Протоиерей Алеко Рачев
На 10 февруари църквата Христова чества паметта на свщмчк Харалампий - високо почитан светец от християните по целия православен свят.
Този блажен мъж живял през II в. след Р. Хр. в Магнезия - древен град, който се намирал в Западната част на Мала Азия. Още тогава, в праведния човек мнозина виждали истинското лице на добродетелността. Ликът на Харалампий, в съответствие с името му, винаги, като на един истински християнин, бил озарен от радост.
Според желанието на вярващите и по воля Божия, Харалампий станал епископ в Магнезия и с голяма прилежност се грижил за повереното му паство. През целия си живот той проповядвал Христовото слово и с усърдие се стараел да изкорени у народа езическата вяра и поклонението на идолите.
Ала да се проповядва открито за Иисуса през ония години на зверски гонения, не било лесно дело. Сърцатият архипастир знаел много добре всичко това, но изпълнен с вяра в Бога, св. Харалапмий смело говорел на хората за Христа: Моят Цар Иисус Христос е изпратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неотклонно по пътя на правдата. Тези, които се покланят на идолите и бездушните статуи, предават душата си на смърт. А Сам Иисус Христос със Словото Си за вечен живот и чрез думите на пророците и апостолите ни показа пътя за вечния живот, за да не вършим дела, които влекат душата към вечна гибел.
Всевишният отредил на светеца 113 години земен живот, за да може той многоплодно да разпространява Божието слово и да разшири и укрепи църквата Христова в Мала Азия.
Минали много години. В началото на III век римският император Септимий Север повдигнал ново гонение срещу християните. По това време св. Харалампий наближавал столетието на своя живот. Знаейки колко силно влияние оказва св. Харалампий върху последователите на Иисуса, езическите власти уловили светия старец. Довели го при управителя Лукиан и военачалника Лукий. Те заставяли св. епископ да се отрече от Христа и го увещавали да се поклони на идолите, срещу които цял живот проповядвал. Старият епископ решително отказал да изпълни нечестивите им желания и заради това бил подложен на страшни изтезания. Мъчителите застъргали тялото му с железни нокти от главата до петите и не спрели, докато не го одрали жив. Окървавен, светецът не само че понасял мъжествено страданието с помощта на Бога, но и говорел без укор на мъчителите: Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.
Войниците, изтезаващи мъченика, толкова били поразени от неговото незлобие, търпение и твърдост, че открито признали истинността на христовата вяра, за което заплатили с главите си. А военачалникът Лукий сам взел оръдието за мъчение и с неистова сила започнал да дере Харалампий. Но изведнъж ръцете на мъчителя паднали надолу като отсечени. Виждайки това, озлобеният управител заплюл в лицето окървавения старец и в миг главата му сама се извъртяла с лицето назад. В този момент всички събрали се на инквизицията, станали свидетели на необяснимо чудо. Бог в един миг изцерил всички рани по тялото на Своя страдалец. Кожата на Харалампий се възстановила и той станал напълно здрав. Виждайки всичко това, самият военачалник Лукий и множеството народ като един започнали да молят Харалапий да отвърне гнева Божий от тях. Светият епископ не презрял техните молби и след като се помолил на Бога, и двамата мъчители били изцерени. Лукий и много от езичниците, които също в него момент получили облекчение от болестите си, приели християнската вяра, заради което се сподобили с мъченически венци.
А подлият Лукиан отишъл лично при императора и му разказал за всичко, което видял. Императорът заповядал да му доведат Харалапий.
При срещата си със светия епископ Септимий сам забил в тялото на мъченика три дървени клина и заповядал да го горят на бавен огън. Той не пожалил светия старец заради възрастта му и го измъчвал заради Христа в продължение на години. Заради живата му вяра в Спасителя, Бог лекувал раните на многострадния Си епископ Харалампий, който всяка сутрин ставал напълно здрав.
Виждайки чудното търпение и многобройни чудеса, ставащи със светия старец, дъщерята на императора замолила баща си да повярва в Христа и да освободи Божия човек. Но императорът останал неумолим. Той осъдил мъченика на посичане с меч.
В последните си мигове св. Харалампий не мислел за себе си, но като добър баща се обърнал към Бога с топла молитва за всички хора. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий вдигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове. Господи, - казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички! Дари им телесно здраве и душевно спасение, умножи земните плодове и им дай вечен живот.
Това бил последния земен молитвослов на добрия епископ. След него светият старец тихо издъхнал и така палачът не могъл да спусне меча върху него.
Свети свещеномъченик Харалампий спокойно предал душата си на Бога в 198 година. Заради чудодейното му излекуване и многоразличните чудесни изцерения по неговите молитви, християните почитат св. Харалампий като целител от страшни и тежки болести, а също и като пазител на здравето.
В църковния живот в деня, в който се чества паметта на свети Харалампий, след божествената евхаристия, християните освещават мед и хляб с молитва към светеца, за да ги обдарява Бог със здраве и блага през дните на нелекия им земен живот.
използвани източници:
Жития на Светиите, Синодално издателство, София, 1991 г.
pravoslavie.ru
...