25 НОЕМВРИ - СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Публикувано от pastir.bg 25.11.2016
През главната порта на столицата Плиска преминали почти незабелязано обикновени конници, водени от стройни войници. В двореца обаче царяло голямо оживление. Княз Борис се готвел да приеме скъпи и дълго чакани гости. Още предния ден вестоносец му съобщил за пристигането на трима от учениците на светите братя Кирил и Методий. Князът, който искал неговият новопокръстен народ да прогледа за книжовност, сам излязъл да ги посрещне при вратите на двореца.
Климент, като го видял, излязъл пред другите, вдигнал високо Светото Евангелие, пристъпил и му го поднесъл. Князът направил поклон, целунал го и го приел. Сърцето му забило неудържимо, когато го разтворил. То било написано на славянски език.
Въвели ги в обширната приемна зала, която блестяла от злато, сребро и мрамор. Княз Борис обгърнал с топъл поглед морните пътници и заговорил:
-Бог ви изпраща да орете на една корава нива, която обещава добри плодове.
-Нека Бог ни дари сили и разум, за да оправдаем доверието - отговорил Климент за всички.
Беседата била дълга, сърдечна и непринудена. Князът прочел в погледа на новите учители преданост на духовно- просветното дело и споделил плановете си, които дълго обмислял в безсънните си нощи. Климент, който бил непосредствен ученик на светите братя, поел трудната задача да просвещава българите в югозападните предели на страната.
След няколко дни, придружаван от дворцови хора, той тръгнал на път. Установил се в областта Кутмичевица с главен град Девол. Князът му създал условия за работа, като му дарил и места за почивка около Охрид. И той започнал просветната си дейност, като създал книжовна школа. Имал 300 ученици, посветени в духовен сан, а общо всички били 3500. Между тях имало и деца. А той много ги обичал. На едно държал ръката да свикне по-лесно да пише, друго учел да чете, а на трето обяснявал смисъла на написаното.
-Отче Клименте, много се изморих от писането. Пачето перо вече се изплъзва от ръката ми - оплакал се малкият Добрил.
-Без усилия нищо не се постига. Отдъхни, а аз ще довърша думичката - ласкаво му казал Климент. После го погалил по главичката и той добил сили и желание да продължи.
-Виж колко хубава стана заглавната буква на моето име! - викнал Добрил. - Украсих я с две крилца като птичка, готова да запее.
-Като си прилежен, не само буквата, но и доброто ще запее в сърцето ти.
Много се трудел Климент, а за отдих обичал да се усамотява на брега на Охридското езеро. Там построил манастир и два храма. Чудни били тихите летни вечери. Звездите се оглеждали във водите, а нощна птица прелитала с тих плясък на крилете си. Тогава Климент оставал в тих молитвен размисъл. Той горещо се молел народът му да прогледа за Словото Божие, за да разцъфнат душите, облъхани от топлия му повей, като нежните цветчета на хълма край езерото. Искал в тях да се плискат вълните на доброто. А най-вече виждал плодовете, отгледани с труд и молитва. Хората знаели да че
тат и пишат, да разбират своята православна вяра и да я пазят от посегателства.
Неуморен бил охридският просветител, вече възведен в пръв епископ на български език. Пътувал от Девол до Охрид и като виждал, че делото вече е подето от неговите ученици, се уединявал в манастира и се отдавал на книжовен труд. Превеждал и съчинявал жития на светии и проповеди. По душа надарен поет и с тънък езиков усет, той намерил и други букви за яснота. Така обогатил азбуката на свети Кирил и я приспособил към говоримия език.
Той бил истински духовен баща на народа. Вратите му били винаги отворени за болни, бедни и страдащи хора. Намерил време и да ги научи да облагородяват дръвчета. Но вече усещал старост и немощ и отишъл в Преслав при цар Симеон с молба.
-Царю, сторих, каквото можах според силите си. Немощен съм. Нека някой млад да ме замести.
-Отче свети - възкликнал неудържимо царят, - по-достоен няма. Не ме оставяй!
Климент се примирил. Върнал се, но скоро заболял. На болничния одър се радвал единствено на самотата, за която монашеската му душа винаги жадувала. Размислял за целия си живот от Моравия до Плиска и Охрид. През отрудената му душа преминавала една топла тръпка, която идвала от добрите плодове на неговите усилия.
Починал на 27 юли 916 г. Погребали го в гроба, който той сам си приготвил близо до манастирския храм. На него ставали много чудеса. Не е случайно, че хората от този край през тежкото робство го наричали „Златниот“.
Свети Климент Охридски и сега е жива опора на всеки, който търси молитвената му закрила.
Жития на българските светиите, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, С, 2002 г., с.192