БОЖИИТЕ ЧУДЕСА

Еладий, служител на св. Василий Велики, свидетел на много чудеса, извършени от него, и наследник на епископския му престол, разказва следния трогателен епизод из живота на великия писател.

Един ден преподобният наш отец Василий, озарен от Божествената благодат, рече на своя клир (духовенство):

-Вървете, чеда, подир мене да видим Божията слава и заедно с това да прославим нашия Господ. – И той слезе из града, без никой да знае, къде иска да отиде. А той беше тръгнал при свещеника Атанасий, който живееше на село с жена си Теогния, с която бе преживял 40 години девствено като със сестра. Мнозина мислеха, че Теогния е неплодна, тъй като никой не знаеше тяхното чисто девство, пазено в пълна тайна. Отец Атанасий имаше заради светостта на своя живот Божия Дух в себе си и беше прозорлив. В това време той, като предусети духом, че Василий иска да го посети, рече на своята жена Теогния:

-Аз ще ида на нивата да работя, а ти, госпожо и сестро моя, украси дома в деветия час на деня, като запалиш свещи, излез да посрещнеш св. Василий, архиепископа, защото иде да направи посещение на нас, грешните.

Тя се очуди на думите на своя стопанин и извърши заповяданото и. Когато св. Василий  беше вече близо до Анастасиевия дом, посрещна го Теогния и му се поклони. Василий я запита:

-Здрава ли си, госпожо Теогния?

А тя, като чу, че той я назовава по име, се ужаси и рече:

-Здрава съм, Владико свети! – Блаженият и каза:

-Де е отец Анастасий, твоят брат? – А тя му отговори:

Той не ми е брат, а мъж; отиде на нивата да поработи.

Василий каза:

-Той си е тук, вкъщи; не се безпокой да го търсиш!

Като чу тия думи, тя още повече се изпълни от ужас, задето той узна всичката им тайна, и с трепет падна пред нозете на светителя и рече:

Моли се за мене грешната светецо Божий, защото виждам в тебе велики и чудни неща. – Светителят се помоли за нея пред всички и продължаваше да върви. Като влизаше в дома на презвитера, срещна го и сам Анастасий. Той целуна нозете на св. Василий и рече:

-Откъде ми е това да дойде светителят на моя Господ при мене! А светителят каза:

-Хубаво стана, че те намерих, учениче Христов! Хайде да отидем в църквата и да извършим Божествената служба!

Този презвитер имаше обичай да пости всички дни освен събота и неделя и не вкусваше нищо освен хляб и вода. Когато дойдоха в църквата , св. Василий заповяда на Анастасий да отслужи литургия. Този пък отказваше и думаше:

-Ти знаеш, владико, писанието, което казва: По-малкият се благославя от по-големия – Но Василий му рече:

-Покрай всички твои добри дела прояви и послушание!

Когато Анастасий беше вече в служба и възнасяше страшните св. тайни, св. Василий и други, които бяха достойни, видяха Пресветия Дух в огнен вид да слиза и да обкръжава Анастасий. След свършване на божествената служба влязоха вкъщи, и презвитерът предложи трапеза на светителя и неговия клир. Като ядяха, свети Василий запита презвитера:

-Откъде ти са тия духовни съкровища и какъв е животът ти? Кажи ми! Презвитерът отговори:

-Аз съм, светителю Божий, грешен човек, подлежа на народни данъци. Имам два чифта волове, с единия сам работя, а с другия-моят наемник. Каквото изкара единият чифт, даваме го за препитание на странниците, а от другия плащаме данъците. С мен се труди и моята жена, която прислужва на странниците и на мене. Василий му каза:

-Наричай я твоя сестра, каквато и е, и ми разкрий своите добродетели! – Анастасий отговори:

-Аз не съм извършил никакво добро на земята.

Тогава Василий рече:

-Да станем и да вървим всички заедно!

И като станаха, дойдоха до една колибка.  И Василий рече:

-Отвори ми тази врата! –А Анастасий се примоли:

-Недей, светителю Божий, недей влиза, защото вътре няма нищо друго освен домашни потреби. Василий настоя:

-Аз заради тия тъкмо потреби съм дошъл.

И понеже презвитерът не искаше да отвори, св. Василий отвори с малка молитва вратата,  и като влезе, намери вътре един човек, болен тежко от проказа, тъй че много негови телесни членове бяха изгнили и отпаднали. И никой не знаеше за него освен презвитерът и жена му.

-Защо поиска да укриеш от мене това свое съкровище? – попита Василий презвитера. А последният му отговори:

-Той е гневлив и досадителен мъж, владико, и затова се побоях да ти го открия, за да не б и да прегреши с някоя дума против тебе. –Тогава Василий рече:

-Добър подвиг вършиш. Но позволи и на мене да му послугувам тая нощ, та и аз да стана съучастник на твоята награда. – И остана св. Василий сам с прокажения. Затворен с него, той прекара нощта в молитва. На сутринта го изведе целия здрав и читав. А презвитерът, жена му и всички, които бяха там , като видяха това чудо, прославиха Бога.

Св. Василий побеседва с любов с презвитера, и подир всичката тази духовна радост, се върна у дома си.

 

Архимандрит Серафим, Сп. Християнка, Страница за благочестивото сърце.