когато спят всички люде, зверове и гадове, когато наоколо ти е всеобща дълбока тишина, а ти едничък бодърствуваш и смело беседваш с Владиката на вселената. Приятен е съня нали? Не, няма нищо по приятно от молитвата. Беседвайки с Бога насаме, когато никой не те безпокои и не те отвлича от молитвата, ти може много да успееш. Самото време ти спомага да получиш това, което желаеш. Но ти си легнал на меко легло и не ти се става? Представи си мъчениците, които са лежали на желязна решетка, дето не постелка била послана, но разгорели въглища…, Тук аз искам да завърша речта си, за да си отидеш с жив и пресен спомен за тази решетка и да помниш за нея и дене и ноще. Защото , ако ще би да има и хиляди пречки, ние ще сме в състояние лесно да ги премахнем и да скочим за молитва, ако само постоянно си представяме тази решетка. Впрочем, не само, тази решетка, но и всички други страдания на мъчениците да си начертаем, ей тъй, на дебело на нашето сърце. Както тия, които желаят да си украсят своите домове, ги изшарват отвсякъде с най – разноцветна живопис, така и ние по стените на нашите души да изобразим наказанията на мъчениците. Оная живопис по къщите е безполезна, а тази живопис ще е от голяма полза. За тази живопис не са необходими нито пари, нито какво да е изкуство, необходимо е само усърдие и да си умен да си представяш тези мъченици.
Закл. – И тъй, да изобразим в душата си мъчениците, едни лежащи на скара, други хвърлени в кипящи котли, други хвърлени в морето, едни измъчвани с кука, едни разкъсвани на зъбчати колелета, други хвърляни от високи канари, едни как се борят с диви зверове, други хвърляни в пропаст, а някои нека, както всеки сам си измисли, за да може, като има повече разнообразие в живопистта на този храм на нашата душа, да бъде той светъл и удобен за посрещане в него на небесния Цар. Защото, ако Той види такава живопис в душата, то ще дойде с Бога Отца и ще направи в нас обител за Себе си със Светия Дух. И ще бъде тогава нашата душа царски дворец, и никаква лоша мисъл не ще се промъкне в нея. Защото споменът за мъчениците, като най – разноцветна живопис, постоянно ще се намира у нас и ще причинява голям блясък, а и Царят на вселената, Сам Бог, постоянно ще обитава у нас. По такъв начин, приемайки Христа тук, ние след смъртта си можем да бъдем приети във вечните обители, с които дано да се сдобием всички ние, чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото и с Когото е слава на Отца, заедно със светия и животворящ Дух, во веки веков. Амин.
***
Димитров, Вениамин. Сборник от образцови проповеди на най – бележити православни проповедници. Издание на групата Добрия Пастир, 1930 г.