ИКОНАТА НА БОЖИЯТА МАЙКА МЛЕКОПИТАТЕЛНИЦА – част 1

Публикувано от pastir.bg 11.1.2017

Иконата на Божията Майка Млекопитателница се почита на 12 януари. Тя се намирала първоначално в Лаврата на преподобни Сава Освещени близо до Йерусалим. Гръкоправославният манастир, известен още и под името Мар Саба, е живописно вписан сред отвесните скали на дефилето на р. Кидрон, на около 20 км от Витлеем.  Свети Сава се е подвизавал в пещера наоколо през 5 в.

Когато през 532 г. Мар Саба, основателят на манастира, усетил, че наближава краят на живота му, той предсказал, че в Лаврата ще дойде велик архиепископ от далечна западна страна, Божий човек, потомък на царския род и негов съименник. Св. Сава заръчал на монасите да предадат неговия жезъл и две рядко красиви икони на Пр. Богородица, една от които Млекопитателница, на този поклонник. Минали повече от 6 века. Иконата на Божествената Млекопитателница стояла неподвижно на своето място, в очакване на изпълнението на пророческото завещание. Когато Палестина била вече под османско владичество, в началото на 13 в. там дошъл на поклонение сръбският архиепископ Сава - царски син, отказал се от престола заради Бог. При това свое първо посещение на Светите земи, сръбският светител Сава използвал всяка възможност, за да раздава милостиня. По времето на предишните кръстоносни походи латинците били заграбили православната църква в Акра. Тя принадлежала на манастира Свети Сава Освещени. В нея православните поклоници намирали прием. Сръбският светител Сава откупил църквата от латинците и я върнал на законния й собственик. Когато светителят спрял за кратко и в Лаврата на св. Сава Освещени, той получил най-достойния си прием. Това било понятно, от една страна заради помощта, оказана от него на манастира, а от друга – заради древното пророчество, все още живо в паметта на монасите. Щом се приближил до мощите на светеца, жезълът, който се пазел там, паднал в краката му. Като видели това и разбрали кой стои пред тях, монасите познали в лицето на светителя Сава човека, за когото било говорено в пророчеството, изпълнили завета на своя духовен отец и подарили на св. Сава Сръбски жезъла и две икони - иконата на Божията Майка Троеручица и иконата Млекопитателница. На връщане към Сърбия св. Сава посетил Света Гора. Той донесъл иконата на Св. Богородица Млекопитателница и я поставил в църквата при постницата на Карейската келия, посветена на св. Сава. Тя била поставена не както е традиционно от лявата страна, а от дясната страна на иконостаса, където обикновено поставят иконата на Света Троица или на Спасителя - иконата на Господ Вседържител се намира отляво на иконостаса. Това е станало с позволението на Вселенската Патриаршия. Тази църква при Карейската келия, впоследствие била наречена Типикарница, тъй като там се пазел уставът на светителя Сава. Иконата на Св. Богородица Троеручица била оставена в Хилендар. Жезълът св. Сава оставил в келията Моливдоклисия, а след това в своята пустинна келия, наречена Патерица.  [1]

Иконата на Пр. Богородица Млекопитателница в България

Впоследствие били направени няколко копия на иконата на Света Богородица Млекопитателница. В България, обаче, този иконографски вид се среща не толкова често. Едно от няколкото копията на почитаната икона, е в малкото русенско село Пепелина, на 30 км. от Русе. То е изрисувано в края на 19 век от живописеца Цаню Захариев от Тревненската живописна школа. Засега са известни само няколко такива икони.

През 2012 г. иконата за пръв път е изложена за поклонение в катедралния храм Св.Троица в Русе. Многоброен поток от вярващи отива на поклонение пред иконата. Същата година иконата е предадена за реставрация, която завършва през януари 2014 г.

След встъпването си в длъжност, Русенският митрополит Наум заварва в хранилището в Митрополията две икони на Божията Майка Млекопитателница – реставрираната икона и нейно копие. Изработеното копие е занесено тържествено на 7 септември 2014 г. в църквата Св. Димитър в с. Пепелина, във връзка с празника на Рождество Богородично 8 септември. То е оставено да бъде в храма, като е отслужена Света литургия и водосвет със специални пожелания към населението. И днес хората в този край много почитат иконата на Св. Богородица Млекопитателница и с вяра се молят пред нея.

