СВЕТИ ПРАВЕДЕН ФЬОДОР УШАКОВ 

публикувано от   pastir.bg   30.07.2016

Благодарение на Бога при всички боеве с неприятеля и в цялостното съществуване на  флота под моето началство в морето, чрез запазването на Всевисочайшата Благост, нито един кораб от този флот не е загубен и нито един човек от нашите служители не е пленен от неприятеля. (св. Фьодор водил 43 битки – бел. прев.)

Свети праведен Фьодор Ушаков е роден на 13 февруари 1745 г. в с. Бурнаково, Романовска околия, Ярославска провинция и произхождал от небогат, но древен дворянски род. Родителите му Фьодор Игнатиевич и Параскева Никитична били хора благочестиви и дълбоко вярващи.

В следпетровските времена дворянските юноши служели в гвардията, в нея служил и бащата на св. Фьодор. Денят на рождението на бъдещия адмирал на Руския флот 13 февруари, се пада между празнуването на двама воини великомъченици – Теодор Стратилат и Теодор Тирон (на руски Феодор – бел. прев.). Целият живот на руския флотоводец преминал под благотворното влияние на неговия чичо преп. Фьодор Санаксарски, велик воин в духовната бран. На младини той служил в лейб-гвардейския Преображенски полк, но после, стремейки се с душа към друго служение и желаейки да придобие званието небесен воин, избягал от столицата в двинските гори. Бил намерен и докаран при императрицата, която разбрала Божия Промисъл и благоволила да го остави в Александро-Невската Лавра, където бил постриган за монах. Това изключително за дворянското семейство на Ушакови събитие и последвалото монашеско служение, било постоянен предмет на разговори сред роднините и им служело за назидателен пример.

Св. прав. Фьодор бил в възпитан в строга нравственост и високо религиозно чувство, а примерът на чичото монах се запазил дълбоко в сърцето му и станал господстващ през целия му живот. Св. прав. Фьодор имал вродено безстрашие и пренебрегвал опасността. Отстъпчив при обикновени условия, той се преобразявал в минути на опасност и без страх гледал опасността в очите.

През 1761 г. бил зачислен в Морския кадетски корпус в Санкт-Петербург. После бил изпратен във флота на Балтийско море, а след това в Азовската флотилия. В края на 17 – началото на 18 в. държавна задача станало  връщането на Русия на Черноморското крайбрежие. Императрица Екатерина създала линеен флот, в 1778 г. недалеч от устието на Днепър било организирано адмиралтейство, основано пристанище и гр. Херсон. С договор между Русия и Турция от 28 декември 1783 г. Крим бил окочнателно присъединен към Русия. Императрицата издала указ за построяването на нови укрепления, сред които и Севастопол с адмиралтейство и корабостроителница.

През 1785 г. в от Херсон в Севастопол на линейния кораб Св. Павел пристигнал капитан първи ранг Фьодор Ушаков. В 1787 г. Турция обявила война на Русия. Първата генерална битка била през лятото на следващата година – за пръв път малобройният руски флот удържал победа над превъзхождащия по сила противник. Вярата във вечния живот, несъмненото упование на Божията помощ и неустрашимостта пред неприятеля – ето какво било решаващо във флотоводческия талант на св. Фьодор Ушаков. Османската Порта била хвърлена в изключителен страх и ужас, а Фьодор Ушаков получил чин контра-адмирал и бил назначен в началото на 1790 г. за командващ Черноморския флот. Последвали победи при Креч и Севастопол. Самият Фьодор Ушаков ясно разбирал: победите на православното воинство ги дарува Господ и без Божията помощ всички човешки умения са нищо.

