ЗА ТЪРСЕНЕТО ПЪРВОМ ЦАРСТВОТО НА БОГА И НЕГОВАТА ПРАВДА
Протоиерей Алеко Рачев
Посредством сложно устроения си зрителен сетивен орган, човек до 90% в триизмерен образ си съставя картина за заобикалящия го свят, а възприятията му, като резултат на познавателен процес, в голяма степен зависят от капацитета и услужливостта на неговите ум и вяра.
Представата на човек като отражение в неговото съзнание не зависи единствено от това какво се случва с него и около него, а от това какво е неговото лично възприятие и мироглед.
Тази естествена автономия на човешката воля, основана върху различни субективни преценки, е възможно, дори по-често, да изразява и одобрява съждения взаимно изключващи се, което се намира в пълно отличие със схващането на християнския мироглед.
Господ в духовен аспект категорично дефинира стойността на нашето зрение: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно.1
Живата вяра, гледана през чисти очи, очертава ясно християнския смисъл на живот по Бога, а мъртвата вяра, наблюдавана през призмата на лукавството, изкривява християнското възприятие и човек губи възможност да живее като християнин и да се покаже като такъв на дело.
Духовно слепият човек не вижда Бога и оставайки самотен, си съставя въображаем свят от скоропреходни наслаждения, заробва се на греха и бляна за материален просперитет и забавления.
Така грехът, като извор на всяко бедствие, причинява дълбокото разстройство у своя подчинен човек и влече душата му към ръба на адската пропаст, където да го свлече за вечна печал и страдание. Грехът черпи сили от човек, пожелал да му се отдаде и набира мощ, изразена между него и човешкото съглашение. Получил самоличност, грехът създава насилие, издевателства и яростно се стреми да убие дори и обичта помежду най-близки, каквито се явяват родители и деца.
Аршинът на греха е с опустошителни мащаби. В семейства, между приятели, навсякъде, където и да се среща, се идентифицира в очи пълни с болка и лица на безнадеждни души.
Господ винаги дава всичко необходимо за живота на цялата планета. Погледнете птиците небесни, - казва Иисус, - те не сеят, нито жънат, … и вашият Отец Небесен ги храни. Взрете се в полските цветя (кринове) как растат – не се трудят, ни предат; но казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е облякъл, дори и като едно (един) от тях.2
Бог се грижи за нас повече, отколкото нас самите ни е грижа за себе си. Но доколко се доверяваме на Божия промисъл и доколко търсим Неговото царство, това всеки може да узнае.
Ние често говорим за вярата си, но тънем в калта на извратеното си себелюбие, ставаме идоли, кланящи се на самите себе си и дори да се причастяваме, поставяме пречка за общението си с Христос, тъй като е невъзможно да слугуваме едновременно на нас и на Него.
Христовата любов към ближните и слепите очи на закоравелите от мрак човешки сърца, вероятно са подбудили писателя Андерсен да напише приказка за големи деца. В нея гладните странници, голите и боси немощни човеци, които ни заобикалят, са събрани в гледащите с надежда очи на малката кибритопродавачка. Тя, из своите малки и сковани от студ ръце, както тогава, така и днес, запалва малкото кибритено пламъче, с което опитва да сгрее болезнено скованите ни от пустота души. Опитва се да пробуди доброто в нас, опитва се да пропъди от нас ледения грях на самолюбието.
Животът на светиите бил скромен и те не са имали себе си за нещо повече от другите хора. Тяхното съзнание било изчистено от страсти и насочено към Спасителя, и това се отразявало в делата им.
Нашият живот също трябва да е обърнат към Господа, към търсенето на най-ценното духовно съкровище - Неговото Царство. Доверим ли се на Бога с вяра, няма да сме лишени от блага, защото всичко от което имаме нужда ще ни се придаде.3
Христос дарява всеки от нас с любовта Си и стига да желаем, ще се научим да се отнасяме към живота просто, с доверие в Бога.
____________
1 (Мат. 6:21-22)
2 (Матей 6:26, 28-29)
3 (Мат. 6:33)
***