За оригиналната реставрирана икона митрополит Наум решава да се направи дърворезбован проскинитарий.  На 24 декември 2014 г. на бдението срещу Рождество Христово Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум поставя иконата в катедралния храмСв.Троица, която да бъде там за постоянно благословение и закрила на вярващия народ. Иконата се намира срещу владишкия трон. Енголпието, което има иконата, е дар от Русенския митрополит.   

 

Изображението на иконата

Чудотворната икона Пресвета Богородица Млекопитателница представлява Младенеца Христос в ръцете на Светата Дева, Която Го кърми.

Изображението се базира на вярата на Църквата, че Божията Майка кърмила въплътения Иисус Христос като свой Син, което било изповядано от жената, обърнала се към Христос с думите:блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! (Лук. 11:27). Същото говорят и Светите Отци и св. Ефрем Сирин.

Пред иконата на Пресвета Богородица Млекопитателница жените се молят за скорошно зачатие, за успешно протичане на бременността и благополучно раждане.

На Богородица се молят за здравето на младенците и за тяхното развитие, за изцеление от слепота, от паралич, от парализа, от психични заболявания.  В християнството на тази икона се припсва по-значителна роля.

Изображението на кърмящата Богородица се отъждествява с духовното просвещение на човека. Благодатното майчино мляко дава на децата жизнена сила и също така Божието слово прониква в нас чрез искрена молитва и приближава към придобиване на благодат.

Пред тази икона се молим за укрепление на вярата и за духовно усъвършенстване.

 

 

Молитви към Пресвета Богородица Млекопитателница

О Пресвета Господарке Владичице наша Богородице, Небесна наша Царице, Която си хранила с мляко нашия Христос Бог и Която храниш и нас недостойните и многогрешни с Твоята богата милост, спаси и избави нас, Твоите грешни раби от напразни клевети, от всякакви беди и напасти и от внезапна смърт. Помилвай ни и през дневните часове, през утринните и вечерните и във всяко време съхрани нас, стоящите, седящите запази и ходещите по всички пътища и спящите през нощните часове покрий и се застъпи за тях. Защити ни, Владичице Богородице, от всички наши видими и невидими врагове и от всяко зло нападение. На всяко място и по всяко време бъди ни, Преблага Майко, непобедима стена и твърда защита, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Друга молитва

Приеми, Владичице Богородице, молитвите на Твоите раби, които прибягват към теб със сълзи на очи. Виждаме Те на тази икона как държиш на ръце и кърмиш Твоя Син и наш Бог Иисус Христос. Макар да Си го родила безболезнено, Ти познаваш майчината скръб и виждаш немощите на човешките синове и дъщери. Затова, като падаме ничком пред Твоята целбоносна икона и я целуваме с умиление, молим Те, всемилостива Владичице: пощади по Твоята милост нас, осъдените да раждаме в мъки и да възпитаваме в скърби своите чеда, помилвай ни и се застъпи за нас, а нашите младенци заедно с родилите ги избави от тежки недъзи и горчиви скърби. Дарувай им здраве и сили, та и хранените да възрастват от сила в сила, и хранещите ги да се изпълват с радост и утешение. Нека и сега, по Твоето застъпничество от устата на младенци и кърмачета Господ да Си стъкми похвала.

О, Майко на Божия Син! Излей Своята милост над майките на човешките синове и над нас, немощните Твои люде! Изцели ни от болестите, които ни постигат, облекчи скърбите и страданията, които ни притискат, не отхвърляй сълзите и съкрушените въздишки на Твоите раби. Чуй ни, когато прекланяме колене пред Твоята икона в горестни дни, а в дни на радост и избавление приеми благодарствените хваления на нашите сърца. Възнеси молитвите ни до престола на Твоя Син и наш Бог, та да погледне милостиво на нашите грехове и немощи и да продължи милостта Си към ония, които почитат Неговото име, за да прославяме заедно със своите чеда Теб, милосърдната Застъпница и непоклатна Надежда на човешкия род во веки веков. Амин!

