ХРИСТОС ХЛОПА ПО ДВЕРИТЕ НА СЪРЦЕТО

Христос хлопа на вратите на вашето сърце. Какво неизказано милосърдие! Не човек, не ангел, не някоя друга небесна сила, а сам Господарят на славата и Владиката на тварите е застанал пред дверите на вашето сърце и хлопа. „Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20). Спасителят може, ако пожелае, да отвори сам, да мине през тия врати, както през затворените врати след славното Си възкресение. Но, не! Той ни е дал свобода и предоставя на нас, сами ние да пожелаем да Му отворим и Го приемем.

И какво велико търпение! Не моментално е застанал, а стои, чака и отдавна хлопа. Беда ли по житейски грижи ви се случи, болест ли някоя ви налети, потрепне ли сърцето ви пред ужаса на нашите грехове, или пък силна радост го развълнува, знайте, че Христос ви спохожда и хлопа на вашето сърце. Ще останете ли глухи на Неговия зов? – Кога някой похлопа на вратите на вашия дом, вие веднага без колебание оставяте вашата работа, с която сте заети, и бързате да му отворите. И, ако тъй се отзовавате към своите близки, то колко повече трябва да се отзовавате на Владиката на вашия живот?

„Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него”. Христос не поставя условие. Не ще отмине едни – грешните – и при други да спре. Не! А без колебание ще влезе, стига да отворите. Затуй не се ужасявайте, че духовната си дреха сте опетнили и душата си в скверни потопили. Отзовете ли се, откриете ли сърцето си за покаяние, Той е мощен, не ще се погнуси и ще ви очисти. „Ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мен”. Ще общува с вас: И в молитва ще узнаете, колко благ е Господ, и тогава ще може да кажете като апостолите, мъчениците и праведниците – ни глад, ни жажда, ни теснота на огън, ни меч, ни някаква друга сила е в състояние да ни разлъчи от любовта, която ни свързва с Христа.

Безспорно, вие сте се отзовали. Ако пък сте закъснели, побързайте да откликнете на Христовия зов и под Неговото знаме да се наредите. И на тая среща за молитвено общуване и благодатно просветление на този духовен Тавор, съединете в едно вашето религиозно въодушевление, за да засияе то мило и приятно като пламъка на свещи в нощта и тъй да може да пръскате духовна светлина и да устоявате на всички бури в живота

Разтворете вратата на сърцето си, Христос да влезе – да бъде Той твърдина, утвърждение и прибежище, ваша сила и да ви даде Своя мир.

Архимандрит Иларион,  Сп.  Християнка, 1948 г.,  кн. 8 (+Доростолски митрополит 2003-2009 г.)