През 1791 г. Руско-турската война завършила с блестяща победа на контра-адмирал Фьодор Ушаков при

НОС КАЛИАКРА

Това била годината, когато Турция възнамерявала да нанесе решаващ удар на Русия. Султанът извикал на помощ флота от африканските владения, прославил се под командването на алжиреца Сеит Али. Последният, поласкан от вниманието на султана, самохвално обещал, че като се срещне с руснаците, ще тръгне с всичките си кораби на абордаж и или ще загине, или ще се върне победител, а виновника на неотдавнашните поражения на Турция, контра-адмирал Ушаков, ще доведе в Истанбул в окови. Предстояла генерална битка, това осъзнавали всички от руския флот.Молете се на Бога – писал княз Потьомкин на Ушаков – Господ ще ни помогне, доверете се на Него, ободрете екипажа и му вдъхнете желание да се сражава. Божията милост да бъде с вас!

На 31 юли на подстъпите към нос Калиакра Ушаков открил турския флот, който стоял в линия на котва под прикритието на бреговите батареи. Появата на руската ескадра била напълно неочаквана за турците, та ги обхванала паника. В бързината те почнали да режат корабните въжета и да вдигат платна. При това няколко кораба, които не могли да се справят с управлението при отвесна вълна при поривистия вятър, се сблъскали един в друг и получили повреди. Ушаков, като бил с попътния вятър и възползвайки се от суматохата сред неприятеля, взел изумително по находчивост решение и повел своя флот между турските кораби и непрестанно стрелящите брегови батареи, като отрязал по този начин корабите от брега. Боят се разгорял с потресаваща сила. Бойната линия на турците била разбита (дотогава била използвана линейната тактика, а св. Фьодор Ушаков се вклинил в турския флот – бел. прев.), техните кораби били дотолкова притиснати, че стреляли един в друг, като се криели един зад друг. На флагманския кораб Рождество Христово Ушаков погнал опитващия се да се измъкне Сеит Али и като го доближил, го атакувал. От първото гюлле на руския флагман се раздробила на парчета предната мачта на алжирския кораб, а някои трески отлетяли и се забили в Сеит Али, ранявайки го тежко в брадичката. Окървавеният алжирски предводител, който неотдавна се хвалел, че ще плени Ушаков, бил свален от палубата в каютата. Руските кораби, като обкръжили противника, буквално го засипвали с гюллета. Турският флот бил вече напълно разбит докрай и за сетен път бягал от бойното поле. Настъпилата тъмнина, барутният дим и промяната на вятъра го спасили от пълния разгром и плен. Целият турски флот, лишен от 28 кораба, бил разхвърлян из морето. Голяма част от екипажа била избита, като в същото време на руските кораби загубите били незначителни. А в Истанбул, нямайки известия за станалото сражение, празнували курбан байрям и се радвали. Но скоро свръх надеждите, тази радост се обърнала в печал и страх, предизвикани от появата при крепостите на Босфора на остатъците от ескадрата на славния алжирец Сеит Али. Видът на пристигналите пет негови линейни кораба и няколко малки съда бил ужасен - някои от тях без мачти и така повредени, че занапред не могат да служат на море.Палубите били зтрупани с трупове и умиращи от рани, на всичко отгоре корабът на самия Сеит Али, влизайки на рейд, почнал да потъва пред очите на всички и с топовни изстрели да моли за помощ.

Великий! Твоят флот вече го няма – докладвали на султана. Той бил дотоклова слисан от видяното зрелище и известието за съкрушителното поражение на своя флот, че незабавно побързал да сключи мир с Русия.

Русия укрепила своите позиции на юг, стъпила твърдо на завоюваните брегове на Черно море. За тази знаменита победа контра-адмирал Ушаков бил удостоен с орден Св. Александър Невски.

Св. прав. Фьодор Ушаков записал още много победи в историята на руския флот. След революцията във Франция обстановката за Русия по южните й граници се усложнила, Франция подстрекавала Турция към нова война с Русия. Турският султан обаче приел предложението на руския император за съюз против Франция и се обърнал с молба за изпращането на спомагателна ескадра. Вице-адмирал Ушаков получил заповед да съдейства на турския флот против зловредните намерения на французите, като буен народ, изтребил не само в своите предели вярата и установените от Бога правителство и закони, но и у съседни народи, победени и излъгани от техните вероломни внушения. Турците, знаейки от собствен опит изкуството и храбростта на Фьодор Ушаков, напълно му поверили своя флот.

