Съвети на стареца отец Тадей Витовнишки

Съдба няма. Едни родители имали много деца и една вечер събрали децата и им казали, че имат много наследство да им оставят, но не са го придобили по почтен начин. Молете се на Бога това да бъде простено, пък каквото ви даде Бог, казали им родителите. Това е било малко преди Втората световна война. Не са се молили, почнала войната, а когато минала войната, кой вече се сещал за Господа. Те били от село близо до Витовница, и когато се отива към тяхното село, почти никъде няма нищо насред пътя, но на края на пътя стои едно едничко дърво. Там, точно на това дърво се ударил с кола най-малкия син и загинал. Ако се молеха на Бога, нямаше да пострадат. Затова най-малкото дете платило с главата си.

Или следният случай: един свещеник имал две деца, но имал някакви грехове. Неговата дъщеря е набожна, почита Господа и Господ всичките ги пази, а неговият син не почита Господа и вече е загубил единия си син, а и вторият ще го загуби. Изводът е, молете се на Господа да ни опрости греховете. Иначе, ако са атеисти, най-късно четвъртото коляно изплаща греховете.

За хармония отецът ни каза случай за две семейства как са живели. Едните са били набожни, а другите не са били така във вярата, но са били задружни и в къщата се е знаело кой е домакин, когото всички са уважавали и слушали. Господ е излял по-голяма благодат на това второ семейство, само защото са били задружни, а на онези където не е имало хармония, дал много малко благодат.

(от книгата „Съвети на отец Тадей” – Добрила Джурич, превод от сръбски със съкращения Диян Крил)