БЕСОВЩИНА
+Ставрофорен свещеник иконом Васил Стаменов 3.07.1988 г.
Публикувано от pastir.bg 23.10.2016
След като извършил много чудеса в Капернаум, Иисус заповядал на учениците Си да отплуват на източния бряг на Тивериадското езеро. А когато стигнал там, ето сред пущинаците на скалистия морски бряг, те срещнали двама бесновати [1], които от много години страдали от мъчителното действие на зли и бесни духове. Те били съвсем страшни на глед. Гневни и свирепи, те представлявали опасност за всички гадаринци, понеже тичали из усоите и замеряли с камъни онези, които минавали през тия места. Никой нямал смелост да се изпречи на пътя им.
А Христос като ги видял, спокойно се приближил до тях и властно рекъл:
- Зли и нечисти духове! Напуснете тия човеци!
На заповедта Иисусова бесовете отговорили с молба:
- Позволи ни да отидем в стадото свини, което пасе наблизо.
Иисус им позволил. А когато те влезли в свините, последните започнали да скачат и да беснеят, след което се сурнали по брега надолу и се издавили в морето. Свинегледачите щом видели станалото, от страх побягнали и отишли в близкия град Гадара, където разказали всичко на тамошните жители. Веднага гадаринци излезли при Иисуса и наченали да Го увещават, да си отиде от пределите им. Христос се натъжил, но не възроптал, а се качил на кораба с учениците Си и отплавал на север.
Дали добре постъпили гадаринците като отказали да приемат Иисус в пределите си и защо не го допуснали да остане при тях? От какво се побояли те? Дали от това, че Той може да им причини други по-големи нещастия или от това, че имал необикновена и неземна сила?
Гадаринците не приели Христа, понеже ръководени от груб, егоистичен дух не познали в Него Спасителя на света. В чудото с изцеряването на двамата бесновати, те не видели и не разбрали на каква висота чрез постъпката Си Иисус издига човека. За спасението на две човешки души Иисус не пожалил цялото стадо свини, като по този начин показал, че човек е по-ценен от всичко друго и че за него си заслужава да се правят големи жертви.
Но, гадаринците не разсъждавали така и не пожелали да вникнат в същината на истинската човешка ценност. За тях животните били по-скъпи от хората и всичко се свеждало до надпреварата в натрупването на материални блага. Те се уплашили да не би Христос, оставяйки при тях да им причини нови материални щети. Ето защо дошли и застанали пред Него и Го помолили да напусне земите им. Гадаринците не почувствали, че Христос е Оня, Който наспорява труда на човека и го възнаграждава щедро. Те не приели, че Той е мир и тишина, и че словото Му прониква в душите като живително дихание.
Отвратително и достойно за порицание е поведението на гадаринци спрямо Иисуса. Няма разумен човек, който да се съгласи с тях и да ги оправдае. Трудно е да се намери такъв, особено, ако той е с по-будна и чиста съвест. И при все това, въпреки че е добре да осъзнаваме тия неща, мнозина от нас и днес все още продължават да повтарят постъпката на гадаринци. По живот и действие, напълно се оприличават с тях. Което ни дава повод да се запитаме, изчезнала ли е днес бесовщината от самите нас, от нашето ежедневие, от сърцата и помислите ни, от съвременното човешко общество? Не гоним ли и ние Христа подобно на древните гадаринци? Не си ли затуляме и слухът и очите за Него. Гоним Го разбира се, гоним го и още как. И не само че Го гоним, но съзнателно воюваме против Него. Търсим Го навсякъде, за да Го прогоним далеч зад нашите предели. Гоним Го от човека, от семейството, гоним Го от обществото и от всякъде другаде, където Той може да бъде полезен и необходим. Не оставяме нито едно кътче, нито едно ъгълче, където би могъл да се подслони, да намери прием, за да ни призове към Себе си. Угасили сме всички прозорци на душите си, за да не би Той да намери пролука и да се засели в тях. Бесовщината е пуснала дълбоки корени и прозира навред в делата ни, в мислите ни, в живота