Така започнала знаменитата средиземноморска кампания на вице-адмирал Фьодор Ушаков, в която той се проявил не само като велик флотоводец, но и като мъдър държавен деец, милосърден християнин към войниците - свои и вражески, към местното население и като благодетел на освободените от него народи. Той превзел Йонийските острови на югозападното крайбрежие на Гърция с главен остров Корфу с най-мощните в Европа бастиони, укрепен допълнително от французите. Там се намира велика за християните светиня – мощите на св. Спиридон Тримитунтски. За победата на о-в Корфу св. прав. Фьодор Ушаков бил произведен в чин адмирал. Бил пълномощен представител на Русия и организирал на освободените острови нова държава  - Република на 7-те съединени острова – първото гръцко държавно образование.

Следва превземане на гр. Бари и благодарствен молебен при мощите на св. Николай, после Неапол и в края на септември 1799 г. руските войски влезли в Рим. Очаквало се да продължат към Малта, но императорът извикал св. Фьодор в Севастопол.

В 1801 г. имп. Павел I бил убит от заговорници. Наследник станал синът му Александър I. Политиката на Русия се променила, битувало мнението, че на сухопътна Русия не й е нужен голям флот – обременителен разкош. Русия не бива да е сред първите морски държави, това не представлява нито полза, нито необходимост.

През 1804 г. св. праведен Фьодор Ушаков написал подробна записка за своето служение на Руския флот, в която правел равносметка на своята дейност: Благодарение на Бога при всички боеве с неприятеля и в цялостното съществуване на  флота под моето началство в морето, чрез запазването на Всевисочайшата Благост, нито един кораб от този флот не е загубен и нито един човек от нашите служители не е пленен от неприятеля. ( св. Фьодор водил 43 битки – бел. прев.)

Имп. Александър I станал съюзник на Наполеон Бонапарт, а Йонийските острови впоследствие били предадени на Франция. На 19 декември 1806 г. св. Фьодор Ушаков подал молба за оставка.  Той избрал тихото селце Алексеевка близо до Санаксарския манастир Рождество Богородично, където в годините на неговите бойни подвизи се е молил неговият чичо преподобен Фьодор. Тяхното молитвено общение никога не е прекъсвало. Затова той се стремял към мястото, където се подвизавал в Господа и се упокоил неговият най-духовно близък човек.

Според свидетелството на тогавашния настоятел на манастира йеромонах Натанаил, св. Фьодор идвал на службите, през Великия пост живеел по цяла седмица в манастира за пост и подготовка за Светите Тайни и изкарвал без да пропуска и слушал благоговейно всяка продължителна служба с братството в църквата; от време на време правел дарения на обителта значителни благотворения; също така на бедни и нищи правил винаги милостиви подаяния и подпомагане.

По време на Отечествената война с Наполеон 1812 г. устроил болница за ранени, давайки пари за издръжка. Предал голяма сума в полза на разорените хора от войната. Утешавал скръбните и унилите с непоколебима надежда в благостта на Небесния Промисъл: Не се отчайвайте! Тези страшни бури ще се обърнат в слава за Русия. Вярата, любовта към Отечеството и привързаността към Престола ще възтържествуват...

Остатъка от живота си св. прав. Фьодор прекарал крайно въздържано и завършил живота си като истински християнин и верен син на Светата Църква на 2 октомври 1817 г. и бил погребан според желанието му в манастира до сродника си от дворяните, първоначалника на тази обител йеромонах Фьодор също Ушаков по фамилия. Бил погребан до стената на съборния храм.  Неговият подвижнически и високодуховен живот, добродетелите му не били забравени в Русия. С неговите завети живели руските воини и флотоводци и преумножили славата на руския флот.

