| ЗА МИЛОСТИВИЯ САМАРЯНИН | |
Протоиерей Алеко Рачев
Веднъж един еврейски законник като научил, че Иисус поучавал учениците Си и народа в близката околия, станал и отишъл да го види с очите си. След като послушал що говори на хората, законникът решил да провери знанията на прочутия Учител от Галилея върху закона Божий, станал посред, и изкушавайки Иисуса Му рекъл: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? [1] Божият Син знаел, че начетеният човек пред Него познава на пръсти еврейския закон и затова на формалния си въпрос, законникът получил от Христа и такъв отговор: В Закона що е писано? Как четеш?
Законникът осъзнал, че е принуден сам да отговори на собственото си запитване, и цитирал текстове от книгите на Второзконие [2] и от тази на Левитите [3] за любенето на Бога и ближния.
Христос одобрил отговора му, но това още повече смутило законника, тъй като в онези времена, тежест имала буквата на закона, а не същинският смисъл на четения текст. Гилдията към която се причислявал законоучителя, изключва от числото на ближните всички обикновени, бедни, слабообразовани и нископоставени евреи. Ученият евреин чувствал, че Иисус няма да се съгласи с едно такова тълкувание и затова смутено опитал да се оправдае като казал: а кой е моя ближен?
Практическите отговори неизменно винаги доказват или отхвърлят дадено положение. Така станало и при този разговор. Иисус познавал изконните традиции на евреите и че обичат масалите, затова разказал на еврейския законник
поучителна притча за някой си милостив самарянин.
Един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.
И тъй – запитал Иисус след като завършил притчата,- кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Законникът отговорил: Оня, който му стори милост. Тогава Иисус му казал: Иди и ти прави също така.
На интелигентния законник не било нужно много време, за да отгатне смисъла на този разказ. Нравствената му същност се обогатила и той получил ценен дар от Иисуса. Дали законникът се е променил и е приел за образец в живота си противния за евреите самарянин, това не знаем. Евангелистът не споменава нищо за това нататък в Писанието, но това не смятам като нещо важно.
Намерението на този евангелски текст не се заключава в описване на отношението на Спасителя към един от значимите водачи на еврейския народ, но цели да просвещава всеки човек - без изключение. Иисус нарочно използва в притчите Си проблемите на човечеството - като неправда, алчност и любов, за да се вгледаме в себе си и да сравним постъпките си с тези от чутия разказ.
А това не е трудно. Всеки, който може да смята, лесно ще установи колко хора в живота си брои за свои ближни. Вероятно процентът на тези, които ще съберат брой, по голям от петте пръста на едната си ръка да е жалко малък. Така е. Не само непознатите, но и кръвните роднини по земното лице са се отчуждили служейки на алчното си и ненаситно его. Безсърдечието на Аз-а руши нормалните взаимоотношения между родители и деца с пагубни съждения, оправдаващи подли дела и намерения, а себичността завлича в ямата на ненавистта до вчерашни приятели, които вече са си безполезни в стремежа за егоистично лично щастие.
Максимата, че се жъне плод според засятото семе е норма и в човешките взаимоотношения. Самарянинът по-добре разбирал от свещеника, левитина и законника, че за милосърдието няма граници делящо хората на евреи и езичници. Иисус заставил евангелския законник сам да признае, че му е известно всичко необходимо за спасение. Нас пък Той ще гледа, дали с болезнени усилия на ум и воля, ще въстанем против нежеланието на егоизма си да любим своя враг и своя ближен.
[1] Лук. 10:25-37
[2] Гл.6 - ст. 5 - Обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили
[3] Гл.19 - из ст. 18 - … обичай ближния си като себе си
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно