| ЗА ЖЕНИТЕ - МИРОНОСИЦИ - ЧАСТ 2 | |
Протоиерей Алеко Рачев
Всяко намерение на човека, приведено към действие, но незавършено по независещи от него причини, се приема от Бога като реализирано. Жените мироносици донесли миро на гроба, за да помажат Христа, но не могли да сторят това, защото Него Го нямало. На тях и през ум не им минавало, че Той е възкръснал. Страшните събития, станали с Иисуса, на които те били свидетели и Неговата смърт, твърде много ги разстроило. В тяхната памет не останал и спомен дори от думите на Спасителя, че на третия ден Той ще възкръсне.
Вече се било разсъмнало и слънцето показвало искрящия си обръч. Силно загрижена за тялото на Христа, Мария Магдалена изпаднала в голямо безпокойство от мисълта, че някой се е подгаврил, като е взел бездиханното тяло на Учителя, за да го зарови другаде, на някое скрито, та дори и нечисто място. Импулсивно, а и много вероятно, дори без да каже на другите дошли жени, тя се затичала към града, където били Симон Петър и Иоан и на мига им рекла: Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. [1] Двамата ученици Христови в миг станали и се затичали към гроба. Мария не можела да се мери с тяхната бързина, а пък от умората, нямала вече и много сили, затова ги последвала с по-бавно темпо.
През това време, мироносиците останали до гроба, станали свидетелки на чудно нещо. Докато гледали на празното място, пред тях се изправили двама мъже в бляскави дрехи и им рекли: Защо търсите Живия между мъртвите? Няма го тука, Той възкръсна ... [2] Ангелите Божии разпръснали недоумението на жените и те си спомнили думите на Христа, че на третия ден ще възкръсне от мъртвите. Удивени от това небесно свидетелство, жените излезли от гроба и тръгнали за Иерусалим.
Угодно било Богу, Петър и Иоан да разминат по пътя другата Мария, Саломия, Сусана, Йоанна, както и сестрите на Лазар. По-младият ученик Христов тичал по-бързо, затова и пръв стигнал до гроба, но само надникнал вътре. Едва когато пристигнал Симон Петър и влязъл в гроба, Иоан го последвал. Христовите възпитаници видели и погребалните повивки и кърпата за главата, която стояла отделно на едно място. Чудейки се в себе си за случилото се, те се върнали пак у тях си. [3]
А изтерзаната Мария Магдалена, която повторно дошла до гроба, от изтощение седнала на входа му и отново заридала. И както плачела, надникнала в гроба и видяла два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето било лежало тялото Иисусово. Мария не разполагала с никакво време, за да схване създалата се ситуация, тъй като ангелите мигом я запитали: Жено! Защо плачеш? Мария моментално отговорила: Дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. И като рекла това, тя инстинктивно усетила, че зад нея има Някой, обърнала се назад, видяла Иисуса да стои, но не знаела все още, че е Той.
Иисус я попитал: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Мария, била потънала в мъката си. Мислейки си, че разговаря с грижливия в работата си и познатия с добрината си градинар, отговорила: Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. Току завършила думите си, слухът ѝ се отворил и до него достигнал добре познатият ѝ глас на Спасителя: Марийо! С неописуемо вълнение и трепетно въодушевление, тя се хвърлила в нозете на Христа и извикала: Учителю!
Иисус, преди още да е възлязъл при Отца Си, не позволил на Мария да се допре до нозете Му. [4] По-сетне, Той срещнал останалите жени-мироносици, които отивали към Йерусалим при другите ученици и след като им рекъл: Радвайте се, им позволил да се докоснат до нозете Му. [5]
След явяването си на Мария Магдалина и другите жени мироносици, Иисус ги пратил да свидетелстват пред апостолите за възкресението Му от мъртвите. Ала на учениците Христови думите на жените им се показали празни и не им повярвали. [6]
Те повярвали във възкресението Му едва вечерта, когато се били събрали наедно и Христос Сам им се явил при заключени врати. Последен от учениците Иисусови – Тома, повярвал чак след осем дена. Той повярвал едва когато пъхнал пръста си в ребрата Христови, там където Иисус бил прободен с копието на римския войник.
В описаните събития, станали в онзи първи ден от еврейската седмица, когато Христос възкръснал от мъртвите, Бог, чрез четиримата Си евангелисти, отдал висока почит на онези жени, безрезервно обичащи Христа и които Го следвали навсякъде и в добрите, и в безжалостните за Него земни моменти.
Светото предание говори, че след възкресението Си, Иисус се явил първом на Своята Пресвята Майка и Приснодева Мария. Пресвета Богородица предварително била известена за това велико чудо от св. Архангел Гавриил, същият онзи Божий вестител, който някога ѝ бил благовестил за Нейното Чудно зачатие. Тя, като посветена още от младините си в Божиите глъбини, само чакала изпълнението на Синовното обещание, което Иисус ѝ дал, че на третия ден ще възкръсне.
На Мария Магдалина било достатъчно да види Иисуса, без да се докосне до Него. Нейната силна вяра била достатъчна, за да се разпръсне каквато и да е вероятност, че вижда дух. Другите жени-мироносици също вярвали във възкресението на Христа, но получили възможност не само да Го видят, но и да се допрат до тялото Му.
Ето така, тези жени наречени мироносици, станали първи проповедници на Христовото Възкресение. Не случайно, те съобщили за това велико събитие на самия Симон Петър и на другите апостоли с него, които, както се оказало, не взели думите им на сериозно. Те не им повярвали. Затова вечерта след Възкресението Си Христос, лично ги смъмрил за неверието им. Това бил за тях ценен урок. Така те научили, че в настъпващото време на благовестие за Христа, трябва да са търпеливи към тези, които няма да приемат веднага Иисус за въплътен Божий Син, за Богочовек - Разпнат и Възкръснал от мъртвите, заради спасението на човеците.
[1] Ин. 20:2
[2] Лук. 24:5-7
[3] Ин. 20:3-10
[4] Ин. 20:11-17
[5] Мат. 28:9
[6] Марк. 16:11; Лук. 24:11
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно