8 ОКТОМВРИ - СВЕТИ ИГНАТИЙ СТАРОЗАГОРСКИ

Публикувано от pastir.bg на 7.10.2016

По време на турското робство жаждата за книжовно знание била голяма. Нямало училища и хората си оставали неграмотни. Бащата на Игнатий успял да се снабди с малка книжка от един пътуващ монах. Донесъл я в дома си, радвал й се, милвал я, но не можел да чуе сладкия глас на буквите й. Сложил я на иконостаса като икона на светец. А когато Игнатий пораснал, го изпратил чак в Пловдив да се учи. Тогава само в манастирите и при църквите в големите градове се пазела книжовността.

Игнатий бързо усвоил църковнославянската грамотност. Чрез нея разбрал красотата на християнската вяра. Решил да стане монах и постъпил в Рилския манастир, където бил монах вуйчо му. Веднъж се завърнал в родния край. Тогава се случило голямо нещастие.

Баща му Георги бил не само умен, но и красив, строен и смел. Турците го харесали и решили да го привлекат във войската си, когато започнали войната със сърбите.

- Ела на служба при нас и ще те повишим в чин хилядо- началник - му предложили те.

- Не мога да отида срещу свои едноверни християни - бил категоричният отговор.

Смисълът на тези думи бил ясен за всички. Турският фанатизъм се разпалил и те без съд и присъда го проболи с меч в ребрата, както някога евреите проболи Христос. След това с дива ярост отрязали главата му.

Това не ги задоволило. Нападнали дома му и насила потурчили съпругата и двете му дъщери. Игнатий успял в това време да избяга и да се укрие в къщата на една добра старица. Турците искали да заличат целия християнки дом и чрез мъки принудили нещастните жени да кажат къде се намира монахът. Като влезли в двора на старицата, той сам се явил пред тях. Те не го познали, като сметнали, че всеки на негово място не би излязъл открито пред тях. След всичко това Игнатий се принудил да избяга във Влашко.

Животът в Румъния бил бурен и много опасен за един млад монах. Виждайки това, той решил да се завърне в България и да се укрива от турците, които искали да го погубят. Дошъл в Търново, но там нова беда го сполетяла. Времената били неспокойни и турските злодеяния не давали мир на населението. Турски войници нападнали дома, където бил, ограбили го и започнали да го принуждават да приеме мохамеданство. Като се видял в опасност, за да спаси живота си, Игнатий се съгласил на думи, след което намерил начин да избяга далече.

Стигнал до Света Гора и там спуснал завинаги платната на своя жизнен кораб. Отдал се на строг монашески живот. В минути на отдих обичал да остане сам сред красивата природа край манастира. Лек привечерен повей галел нагорещеното му чело, птички пеели, а лъчите на залеза позлатявали листите на уханните треви. В душата му нахлували спомени, а с тях идвала и мъката. Оставал дълго в размисъл. Не била само скръбта по изгубените домашни. Съвестта не му давала покой. Чувствал се недостоен пред Христос.

Първо го терзаела мисълта, че е избягал и се е укрил с хитрост от турците, вместо открито да изповяда вярата си. С още по-голяма сила го измъчвала мисълта, че в трудния момент в Търново се е отрекъл от християнската вяра, макар и само на думи. Над всичко възкръсвал споменът за мъченическата смърт на неговия баща. Считал се негов недостоен син, а бил при това монах.

Минало времето, а раната не заздравявала. С всеки изминал ден смущението в душата му се усилвало. Решил да умре мъченически за вярата и с това да пречисти душата си от греха на отречението. Приготвил се с пост и молитва. Най-много се молел на милостивата Майка Божия да го закриля и подкрепя.

Както постъпвали всички доброволни мъченици по онова време, той сложил на главата си чалма и се явил в съдилището в Цариград. На въпроса на съдията каква просба има, смело заявил:

- На младини, заплашен от турци, дадох празна дума, че ще се отрека от вярата в Спасителя Христос. Идвам да си взема думата обратно.

- За дързостта ще заплатиш с цената на живота си - казал съдията.

- За мене е чест да умра за Христос.

След тези думи той хвърлил с презрение чалмата, която се смятала от мохамеданите за свещена. Това било достатъчно, за да бъде осъден на смърт.

Повели го към мястото на наказанието, а той вървял бодро, изпълнен с радост, че ще умре за Христос. Приготвили се да го обесят, но в яда си го удушили с жестокост. Това станало на 8 октомври 1814 г. Тялото му било откупено от един монах и отнесено в Света Гора. Светите му мощи вършели чудеса.

Изгряла още една звезда на духовното небе на българските мъченици.

 

Жития на светиите, за м. октомври, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, С, 2002 г., с.744.