ЗА СВЕТА КСЕНИЯ ПЕТЕРБУРГСКА | |
От всички руски градове Петербург е най-неруският град. Планиран под линия, като от някакво наследство на колонианизъм, той бил създаден за броени години, докато другите градове, като Москва например, се разширявали, обраствали с квартали и предградия в продължение на цели векове. Построен под прав ъгъл, потопил хиляди души под мрамора, дал форма на Рим, Амстердам и Венеция взети заедно, той израснал върху гнили блата и се въоръжил с топове против враговете и с кръстове против демоните.
Един от първите и неофициални светии на младия град била една жена, която не се отличавала с нищо външно. Градът бил имперски, службашки, чиновнически. Нищетата мръзнела на студа и протягала ръка за милостиня. Имало много църкви, но малко подвиг заради Христа и малко милосърдие.
И изведнъж се появява една жена, която е раздала всичко на всички и се молила за всички така сякаш са нейни родни деца. Тази жена се казвала Ксения.
Ксения Григориевна Петрова се родила в началото на ХVІІІ век в Петербург. Произхождала от знатен род и била омъжена за за придворния певец Андрей Фьодорович Петров полковник от царската дворцова армия. Младата Ксения много обичала своя съпруг и въпреки че двамата били богати и влиятелни хора, тя с нищо не се отличавала от обикновените петербургски граждани. По съвета на апостола нейното украшение не било “външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога” (І Петр. 3:3-4). И Господ, Който единствен е Сърцевидец, уредил живота й така, че в нея във възможно най-голяма степен да се разпали пламъкът на любовта към Него. И това не станало безболезнено, защото Спасителят не ни обеща безметежно странстване в този свят, а тъкмо обратното, каза: “в света скърби ще имате” (Иоан 16:33)
И както ясното небе изведнъж бива покрито с тъмни облаци, така и в радостния дом на Ксения Григориевна дошла черната гостенка – смъртта. Андрей Фьодорович починал внезапно, без да има възможност да се приготви по християнски за последния си час, без да принесе покаяние оставяйки 26-годишната Ксения сама на този свят.
Известен факт е, че скърбите посрещнати по християнски стават благодатна основа за всяка добродетел.
Но този неочакван удар по Ксения така силно я потресъл , че 26-годишната жена изгубила желание за какъвто и да било светски живот.Тя помнела Господнето благословение, че „ще бъдат двамата с Андрей една плът“ (Бит. 2:24) и решила да прояви към починалия си съпруг любов, достойна за удивление – Ксения заявила пред всички, присъстващи на погребението, че Андрей Фьодорович не е умрял, а е починала неговата съпруга Ксения Петрова. Облечена с дрехите на починалия си съпруг Ксения настояла да я наричат с името на съпруга й – Андрей Феодорович. И да! От този момент нататък, до самия си земен край, блажена Ксения спряла да отговаря, когато я назовавали с нейното име, а се обръщала само при произнасяне името на Андрей Фьодорович. Мнозина започнали да си мислят, че младата вдовица е полудяла от скръб.
Но Ксения не била потънала в отчаяние, нито пък била полудяла. Тя просто осъзнала колко преходен е образът на този земен свят и решила да посвети останалия си живот единствено на Бога, като с решимост и смирение се надявала да измоли прошка за греховете на съпруга си.
Като презряла всички земни блага, които този временен и суетен свят може да предложи Ксения се устремила изцяло към вечната радост на Небесното Царство, под образа на тежкия и мъчителен подвиг на юродството. Умирайки за греха, тя се издигнала душевно високо заради Христа.
Няколко дни след погребението младата вдовица раздала цялото си имущество на бедните, а дома си подарила на своя бездомна приятелка Параскева Антоновна, която трябвало само трябвало да подслонява изпадналите в бедност странници.
Това много ядосало близките роднини на светата и те подали жалба срещу нея, изтъквайки, че подобни действия са присъщи на душевно болни. Но писано е , че „Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите“ (1 Кор. 1:27, 28). Ксения била разпитана от високопоставени генерали, но било установено, че тя е напълно в разсъдъка си и действията й били узаконени.
Останала без дом, Ксения започнала да скита из петербургските улици. С тояжка в десницата си, облечена в дрехите на мъжа си, (когато те се скъсали светата ги заменила с червена блуза и зелена пола, или обратно – зелена блуза и червена пола), тя обикаляла най-вече из бедните квартали и онова, което била изпросила като милостиня го раздавала на най-нуждаещите се. През лятото, в най-големите горещини, тя вървяла под палещите лъчи на слънцето и нарочно избягвала сенките. А милостивият Господ изпращал Ангел, който слизал над нея и я облъхвал с “шумлив влажен вятър” (Дан. 3:50), точно, както някога тримата старозаветни юноши в пламъците на вавилонската пещ (Ананиий, Азарий и Мисаил, паметта им чествахме на 17 декември). През зимата пък, когато дърво и камък се пукали от студ, и птиците падали мъртви на земята подобно на ледени топки, света Ксения – почти боса и в жалки дрипи, нощувала извън града на полето, но Дух Свети я сгрявал и я топлел.
Молещият се от молитвата за един конкретен човек винаги преминава към молитва за много хора. Сърцето се разгаря, разширява се в любовта и обхваща пътешестващите, боледуващите, страдащите, пленените, умиращите… Голямото започва от малкото. Струва си да обикнем един човек и невидимо да пролеем кръв в молитва за този един човек – и веднага ще се отворят бездни, и пред мисления ни взор ще се окажат хиляди скърбящи, треперещи, униващи, нуждаещи се от молитва.
Ксения намерила това, което не е търсела. Тя искала да измоли блажената вечност за душата на любимия мъж – Андрей Фьодорович. Но тази гореща молитва за един човек я направила молитвеница за целия свят. Така от малкото израства голямото. Така хората намират това, което не са очаквали.
Много пъти светата изговаряла странни думи и изречения, които сякаш нямали никакъв смисъл, но при по-внимателно вникване в тях, хората разбирали, че това са пророчества, които и впоследствие се сбъдвали. Ксения претърпяла много зли хули и клевети. Но виждайки винаги пред себе си Разпнатия на кръста “непорочен и чист като агнец Христос” (І Петр. 1:19), тя “всичко извинявала и всичко претърпявала” (І Кор. 13:7).
Скритническият живот на юродивата събудил подозренията на градските полицаи. Някои от тях, недоумявайки, къде тя прекарва нощите, и подозирайки, че през това време може да извършва някакви престъпления, решили да я проследят. Но какво било учудването им. Оказало се, че Ксения, независимо от капризите на времето, отива всяка нощ на полето, коленичи и се потапя в молитва чак до зори, като само от време на време става, за да направи по няколко поклона към четирите посоки на света, за да може градът... царственият град Санкт Петербург да спи, охраняван невидимо от сърдечната молитва на блажената.
А какво да се каже за помощта на Ксения, която тя оказвала на хората. Веднъж работниците, строящи църквата на Смоленските гробища, забелязали, че нощно време някой в тяхно отсъствие изкачва горе на постройката цели купища тухли, необходими за зидането през деня. Това много улеснявало работата им, но ги хвърляло в недоумение какво става на техния строеж. Накрая решили да се скрият и да дебнат през нощта. За всеобща почуда техният помощник се оказал... мнимият Андрей Феодорович, т.е. света Ксения, назоваваща себе си с името на покойния си съпруг.
С течение на времето мнозина започнали да разбират, че Ксения не е луда, а е юродива заради Христа и че Бог е излял Своя Свети Дух върху нея. Те забелязали, че дори самото присъствие на светата носи благословение на околните, особено ако те се отнасят почтително към нея. Затова и търговци, занаятчии и чиновници се надпреварвали да я канят по домовете си, и където тя скланяла да отиде, този дом бил отрупван с Божиите милости и щедрости. Продавачите забелязали, че когато света Ксения купувала нещо от тях – колкото и дребно и незначително да било то – целият ден, а и много дни след това им провървявало и те разпродавали спешно стоката си. Файтонджиите слизали от колите си, кланяли се на светата и молели да я повозят макар и 10-20 метра, което било сигурен залог, че през този ден ще имат много клиенти. Майките забелязали, че дечицата им оздравяват, ако само се докосне до главичките им святата ръка на „Ксенюшка“ , която така с любов започнали да наричат. Само едно помилване, едно докосване от нея давало здраве, сили и живот на рожбите им.
А Ксения откликвала на всички нуждаещи се. Защото макар и външно да изглеждат груби, юродивите заради Христа, всъщност носят най-нежните и любвеобилни сърца. Именно затова и Бог ги дарява с прозорливост и дар на чудотворство: за да виждат и най-скритите болки на ближните си, и като ги видят да ги излекуват. Техните очи виждат и в най-далечното, защото са очи на съвършената Христова любов.
Чудесата, които света Ксения извършила през време на земния си живот са неизброими. Чрез тях тя едни строго вразумявала, други предпазвала от опасности и беди, трети утешавала в скърбите им, лекувала болните, предсказвала бъдещи събития, свързани както с отделни лица, така за цялата държава.
Св. Ксения Петербургска 45 години носила своя необикновен кръст. И както скрито живяла, така тихо се преселила от този свят в небесните обители. По Божи промисъл не е запазена и точната дата на нейната блажена кончина. За вечността е съхранен яркият спомен и благодарността на нейните съвременници: спомен за допира на нечистите до чистотата на Духа; на „мъдреците от тоя свят“ – до истинската Премъдрост; на злобните и гневливите – до кротостта; на изгубилите рая – до намерилата Вратата (виж Йоан 10:7) и влязлата „в радостта на Своя Господар“ (срв. Мат. 25:21). И този спомен не избледнявал с годините, а напротив – все повече се откроявал. Като живителни капки роса поемали поколенията разказите за чудодействената помощ на блажена Ксения – страдащи намирали изцеление, сред враждуващи отново се възцарявал мир, семейства се сплотявали. Род след род разказвал на своите деца, за да разказват и те след години. И любовта, посята от светицата още приживе, се разгаряла в буен пламък.
Истина е, че благодатта на светиите се усилва още повече, когато те се преселят при Господа в Небесното си Отечество, там за към където са се стремили през целия си земен живот. Така станало и със св. Ксения. Нейната чудна помощ, към отрудените и обременени хора, не само че не секнала, но дори многократно се увеличила. Затова и славата й прескочила границите на Русия и днес молитвено към светата жена се обръщат и в Гърция, Румъния, България и въобще в целия православен свят, както и тези, които особено я почитат като бърза помощница на безработните хора, жадуващи за работа .
Отхвърлила суетата на земния живот, ти прие кръста на юродива заради Христа. И като не се уплаши от скърбите, хорското осмиване и всяко лишение, позна Христовата любов, с която духом се услаждаш на Небето, затова блажена и богомъдра Ксение: моли се за спасението на нашите души!
Съставил: ст. ик. Алеко
Източник: https:www.pravoslavie.bg , https:www.vsehsvetih и др.
Обратно