ни. Злите духове на лъжата, на измамата, на лукавството, на омразата, на кражбите и раздорите се ширят и загрозяват цялата наша земна действителност. Улиците, площадите, мегданите и много други подобни обществени места са се превърнали в открити театри на порочност, битово разложение и съблазни. Всичко това представлява един мътен порой, който залива и опустошава добрите кълнове в сърцата на младото потомство. Малцина са днес ония, които търсят Иисуса и се интересуват от Него. Христос е изгонен от междучовешките отношения, изгонен е от домовете ни. Не се вижда и междудържавния живот. И човекът и народите съзнателно отбягват среща с Него и се крият. Светлината на Неговото Слово, на Неговия висок морал, понеже не са по силите им, ги плаши. В наше време на всички стадото свине е по-ценно, по-скъпо от спасителния дух на Христа. Блясъкът на златото и среброто са заслепили и очите и душите ни. Бесовщината е отровила всичко. Тя е мъртвото дихание на природата. Тя е оная сатанинска сила, която опълчва брат против брата и като пустинен суховей изгаря цялата планета. Руши устоите на държавата и погубва семействата. В много днешни домове мирът и съгласието са изчезнали и не съществуват. Мъжът и жената не живеят с любов и уважение помежду си, а воюват като най-отчаяни врагове един против друг. Разговарят не тихо, разумно, сладкодумно, а се преварят , кой кого да надкрещи. Враждуват, злобеят и устите им изричат ругатни, цинизми, обиди. Гласовете им се чуват надалеч, речта им е възбудена и гневна, а думите груби и жестоки. Раздорите и сълзите са ежедневни семейни сцени. И в тези семейства се отглеждат деца. Възпитават се и какво възпитание ще получат те от своите родители? Какво ще наследят от тях? Естествено, не на добро ще се научат, а на бесовщина, и то на истинска гергесинска бесовщина. От малки още ще се превърнат в роби, в слуги на злото. А от тях утре, обществото, държавата ще очакват своите бъдещи управници, духовни и политически водачи. А знае се какво става когато сляп води слепците. Всички падат и се погубват в бездънната яма.
Страшна е поразата на бесовщината, която е обхванала и държи, притиска до задушаване в прегръдките си целия свят. И забележете - тя не намира прием само между обикновените хора, но и между образованите. Върлува и господарува и върху пръстения под, макар такива вече да не съществуват и върху изцикления паркет на дипломатическите салони. Позната е на всички обществени слоеве. Котира се великолепно на всяка човешка борса. Подчинила е на порнографския си дух и двете полукълба. А там където е гадаринската евангелска бесовщина, там Христос не е желан, защото хората се боят от Него. Плашат се, да не разбуди заспалите им съвести и да не отвори закрития поглед на душите им към доброто. Затуй има между нас и толкова нещастия. Просто не може да се проумее, че гадаринската бесовщина е несъвместима с високото звание на човека. Не може да се разбере, че ние без Христа сме слаби да противостоим на злото. Че само Христос може да ни освободи от бесовете и че само Той единствен държи в ръката си съдбата на целия свят. Следователно искаме ли да облекчим живота си от бесовщината, трябва да се обърнем към Иисуса. По тоя начин между нас ще зацарува кротост, благост и ще можем да извикаме: Господи, ела при нас и ни избави от бесовете.
ЗА ХОРАТА И СВИНИТЕ
протоиерей Алеко Рачев 23.07.2016
Един ден Господ Иисус Христос се качил на кораб с учениците Си и отплавал към източния бряг на
Галилейското езеро (Лука 8, 22). Когато акостирали в гадаринската страна, назована така по името на град Гадара, на брега излезлите от кораба били посрещнати от тичащ към тях човек прихванат от нечист дух. Като приближил до тях, бесният покланяйки се на Иисуса, извикал: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! (Лука 8: 28), защото - както изяснява по нататък св. ев. Лука - Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше (29).
