В СПОМЕН ЗА ВАРНЕСКИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

Протоиерей Алеко Рачев 8.11.2016

Ние сме създадени от любов и за любовта, наставлявал някога Варненският архиерей Йосиф. На земята се учим да обичаме, а след смъртта си ще положим нашия изпит върху любовта - обичал да казва той. Защото, ако сме се упражнявали достатъчно в това, завършвал словото си владиката, ние ще живеем вечно в любовта.  [1]

Днес се навършват 28 години от блаженната кончина на приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Йосиф.

Скоро след като заел Варненската катедра (в периода  между 1940 г. - 1944 г.),  дядо Йосиф наченал да възстановявява манастира на Патлейна, намиращ се в старата столица на България, от времето на   Първото българско царство град Преслав.

Докато бях малък, та дори и до по-после, винаги съм обичал да слушам случки и истории от живота на моята маминка (баба), които тя  сладко ми е разказвала. Броени години преди залеза на Царство България, маминка ми Любка живеела с дядо ми Александър в родния му град Преслав. Веднъж тя разхождала първородния си син Чавдар (моят вуйчо) близо до тамошната лятна владишка резиденция. Портата на двора била отворена и вуйчо ми се втурнал да тича в него. Стигнал до кошница, пълна с яркочервени репички. Той едва ли е разбирал какъв е вкуса на плода на тези червени зеленчуци, но привлечен от техния външен вид, се спуснал към тях и награбил няколко в малките си ръчички. Маминка веднага му се скарала и го накарала да ги върне на мястото им. Но докато го назидавала, спомня си тя, насреща им се задал един достолепен мъж в монашеско облекло, който благо и казал да не гълчи детето. След това монахът се навел, извадил всичките репички от кошничката и им ги подарил. Естествено маминка като свенлива жена малко се смутила, но благодарила и приела дара от божия човек. По-сетне казваше тя, узнала, че това бил самият Варненски и Преславски митрополит Йосиф, чийто жест помнеше и разказваше след толкова години.

[1] Из статия за Любовта