ЗА ДЕНЯ НА СТРАШНИЯ СЪД
Протоиерей Алеко Рачев 18.2.2017
Концепцията за деня на страшния съд Божий, над цялото човечество, е изложена много ясно в учението на Православната църква. Сам Иисус, по темата за последните дни от свършека на света недвусмислено казал на учениците Си, че не знаят и не ще узнаят ни деня, ни часа, в който ще бъде пришествието на Христа. [1]
Това обстоятелство било сериозна причина Спасителят приятелски да предупреди доверениците Си, винаги да бъдат духовно будни, за да не се налага да ги отделя като негодните слуги, които ще получат отплата си в печалното място на плач и скърцане със зъби.
А кога дойде Син Човеческий в славата Си и всички свети Ангели с Него, [2] - два дни преди последната Си Пасха подхванал да говори Иисус, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
Колко лесно Бог ще раздели на две човешкия род. Абсолютността на тази правда, разлъчваща хората едни от други, математически е неизмерима и би разтревожила човешкия ум. Затова Иисус не оставил повод за тревога от недоумение и дал примерен списък с признаци, по които ще се извършва този съд: Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
Капка по капка вир става, затова и числото, което ще се изпълни от човеците, които ще застанат отдясно на Бога, бавно се събира през хилядолетията. Естествено, спасените ще се почудят от добрия изход на съдебния си процес заради това, че не са открили в себе си добри дела пряко сторени на Бога.
Праведниците - както продължава да говори Христос, ще запитат Царя: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят - като Благ и Милосърден Отец ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
Ето истинска Любов. Любов, с чийто съзидателен закон, хората се доближават до Бога - с човечността си и състраданието към нищите и бедни духом люде.
Иисус не спрял с картинния рисунък на Божия съд. И тогава – добавил Той, тези, които ще бъдат отблъснати от Бога, чувайки осъдителната си присъда ще завикат към Царя и ще питат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? А Царят - като Справедлив Съдия ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
Така е наистина… Не всеки, който казва Господи, Господи ще влезе в Царството Небесно. Да си добър човек не е лесно. Бог вижда в сърцата на хората и движението на техните умове и души и затова, ако не живее по Неговата воля, човек стои далеч от Него, независимо дали мълви името на Иисус с устата си.
Като епилог на идващото бъдеще, Христос пояснил на слушателите си, че в компанията на дявола и неговите ангели, проклетите грешници ще си отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
В това се заключава страшната действителност на този съден ден. Интересите на хората, както приживе, така и по-сетне ще изиграят важната си роля, определяща мястото на човеците във вечността. Така че страхът у един истински „жив” християнин, трябва да е равнен само на това, да не се окаже той вън от чертога на рая, отхвърлен от Бога.
Частта от предписанията на Христа, относно спасението на човешката душа, записана от св. ев. Матей, посочва пътя, по който да се доближаваме до Бога. Излишно е да се гадае, какъв трябва да е броят на телесните въздържания и чести причастявания. Ясно е, че външното автоматизирано прилагане на такъв тип християнски норми, няма да спаси никого. Просто трябва да се учим смиреномъдрено да приемаме всичко, случващо се с нас, като да е от Бога и да не униваме. Дали ще ни клеветят или с безчинен произвол ще ни оскърбят, не трябва нито духом да отпадаме, нито пък да се озлобяваме. Бог вижда и разплаща за всичко, затова с вяра в Неговото Провидение да вървим подире Му неотклонно и търпеливо.
Ето, - както Той Сам говори, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата. [3] Необходимо е да знаем това, но и да го помним, за да не се примиряваме или спогаждаме малодушно с жестоките дела на самозабравилите се съдници от тоя свят.
Седмица преди началото на великия 40-дневен пост, православните християни трескаво се готвят за приближаващото време на подвизи. В месопустната вечер, едни според ѝмането си ще си наредят трапеза, за да угодят на душите си, други ще заговеят с мисли за бедните хора, а трети отново ще отделят от залъка си, за да помогнат на гладните и жадни деца на Бога.
[1] Мат. 25:13
[2] Мат. 25:31-46
[3] Откр. 22:12
***