СВЕТИ САВА СРЪБСКИ - МОСТ МЕЖДУ БЪЛГАРИ И СЪРБИ ОТ ТЪРНОВО ДО МАНАСТИРА МИЛЕШЕВО
Публикувано от pastir.bg 14.1.2017
Св. Сава [1] е роден през втората половина на 12 в. – през 1169 или 1175 г. в Рас, столица на сръбското Велико княжество, недалеч от днешния гр. Нови пазар в Сърбия. Растко Неманич (както е светското му име) произхожда от кралската династия на Неманичите и е най-малкият син на великия жупан Стефан Неман. Той се отказва от земната власт, за да следва Бога. На 18–годишна възраст св. Сава избягва от светската суета на Света Гора и отива първоначално в руския манастир Св. Пантелеймон, а сетне във Ватопед, където се замонашва. Заедно с баща си издига Хилендарския манастир. Цялото му семейство под влияние на светеца поема пътя на светостта - самият той става духовен отец на баща си св. Симеон и на по-големия си брат св. Стефан, майка му отива също в манастир. В самото начало на 13 в. св. Сава се връща в родината си с цел да прекрати войната между братята си. През 1219 г. той става основател на самостоятелната Сръбска архиепископия. Св. Сава се чества като покръстител на Сърбия, донесъл славянското богослужение и славянските книги. Блестящ книжовник, той развива широка просветна дейност. През 1222 г. вселенският патриарх Герман ръкополага Сава за архиепископ на цялата сръбска земя. В 1233 г. св. Сава предава светителстването на своя ученик Арсений Сремски. Към края на живота си посещава патриарсите на Йерусалим [2], Антиохия и Александрия, за да укрепи позициите на Сръбската Църква и да съдейства на българския цар Иван Асен II за възстановяване на Българската патриаршия.
Св. Сава искал да умре извън родината си и се молел на Бога да го удости да бъде погребан в изгнание. На връщане от второто си поклонение в Йерусалим, по време на гостуването си при българския владетел Иван Асен II в Търново – тъст на скръбския крал Владислав, на когото св. Сава е чичо, той участвал в Рождественските и Богоявленски богослужения заедно с българския патриарх Йоаким, но заболял. На 14 януари 1235 г. [3] св. Сава предал праведната си душа на Бога. Той бил тържествено погребан в църквата Свети Четиридесет мъченици в Търново.
Смъртта на св. Сава става вечен мост между България и Сърбия, духовна връзка между двете страни и народи.
Сръбският крал Владислав, негов племенник, молил българския цар да му предаде тялото на неговия чичо, но българите също искали да имат при себе си този небесен закрилник и българският цар отклонил молбата. Владислав дошъл лично в Търново да моли за светото тяло. Отишъл първо на гроба на св. Сава и проливайки горещи сълзи, той просил светеца: моли Бога и с твоите молитви умилостиви сърцето на българския цар, та да ми разреши пренасянето на твоето тяло...
Ето как описва тези трогателни събития св. Николай Велимирович:
„Тази и много други молитви Владислав отправил към чичо си с трепетно сърце. И, виж ти, чудо! През същата нощ в съня на цар Иван Асен II се явил Сава и му заповядал в Божието име да предаде неговото тяло на сърбите...
И тъй, ковчегът бил изваден от саркофага и бил отворен в присъствието на двамата владетели, патриарха, духовенството и народа. За радост на всички, Савиното тяло било нетленно и църквата се изпълнила с приятен мирис. Изглеждало тъй, сякаш светителят бил заспал. Започнали да стават чудеса: болните били веднага изцелявани, а обсебените от дявола се освобождавали само от докосване до неговото тяло и до одеждата му.
На свой ред цар Иван Асен II заповядал каменният саркофаг да бъде запазен в чест на светителя тъй, сякаш светото му тяло все още лежи в него. Саркофагът бил наметнат с царското пурпурно покривало, кандилата и свещите около него останали запалени... Желанието на царя (когато оказал гостоприемство на светителя – бел. ред. ) било Сава да остане в Търново до Великденкато в свой собствен дом. Сава не обещал, че ще остане, но все пак останал в България не за един, а за два Великдена, макар и вече не жив, а мъртъв. Тялото му било взето от Търново и било пренесено през българската граница в Сърбия. Граница – каква граница?! Никога не е имало рязка граница между сърби и българи, както между другите народи, а само подвижна и не особено категорична линия. Св. Сава винаги е бил и остава символ на това единство.
В цялата сръбска история няма подобно на това дълго и тържествено шествие, с което тялото на св. Сава било пренесено от България в Сърбия. Хиляди хора прииждали от всички страни, за да се присъединят към него. Крал Владислав бил построил в Херцеговина манастир и църква, наречена Милешево. И след седемстотин години тя ни радва с красотата си. На 6 май 1237 г. светите мощи на св. Сава били пренесени в Милешевския манастир. Донасянето на Савиното тяло в светинята било повече радостно, отколкото тъжно събитие. Минал над половин век, откакто принц Растко напуснал Херцеговина, своето княжество, и избягал в Света Гора. И ето че сега бил донесен обратно като светител Сава в същата тази земя, в Херцеговина. Никой и никъде не вярвал, че той е мъртъв”.
Може и да звучи парадоксално, но култът към св. Сава възникнал в Търново. Св. патриарх Йоаким І дал идеята да бъде написано житие на светеца. Възможно е в Св. Четиридесет мъченицида се е пазела частица от мощите на сръбския светец [4]. Мощи на св. Сава се съхраняват сега в девическият манастир Покров на Пресвета Богородица в Самоков, в мощехранителница, съдържаща частици от мощите на св. Пантелеймон и св. Сава Сръбски, и в Света Троица в Плевля, Черна гора. [5]
Днес в старопрестолния град Велико Търново търновчани и гостите на града могат да се поклонят на изградения наново гроб на св. Сава Сръбски в обновената църква Св. Четиридесет мъченици. Гробът е покрит със специална мраморна плоча. А поклонниците в Рилската света обител могат да се помолят в параклиса Св. св. Симеон и Сава, съграден в прослава на създателите на Хилендарския манастир, станал огнище на българското Възраждане и българския дух.
Тропар:
Като наставник, първопрестолник и учител пръв си изминал пътя, водещ в живота, светителю Саво. Просветил си своето отечество и си го възродил със Светия Дух, и си насадил всеосвещените твои чеда като маслинови дървета в мисления рай. Почитаме те като съпрестолник на апостолите и светителите и ти зовем: моли Христа Бога да ни дарува велика милост.
Кондак:
Избран от пелени от Христовата благодат и възлюбен от младини от Божия Дух, девствено е процъфтял блаженият Сава. Затова днес верните сплитат похвални венци да увенчаят божествената глава и зоват: радвай се, отче, обиталище Божие.
Използвани източници:
Житие на свети Сава I, Архиепископ сръбски, Атонски патерк – част 1, Св. Вмчк. Георги Зограф, 2003.
Св. Николай Велимирович, Животът на свети Сава
st40martyrs.org
pravoslavieto.com
[1] Според гръцкия синаксар паметта на св. Сава е на 14 януари; в славянските минеи паметта му се чества на 12 януари и заедно с баща му. преп. Симеон Мироточиви, на 13 февруари. В славянските ръкописни минеи от 14 в., които се съхраняват в библиотеката на българския манастир Св. Вмчк. Георги Зограф и несъмнено са писани на Атон, паметта на св. Сава е на 15 януари, вероятно поради това, че на 14 може да бъде отдание на Богоявление – вж. бел. в Житие на свети Сава I, Архиепископ сръбски, Атонски патерк – част 1, Св. Вмчк. Георги Зограф, 2003.
[2] Второто пътешествие на св. Сава арх. Леонид отнася към 1233-1237 г., първото пътешествие – към 1225-1230 г. – вж. Правосл. Палестинский сборник, в.5, Спб. 1884 г. – бел. в Житие на свети Сава I, Архиепископ сръбски, Атонски патерк – част 1, Св. Вмчк. Георги Зограф, 2003.
[3] В Летописа на арх. Арсений като година на кончината на св. Сава се посочва 1235, датата 12 януари. В Житие на свети Сава I, Архиепископ сръбски се посочва 12 януари 1237 г. (житието се печата по ръкописа от 16 в., наречен Сербляк, или Жития на сръбските светии). Паметта на св. Сава се чества повторно в общата служба на сръбските светители и учители на 30 август. – вж. Атонски патерк – част 1, Св. Вмчк. Георги Зограф, 2003.
[4] Доц. д-р Пламен Павлов - преподавател по история на Византия и балканските държави (ІV-ХV в.) във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий".
[5]Проф. Аксиния Джурова - статия във в-к "Стандарт", бр. от 6 Ноември 2003 "Учени: Мощите на св. Сава - в Търново"