СВ. ДИМИТЪР - ХРАМОВ ПРАЗНИК НА ЦЪРКВАТА В СЕЛО БЛЪСКОВЦИ

Веска Николова

Публикувано от pastir.bg 27.10.2016

Малкото еленско село Блъсковци има славна история. За всички махали около Елена писателят Емилиян Станев казва …“Колко малко знаем историята на тези махалички, основани след падането на Втората българска държава и колко тайни са скрити завинаги в тях“… Местните жители в Блъсковци се заселват около 1580 г., 200 години след поробването на България. Гонени, унижавани, убивани  защото са искали да останат верни на род и вяра, хората са търсели спасение в дебрите на Балкана. Така отделни родове започват да се заселват около реки и поляни, където са можели да пасат животните си. Климатът е умерен, гледката към Балкана е открита, към Бузлуджа, връх Св. Никола (връх Шипка), Ботев връх. Това кара цели родове да основат тези махалички, имената на които дават и самите заселници. Така Четирима братя се заселват до изворите на една от реките и името на махалата дава единият от братята Велю и махалата се казва Велювци. Родовете растат, става тясно, тримата братя тръгват да търсят нови пасища, вторият остава около едно, по-надолу по реката и така се основава Недялковци на името на Недялко. Третият, най-големият се премества още по-надолу и основава Големани (големия). Четвъртият, който се казва Никола се премества от другата страна на ската и основава Николовци. Блъсковци се оформя по средата на долината, но се оказва най-голямото и става център на духовност за всички останали махали. Там са построени училище, църква, сборище. Църквата „Св. Димитър" е построена само за две години. Строителството завършва през 1860 г. Каква голяма вяра са имали хората през онези години на робство, каква голяма нужда и потребност са имали от духовност, от Божий дом, та са успели да издействат разрешение от Голямата порта. За онези години, пък и за днешно време, църквата е сравнително голяма, иззидана от камък и с всичко необходимо за духовна дейност и то повтарям само за две години. Даже не мога да си позволя да правя сравнение със сега, когато има толкова техника, удобства, а строителството на храмове става трудно и бавно. Тогава всичко се е правило ръчно, камъните са превозвани с волски коли. Тя е осветена от Иларион Макариополски – духовникът поставил началото на борбата за самостоятелна българска църква и първи Търновски митрополит.

През годините на социализма, селата обезлюдяват, духовната дейност унищожена, църквата в селото забравена. Радостен е факта, че през последните години се намериха родолюбци, които решиха тази светиня на българщината да се възстанови и за 150 годишнината през 2010 година, храмът беше напълно възстановен. Смени се пода, ремонтира се тавана, много икони бяха дарени и вече можем да се радваме, че на големи празници там има служба. Всяка година на Димитров ден, храмовият празник се отбелязва особено тържествено. Освен Светата литургия, винаги има Водосвет, освещава се и курбан (тази година беше риба, празникът е в сряда, но когато позволява, се намира дарител, курбанът да е от агне). Всеки носи нещо направено в къщи, баници, пити хляб, сладки и се получава една много приятна обстановка. Прави ми впечатление, че в малките населени места тези празници преминават по-тържествено от големите градове. Ученици от гр. Елена изнасят музикална програма, пеят се изключително народни песни, играят народни танци и всичко това оставя много приятен спомен. Заслужава да отбележа и факта, че двамата свещеници в Елена, проявяват също голямо родолюбие. На такива празници Светата Литургия в Елена започва по-рано и след нея със собствен транспорт служат и по селата, но празникът се почита. Потомците на местните жители сме останали много малко, Блъсковци е родното място на моя баща, но в тези махалички има много закупени къщи от хора, от големите градове, поскали тишина и спокойствие. По ирония на съдбата, преди години блъсковчани са ходили на градини в Провадия и много са се заселили във Варна, а сега много варненци купуват къщи тук. Дано има родолюбци, които да продължат традициите, за да се запази българщината, даже и когато нас вече няма да ни има на този свят.