ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВ. СЕРАФИМ ЗА РУСИЯ И КРАЯ НА СВЕТА (ДИВЕЕВСКАТА ТАЙНА)
Публикувано от pastir.bg 2.1.2017
Едно от най-значителните пророчества за бъдещето на Русия допреди революцията, било известно само на малцина; то било толкова смело, че църковната цензура не разрешила да бъде напечатано. То било намерено сред ръкописите на Мотовилов, известен със своята знаменита Беседа с преп. Серафим за придобиването на Светия Дух. Това пророчество, което сега се появи в печата (през последните десетилетия), се отнася до бъдещото възкресение на преп. Серафим преди самия край на света.
Ето какво разказал преп. Серафим на Мотовилов:
Нееднократно, - пише Мотовилов, - чувах от устата на великия Божий угодник, стареца отец Серафим, че той няма да лежи с плът в Саров. И ето веднъж аз се осмелих да го попитам:
-Вие, отче, все говорите моля, че със своята плът няма да лежите в Саров. Така де, саровските (монаси) ли ще Ви дадат?
-На мен, Ваше Боголюбие, убогия Серафим, от Господ Бог ми е отредено да живея повече от сто години. Но тъй като към това време архиереите така ще се онечестивят, че със своето нечестие ще надминат гръцките архиереи във времената на Теодосий Младши, така че на най-главния догмат на вярата Христова [1] няма и да вярват вече, то на Господ Бог е благоугодно да вземе мене, убогия Серафим, преди време от този временен живот и да ме възкреси и моето възкресение ще бъде като възкресението на седемте отроци в пещерата Охлонска в дните на Теодосий Младши.
Като откри тази велика страшна тайна, великият старец ми съобщи, че след своето възкресение той ще премине от Саров в Дивеево и там ще начене проповед за всемирното покаяние. На тази проповед, още повече пък на чудото на възкресението, ще се събере велико множество народ от всички краища на земята; Дивеево ще стане Лавра, Бертяново – град, а Арзамас – губерния. И проповядвайки покаяние в Дивеево, от. Серафим ще открие там четири мощи, и след тяхното откриване сам ще легне между тях. И тогава скоро ще настане краят на всичко.
В една от другите си беседи с Мотовилов пр. Серафим, говорейки за духовното състояние на последните християни, останали верни на Бога преди края на света, съобщил нещо твърде важно за укрепване на Христовите изповедници:
И в дните на онази велика скръб, за която е казано, че не би се спасила никоя човешка плът, ако заради избраните не се съкратяха онези дни, в онези дни на остатъка от верните предстои да изпитат върху себе си нещо подобно на това, което е било изпитано някога от Самия Господ, когато Той, като висял на кръста, бидейки съвършен Бог и съвършен човек, Се почувствал със Своето Божество толкова изоставен, че извикал към Него: Боже мой! Защо си Ме оставил?
Подобно оставление на човечеството от Божията благодат, трябва да изпитат върху себе си и последните християни, но само едва за най-кратко време, след изтичането на което после няма да се забави да се яви Господ в цялата Своя слава и всички Свети Ангели с Него. И тогава ще се извърши в цялата си пълнота всичко предопределено от века в предвечния съвет. [2]
Източник: Йером. Серафим Роуз. Будущее России и конец мира, лекция произнесена на Конгреса на православната младеж в гр. Сан Франциско през август 1981 г. – В: Святое Православие XX в.,Донской монастырь, 1992, с. 72 – 73.
[1] Христовото Възкресение
[2] Вж. Беседа Прпд. Серафима о цели христианской жизни, Братство Блаж. Германа, Сан Франциско, 1968 г, с. 82.