ИКОНА

Смирено навеждам очи.

Иконата към мен поглежда.   

Тя е строга и мълчи,

но в душата ми грее надежда.

 

Тихо молитва си казвам. 

Правя поклон от сърце.

На нея само показвам  

разкаяното си лице.

 

Мойте грешки всеки ден

като сянката ме следват.  

За промяна моля се във мен,

лоши мисли да не ме преследват.

 

Те са злото пламъче от ада,

на лукавия игрите, (който иска всеки да пропада), 

да забрави си мечтите.

 

За добро и светлина,

за прав и хубав път,

за спокойствие и топлина,

за тих домашен кът.

 

Отмествам за малко очи.

Иконата още ме гледа. 

Тя е строга и мълчи, 

над злото пак спечелила победа.

 

Светлана Богданова

Публикувано от pastir.bg 6.9.2016