Когато настъпило времето на гоненията срещу РПЦ Санаксарският манастир бил затворен, параклисът над гроба на св. прав. Фьодор бил разрушен до основи, а през 1930-те години честните му останки били осквернени от безбожници. В годините на Великата Отечествена война 1941 - 45 г. воинската слава на Фьодор Ушаков била припомнена заедно с имената на св. благоверни князе Александър Невски и Дмитрий Донской и великия руски пъководец Александър Суворов. Били учредени орден и медал на името на адмирал Ушаков, станали висши награди за воините – моряци. Оттогава гробът му и Санаксарският манастир били под грижата на държавната власт, което предотвратило разрушаването на почитаната от праведника обител.

През 1991 г. Санаксарският манастир бил върнат на РПЦ. На гроба на св. прав. Фьодор се служили панихиди, идвали многобройни поклонници, сред които често и воини моряци. През декември 2000 г. адмиралът от Руския флот Фьодор Ушаков бил канонизиран. Руският флот, руското воинство се сдобили с небесен застъпник и ходатай пред Божия Престол за руското отечество.

И в настоящото време имаме нужда от молитвите на св. прав. воин Фьодор и за нашия български флот.

 

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН ВОИН ФЬОДОР (Ф.Ф. Ушаков, Адмирал на руския флот)

О, преславни защитниче на руската и българската земя и на Православната вяра усърден поборниче, непобедими войне Фьодоре. Никакви благодарствени слова, нито изящните красноречия не са достатъчни, за да прославим твоето праведно и дивно житие, понеже като придоби от младини силна вяра в Христа и любов към отечеството, си се явил благоплодна клонка на твоите честни родители. Заради това си се показал на твоята страна съименен на Божия дар в скръбните времена на войни срещу иноплеменници. Защото, подражавайки на праведните воеводи не толкова с броя на войниците и умението, колкото с вяра си побеждавал враговете, показвайки силата на истинското благочестие. Заради това, разпалвани от любов към теб, възпяваме многобройните твои добродетели: голямата любов към Господ и ближните заради които си полагал живота си; ангелоподобната чистота, защото всички с твоето въздържание си удивил; истинското нестяжание, тъй като доброто и красивото в този свят си презрял.

Ей, преблажени Фьодоре, угодниче Божий и благоверен болярино на православните царе, погледни на нашето скромно моление, което ти възнасяме от греховна плен. Приклони към милост нашия Господ Иисус Христос, да не ни въздаде според нашите дела, но да ни дарува прошка на греховете, да ни избави от злите, които ни нападат и да подаде на нашите власти усърдна грижа за народа, на воинството мъжество в битките, на народа будно, истинно благочестие. И да ни сподоби да достигнем безметежното пристанище в Царството Небесно, където с всички светии да прославяме Всесвятото име на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.

ДРУГА МОЛИТВА КЪМ СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН ВОИН ФЬОДОР

Погледни снизходително от горните селения, праведни воине Фьодоре, към прибягващите към теб и обърни внимание на тяхното моление: умоли Господ Бог да дарува на всички нас това, което просим за нашето спасение от Него при твоето свято застъпничество. Ти си преминал усърдно възложеното ти голямо служение и с твоята помощ настави и нас да пребиваваме всеки в каквото е призван. Ти, като победи множеството врагове, повали и всички опълчващи се срещу нас видими и невидими врагове. Умоли Господ Бог да ни дарува крепък и нерушим мир и плодородие на земята, на пастирите святост, на законниците правда и сила, на военоначалниците мъдрост и непобедима доблест, на градоначалниците праведен съд, на твоя руски флот и на българския и на цялото наше воинство преданост към вярата и отечеството и непобедимо мъжество, а на всички православни християни здраве и благочестие. Запази руската и българската страна, тази и всяка света православна обител от всички вражески нападения, та с думи и дела да се прославя в тях всесвятото име на Отца и Сина и Светия Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

СветьIй праведньIй воин Феодор Изд. Общество любителей православной литературьI издательство имени святителя Льва, папьIй Римского Киев 2009 г.

Превод от църковнославянски: Наталия Стоянова