 

Тропар на Божията Майка в чест на Нейната икона Млекопитателница, глас 3

Безсеменно от Божествения Дух, по волята на Отца си заченала Сина Божий, Който съществува от Отца без майка преди всички векове, а заради нас, стана плът от Тебе  без Отца. Ти си Го родила по плът и като Младенец си Го хранила с мляко, заради това не преставай да Му се молиш да избави от беди нашите души.

Кондак, глас 5

Като очистим чувствата на нашите души, ще видим на иконата таинство преславно, Твореца на Вселената и Господа на небесните сили, държан в обятията и от Твоята гръд хранен като Младенец, и като се покланяме със страх и радост на Тебе и на родилия се от Тебе наш Спасител, да въззовем: радвай се , Владичице, на нашия живот Кърмителко.

Величание

Величаем Те, Пресвята Дево, Млекопитателнице на нашия Спасител и почитаме Твоята свята икона, от която винаги ни подаваш благодат и изцеления.

 

СВЕТА БОГОРОДИЦА МЛЕКОПИТАТЕЛНИЦА – 2 част
Публикувано от pastir.bg 16.1.2017 

МЛЕЧНАТА ПЕЩЕРА

Света Богородица се почита като Млекопитателница и във Витлеем. Светият район около Пещерата на Рождество е център на поклонение. Най-голямата забележителност е църквата Рождество Христово от 4 в. на имп. Константин, обновена от Юстиниян през 6 в. и достроена от кръстоносците през 12 в. Под църквата е разположена пещерата на Рождество – мястото където е роден Христос.

Недалеч от църквата, южно от нея, на едноименната улица, се намира Млечната пещера. Според преданието Светото семейство се скрило там при бягството в Египет.

Когато Св. Богородица и св. Йосиф бягали от войниците на Ирод, те спрели в тази пещера, докато Света Богородица накърми Младенца Иисус. Една капка от млякото на Пресветата Дева паднала върху камъка, оцветила го в бяло и цялата пещера придобила бял цвят (заради светостта на Божията Майка). За параклиса, който се намира в пещерата се вярва, че молитвите в него помагат на жени, които не могат да заченат.

В Млечната пещера никога не секва потокът от поклонници - съществуват много свидетелства как след искрена молитва на това място, жените се изцеляват от безплодие, а бебета с недъзи оздравяват.

Пещерата е с неправилна форма, издълбана е в мека бяла скала. Особено често това място за поклонение се посещава от млади майки и жени, които се опитват да забременеят. Те вземат от белия прах от разтрошеня камък на пещерата и размесвайки го с вода, се молят на Господ и Божията Майка за помощ – да се увеличи количеството на млякото им или да забременеят, или за излекуване на някакъв недъг. В параклиса се пазят множество писма и снимки на бебета, изпратени от цял свят до Млечната пещера, като свидетелство за чутите молитви за излекуване от безплодие.

Млечната пещера, над която днес е издигнат малък католически францискански параклис, често се посещава и от жени християнки, и от мюсюлманки, които молят Св. Богородица за нейното застъпничество. Пещерата е място на поклонение от 4 в., като първата църква е построена над нея около 385 г.  От 7 в. частици от пещерата били разпратени до църквите в Европа. Мястото е признато за свято от папа Григорий XI през 1375 г.

Францисканците са издигнали църква до Млечната пещера през 1872 г. Хората от Витлеем и местните художници са изразили любовта си към това място, като са украсили параклиса с резба от седеф.

През 2007 г. e отворена новопостроената църква, посветена на Божията Майка. Вътрешен коридор свързва пещерата с параклиса и църквата над нея. През 2007 г. приключи и реставрирането на пещерата, като са почистени стените и е възвърнат първоначалния светъл цвят.

 

За част 1: Превод от руски: Наталия Стоянова

Използвани източници:

житие на св. Сава I, Архиепископ сръбски, Атонски патериик - ч.1, Св. вмчк. Георги Зограф, 2003

Св. Николай Велимирович, Животът на свети Сава

pravoslavie.ru

akafistnik.ru

православен сайт Св. Пантелеймон

 

За част 2: Подбор и превод от английски: Наталия Стоянова

Източници:

seetheholyland.net

bethlehem.custodia.org

 

[1] Така разказва за този жезъл авторът на Писма от Изтока (част I, с. 114) –  вж. Житие на свети Сава I, Архиепископ сръбски,  Атонски патерк – част 1, Св. Вмчк. Георги Зограф, 2003.