Спътниците на Спасителя през нощта били вече преживели тежък кризисен период на уплаха. Плаването им било сполетяно от силна буря, която за малко не ги пратила на дъното на езерото. Изумени от всемогъществото на Христос, Който запретил на стихията да престане и да утихне само с думата Си, те все още били под нервно напрежение (Марк. 4:37-39). Срещата с бесноватия вече им идвала в повече, но те, които щели да стават непобедими ученици Христови, трябвало да се подготвят за това, ставайки свидетели на многото чудни дела Божии в лицето на многоочаквания Месия.
Злощастният човек, имал живелище на гробищата, денем и нощем обикалял там и се скитал по хълмове, викал, удрял се с камъни, и никой не можел да го свърже и укроти, защото тоя разкъсвал вериги и счупвал окови. (Марк. 5, 3-5) Подивелият мъж живеел под чуждата воля на зли духове и вероятността сам да се освободи от тази робия била нулева. Бесовете вече знаели, че трябва да напуснат обладания от тях човек, въпреки че съдният ден Божий още не бил настъпил, и затова подтикнали пленника си да се доближи до Христа и да завика: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? (Мат. 8, 29).
Христос освободил страдалеца от мъчещите го многобройни зли сили, като разрешил на бесовете да се прехвърлят от човека в стоящо наблизо стадо свини, което се сурнало низ стръмнината и се издавило (Лука 8, 32,33).
Природните закони определят битието и образа на заобикалящия ни материален свят. Преодоляването на неизменността на физичните закони, които Бог като Творец на всичко видимо и невидимо проявява като свръхестествени дела, са илюстрация на Неговата неограничима и неизмерима сила.
Бог познава навика на човешкият ум да търси логическо обяснения на всяко явление, случващо се пред очите му. Спасителят не е имал за цел чрез демонстративно въздействие да удивлява хората с делата си, за да предизвика в тях ужас и тревога.
Когато дяволът изкушавал Христос в пустинята да извърши чудо, той съблазнявал Иисуса да направи това ефектно, по силата на величието Си, чрез външно въздействие. Господ отхвърлил това предложение и показал, че не само по силата на свръхестествени убеждения, произтичащи от Божеството Му, ще привлича хората към Себе Си. Преимуществената цел на чудесата, които Иисус извършил, не са били с едничката цел външно да поразяват ума и въображението на човека, а още по-малко да нарушат свободата на индивида, дадена му от Създателя.
Иисус оставя на човек възможност, сам със свободната си воля да определи това, дали да поиска помощ, дали да приеме или да отхвърли чудесата Божии.
Действително, чудото с освобождаването на пленения клетник от бесовете, станало не от вярата на лютострадалеца. Обладаният от зли духове бил извън волята си и не е имал шанс да се пребори сам за помощ. Той получил свободата си като силов дар, единствено и само по желанието на Иисуса, изразяващ Отческата Си любов към него.
Разказът за чудното спасение на измъчения човек завършва с противопоставянето между любовта на Бога към хората и техните нравствени ценности, определящи взаимоотношенията помежду им.
Гадаринците отхвърлили помощта на Бога и помолили Христа да си отиде от тях (Лука 8:37), тъй като се угрижили да не би да претърпят някоя друга по-голяма вреда от тая със загубата на свинете си. Те неглижирали избавлението си от неотдавнашния терор и настъпилото спокойствие в града и околностите му.
Чудното дело, сторено от Бога в тази история никак не достигнало до загрубелите гадарински души. Хората от нея област отблъснали милосърдието Божие, предпочели благините от стопанствата си и учтиво изгонили Иисус от имотите си…
***
[1] Ев. Ев. Марко и Лука говорят за един бесен, а ев. Матей за двама. Изследвайки тази незначителна разлика, свети Йоан Златоуст отбелязва, че няма противоречие между евангелистите. Такова несъгласие би имало ако евангелистите Лука и Марк бяха подчертали, че само един е бил бесноватият, а не двама. Лука и Марк само слагат акцент върху странно бележития бесноват, който бил в многократно по-тежко състояние от другия с него, имал нечовешка сила и бил особено свиреп. Такова едно тълкуване е правдиво и е прието от Църквата (бел.ред.)
Из Гладков, Борис, Толкования Евангелия