НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ
протоиерей Алеко Рачев 23.06.2016
Във всеки календарен ден от годишния кръг на православната църква, благоговейно се пази животоописанието на мъже, жени и деца, които до последното си издихание не са отпаднали, но винаги са имали пред очите си началника и завършителя на вярата – Иисуса (Евр. 12:2).
Първата неделя след Петдесетница, Православната църква ублажава паметта на всички светийски чинове, изповедници на вярата Христова, засвидетелствали с дела в света вярата си под благодатната помощ на Светия Дух. В този неделен ден, по древна традиция, отбелязван така още от края на IV–ти век по образец на св. Йоан Златоуст, и днес се възпява и величае богоугодния живот на тези божии човеци, получили венеца на вечния живот от праотеца Адам до Второто Пришествие Христово.
Какво е числото на тези, които ще имат радостта да влязат в обетования вечен живот, това е само в Божието всезнание, но разгледано по човешки, това неизброимо множество на свети люде всякога е било и ще бъде причина, богоумъдрени църковни текстописци и музиковеди похвално да възпяват всяко свято име на човеците, записано в Книгата на живота.
Това обединено свято многолюдие, при все че било от различни родове, възраст и съсловия, по словото на златоустия светител Йоан, не само че по нищо не отстъпва на ангелското войнство, което някога праотец Иаков видял (Бит. 32:2)1, но е подобно и е равно тям. Тази жива армия на мъченици за Христа, праведници, изповедници, богоносци и всички онези, имащи любовта към Христа над всяка друга земна обич, формира победната тържествуваща небесна Църква Христова, която неизменно винаги помага на ближните си от земния свят, на все още сражаващата се църква Христова.
Исторически погледнато, грехът и неговите съблазни действат изкусно и ефикасно винаги там, където я няма вярата в Бога. Добрата работа, с богословската терминология и нейното външно усвояване, не е достатъчна, за да се приведе успешно към спасение човешката душа. Тщеславието и проявата на егоцентризъм в християнския живот не кореспондират с Твореца, изместват Бога и поставят личността в центъра на обожествяването.
Християнството не е сбор на книжни принципни правила и инструкции за следване, а е самостоятелно волево напрежение на личната вяра, което поставя на изпитание ума и сърцето под наблюдението на собствената съвест.
Няма начин човек да възприеме механически думите Христови „Който обича баща или майка … син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене”2. Както буквата на закона в Стария завет не животвори, така и Евангелието на Царството Божие като низ от фрагменти, взети от контекста, ще повреди правилното разбиране на Словото Божие. Спасителят не изисква от християните да изоставят в беда и да отпратят от себе си в прекия смисъл на думата родители и деца, а само това, човек да не възлюби тленното повече от Христа, и да не прави нещо противно на волята Божия, било то за угода на себе си или на своите близки.
Христовите дела не са противоречили на Мойсеевия закон. Синът Божий не е отменял закона за почитта към баща и майка. Св. апостол Павел, като избран съсъд Христов, даже определя всеки християнин за по - лош дори и от неверник, ако не се грижи за своите и особено за домашните си.3
Четох някога една история, в която се разказва за един езичник, който в лют гняв изгонил сина си, защото станал християнин. Минали години. Остарял бащата, починала жена му и той останал сам почти безжизнен на одъра си. И ето, в онзи момент през прага на дома му влязъл прокуденият син. Не пожалил сили и започнал търпеливо да се грижи за баща си. Оздравял бащата. Извикал сина при себе си и през сълзи го попитал: „Сине, защо си дойде? Нали ти обичаш твоя Христос повече от мене? На тия думи синът отговорил: „Този, който обича Христа тате, той обича и баща, и майка, и ближен”.
Така Всички Светии обичат Христа. Те, християнският пример за действена любов, непрестанно се молят Богу за нас, очаквайки да приемем и ние, добрия им пример.
Тропар на Всички Светии
На Тебе Христе Боже, Който с кървите на Твоите мъченици по целия свят, като с багряница и висон Си украсил Твоята църква, ведно с тях Ти викаме:изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай мир на Твоя народ и на душите ни велика милост.
***
___________________
1 Св. Иоан Златоуст, Похвално слово за всички св. мъченици
2 (Мат. 10:37)
3 (1 Тим. 5:8)