СВЕТИ ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ЕФРЕМ
Публикувано от pastir.bg 3.1.2017
3 януари е един от дните, когато се празнува паметта на св. преподобномъченик Ефрем Чудотворец. В манастира Св. Благовещение Богородично край градчето Неа Макри в Атика, на 32 км от Атина, се намират неговите свети мощи. Това е най-почитаното място за поклонение в района. Зад града се извисява планината Амомон, в подножието на която е разположена обителта. Хиляди хора идват тук, за да се поклонят на св. Ефрем и да се помолят за изцеление и спасение. По пътя за манастира може да се видят поклоници, които както в древните времена, влизат в обителта на колене.
Мощите на св. преподобномъченик Ефрем са били намерени по чудесен начин на 3 януари 1950 г. На мястото на руините на стария манастир се извършвали ремонтни работи, игумения Макария молела Бога да я удостои да види някой от отците, които са живели на това място. По непонятен начин един вътрешен глас й показал място в предверието на стария манастир и й казал да копае там и ще намери каквото желае.
След като работникът, който бил повикан за ремонт в старата игуменарница разкопал мястото, първо била извадена свещената глава на преподобномъченика и се разпръснало неизразимо благоухание. Целувайки мощите на светеца, игумения Макария почувствала величината на неговите мъчения. В земята се виждали диплите и извивката на ръкава на расото му, по което нямало дори и прах. Вечерта настъпвала. Завалял и дъжд.
Малко по-късно, отивайки отново на мястото, майка Макария чула отчетливо и силно човешки стъпки, които започвали от гроба, минали през двора и стигнали до вратата на църквата. Докога ще ме държиш оставен там? Тя била оставила главата и костите в една ниша над гроба. В мига, когато се обърнала, майката видяла светията – висок на ръст, с кръгли малки очи и леки бръчки по края, с дълга, къдрава черна брада, в пълно монашеско одеяние, в лявата си ръка държал силно светещо светило, а с дясната благославял. След утринното последование на другия ден, игуменията измила мощите и ги поставила в олтара в една ниша. Същия ден вечерта видяла насън преподобния Божий човек в църквата и негова светеща икона от старо ковано сребро, изработена ръчно. До него имало свещник, на който тя запалила восъчна свещ и тогава чула гласа на светеца: Благодаря ти много. Казвам се Ефрем. След доста време игумения Макария усетила благоуханието на светите мощи в олтара и споделя, че това било небесно благоухание, сякаш райски поток я изпълнил изцяло. Но величието на този миг не ме възгордяваше, правеше ме още по-смирена пред величието на Божия човек.
Св. преподобномъченик Ефрем е роден в Трикала Тесалийска през 1384 г. Бил е от многодетно семейство. Светското му име било Константинос Морфис. За да избегне насилственото събиране на войници за еничари (вземали се момчета от 14 до 18 г.), през 1398 г. на 14-годишна възраст по желание на майка си, той отишъл в манастира Благовещение Богородично да се замонаши. При пострига му дали името Ефрем. През 1424 г. турците нападнали манастира и изклали монасите. Св. Ефрем отсъствал, бил в пещерата си на планината Амомон. Връщайки се в манастира, той погребал телата на монасите. След една година на 14 септември, манастирът бил отново нападнат. Св. Ефрем бил жестоко измъчван от турците, с всички варварски начини за изтезание цели осем месеца и половина, да каже къде са парите и съкровищата на манастира. Турците го закачили наопаки на едно старо черничево дърво и като прекарали през корема му дебело запалено дърво, го приковали с остри цигански пирони за черницата. На 5 май 1426 г. св. преподобномъченик Ефрем предал душата си на Бога. В съновидение той се открил и казал, че е роден на 14 септември – деня на Кръста и че на този ден започнали и мъченията му, починал 42-годишен.
И днес в манастира Свето Благовещение Богородично се пази старото изсъхнало дърво, на което е бил измъчван светецът. Сега то е вътре в една от църквите. Освен мощите на свети Ефрем и дървото, на територията на обителта се намира и аязмо. В специална постройка, на дълги маси покрай стената, са сложени огромни кандила, почти колкото легени, които горят постоянно. До тях са оставени памук и найлончета, в които поклоникът може да вземе малко елей от кандилата за помазване.
Свети преподобномъченик Ефрем е канонизиран от Вселенската патриаршия през 2011 г. и паметта му се празнува два пъти в годината: на 3 януари, когато са били открити неговите свети мощи и на 5 май, когато приема мъченическа смърт.
Св. Ефрем е един от небесните лекари – помага на слепи, демонизирани, парализирани и на всички, които имат нужда от него. Ето един действителен случай на негова помощ.
Болеше ме много кракът, - пише в писмо г-жа Поликсени от Сикеа-Молаон Лакония, - но лекарите не откриваха нищо. Положението ми все повече се влошаваше и достигна до такова състояние, че беше невъзможно да пристъпя, като при това болките бяха нетърпими. Съгласихме се семейно да отидем в Атина, за да ме настанят в болница за преглед и лечение. Щом пристигнахме там обаче, пожелах първо да ме заведат при мощите на св. Ефрем и след това при лекаря. Близките ми ме уговаряха да направим обратното, но аз бях непреклонна. Тогава ме доведоха в манастира. Нямам думи за онова, което се случи. От момента, в който игуменката ме прекръсти със светите мощи, нетърпимите болки спряха и аз казах: Стойте, нищо вече не ме боли! Нима е възможно? – питат ме. – Истина ви казвам – повтарям, като се опитвам да се изкача по стълбите сама, без придружител. И всички виждат, че вече свободно ходя, качвам се навсякъде и слизам без усилие. И сега не минава ден да не отправя своята признателност:Благодаря ти, свети Ефреме, Чудотворецо, ще съм ти признателна през целия си живот.
Тропар, глас 1
В планината Амомон като слънце си пробляснал и мъченически, богоносецо, към Бога си преминал, изтезаван варварски, великомъчениче Христов, Ефреме. Затова винаги изливаш благодат на благочестно почитащите те. Слава на този, Който ти дава сили. Слава на Този, Който те венча. Слава на Този, Който лекува чрез теб.
Използвани материали: Свети преподобномъченик Ефрем, житие и чудеса, Асеновград, 1996 и материали от интернет