ЗАЛОЖЕНАТА КНИГА
Публикувано от pastir.bg 29.11.2016
Когато бил на седемнадесетгодишна възраст Макей отишъл да следва медицина. Неговата майка му дала една Библия. На първия лист написала своето име, неговото име и един стих от Светото Писание.
Минало време. Макей завършил с високо отличие образованието си и станал директор на голяма болница. Ала същевременно с това приел да ръководи и един атеистичен клуб, където се развивали всякакви порочни дейности. Той открито се присмивал на Бога и на Библията. Единственото нещо, което донякъде трогвало закоравялото му сърце, бил пронизващият сигнал на линейката, докарваща пациент в критично състояние.
Един ден в болницата донесли човек, чието тяло било смазано в долната част. На лицето му обаче имало изписано спокойствие и мир. Това много учудило д-р Макей, който бил свикнал да вижда тежко страдащи хора. С усмивка на уста пациентът запитал доктора какво мисли за състоянието му.
-Вярвам, че ще ви помогнем да се оправите – казал докторът.
-Не искам предположения, докторе, кажете – смърт или живот? Сложете ме където и да било. Аз съм спасен човек и не се страхувам от смъртта. – След това със светнало лице продължил: - Знам, че ще бъда при Господа Иисуса Христа. Но искам да знам истината. Кажете ми точно какво е състоянието ми.
Тогава лекарят му казал:
-Остават ви само още няколко часа живот.
Имате ли някакво особено желание.
Пациентът казал, че има в един от джобовете си малко пари.
-Моля ви, изпратете ги веднага на хазайката ми и я помолете да ми изпрати книгата.
-Коя книга – попитал докторът.
-Нека и кажат книгата, тя знае.
Докторът дал своите нареждания и тръгнал да преглежда болните. В ушите му все още звучали думите: „Аз съм готов, докторе. Сложете ме където и да било. Аз съм готов.”
Д-р Макей никога не проявявал личен интерес към пациентите си, но сега за пръв път поискал да знае как е този пациент и сам отишъл да се осведоми. Сестрата му казала, че човекът току-що е починал.
-Можаха ли да му донесат книгата – попитал той.
-Да – бил краткият отговор.
-Искам да я видя – казал той. Мислел, че става дума за спестовната му книжка.
-Книгата е още там при тялото му. Можете да отидете да я видите.
Изпод чаршафа докторът измъкнал една Библия. Книгата се отворила на заглавната страница. Вцепенил се, като прочел името на майка си, своето собствено име и един стих от Библията. Това била Библията, подарена на д-р Макей от майка му, когато тръгвал да се учи. С тревога си спомнил как преди много години в пияно състояние я заложил, за да се сдобие с пари за ракия.
Д-р Макей скрил книгата под дрехата си и се върнал в кабинета си. Разтреперан, той помолил Бога за милост. Там в кабинета си с горчиво покаяние и сълзи приел Христа за свой Спасител. Колко ясно осъзнал сега стиха: „Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”
Божието око като че ли през всички тези години е било върху тази Библия. Той така наредил: тя да се върне при онзи, на когото била дадена, за да послужи за спасението му…
Из Благовестител