Бог е сътворил човека и целия свят от четири елемента или стихии. Според Св.Василий Велики съществуват две леки стихии – въздуха и огъня – и две тежки стихии, които текат надолу – земята и водата. Тези четири стихии работят свързано и без да се смесват, но и смесено. Но в бъдещия век, най-високата и най-леката стихия, огъня ще изгори останалите три стихии, но само докато съществува човека, според Божието слово, което казва: Заради гнева на Вседържителя ще се запалят земните стихии (т.е. въздуха, земята и водата), но Светият Дух казва чрез устата на Давид, че няма да разруши стихиите от целия сътворен свят, а само ще ги обнови: Пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята (Пс.103, 30).  

Бог е сътворил три небета. Първото небе е въздуха; второто е ефира – един вид огън над въздуха; а третото – ангелското небе. Тук е бил грабнат Св. Апостол Павел и е чул неизказани думи, които човек не може да изговори (2 Кор.12, 4). Тук е раят.

Човекът е сътворен по образ и подобие на Бога. Той е единственото творение създадено от Божиите ръце, а не само чрез дума, както останалита творения. Сътвори го в единомислие със останалите три лица на Пресветата Троица: Да сътворим човека по Наш образ, и по Наше подобие (Бит.1, 26). Тялото на човека е сътворено от земя, а душата е била вдъхната от Бога по невидим начин. Човекът е съставен от две части – тяло и душа – дихотомизъм, така както ни учи Православната Църква; а не от три части – тяло, душа и дух – трихотомизъм, както са учили някои църковни писатели от древността. Човекъът има дух, т.е. душа както всички живи существа, от която произлизат естествените сили като: склонност към размножаване, растене, хранене, самосъхранение, инстинктите и др. Но душата на човека принадлежи на тялото и не трябва да я смесваме с душата от божествен произход, сътворена в човека от Бога, която се съединява с тялото в момента на зачеването и чрез смъртта се отправя към вечността. Тялото отново ще се съедини с душата по времето на бъдещия съд, обаче ще възкръсне одухотворено, а не както е било на земята.

Човек започва да вкусва и живее още на земята небесните неща, защото още от земята човешката материя се обожава, просветява се лицето й, съблича земното и се облича в небесното, подобно на светиите. Защото всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло (Рим.8, 22-23).

Бог е сътворил три свята: долният свят, където постоянно е тъмнина, огнен пламък и пъкъл, в който се измъчва дяволите и душите на грешниците. Ада е сътворен в момента на падението на злите ангели. Във втория свят, наречен смесен, т.е. земен се смесва доброто и злото, радостта и скръбта, добрите дела и греха, удоволствието и тъгата, живота и смъртта. Тук на земята човек полага усилия, за да се спаси от греха и ада и да постигне спасение чрез добри дела и покаяние. Тук удоволствието от живота или от брака се отплаща с болката, родилните мъки и израстването на децата. В противен случай няма спасение. Св. Максим Изповедник казва: Който бяга от мъките на сегашния век, той ще бъде съучастиник на вечна мъка. Третият свят е рая и Небесното Царство. Там има само радост, песен, светлина и вечен живот.

(Следва)

Из първа беседа на архимандрит Йоаникие Бълан с духовния отец на манастира Сихъстрия - стареца Илие Клеопа.

Тринитас, Светлина и дела на вярата, Яш, Румъния, 1994

Превод от румънски език свещеник Кирил Синев