| ЗА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН – ЧАСТ 2 | |
В края на 6 век Палестина, която се явявала тогава провинция на източната Римска империя (Византия), била управлявана от благочестивия император Маврикий. Ала само Един Бог е безгрешен. Няма човек на земята, който да е живял и да не е съгрешил. И ето, че и Маврикий съгрешил тежко пред Бога.
По време на неуспех във война срещу аварите няколко хиляди гърци (около 12 000) попаднали в плен. Варварите поискали незначителен откуп за пленниците, но Маврикий не изпратил пари в определеното време, за което военнопленниците били умъртвени. Това предизвикало голямо възмущение в редиците на армията и допълнително катализирало недоволството на войниците, което преминало в бунт. Метежът бил оглавен от един нисш, но властолюбив офицер - стотник на име Фока.
Императорът узнал за ставащото и попитал приближените си: Кой е Фока и какъв е той? Само един от съветниците успял да даде необходимия отговор на владетеля: Той е един знаен страхливец! Маврикий за кратко се вглъбил в себе си, след което рекъл: Щом е страхливец, то безпрекословно ще ме убие, защото всички страхливци са жестоки!
И наистина. Фока, когото войсковите части на Дунавската армия издигнали за водач, отпосле бил подкрепен и от други имперски такива, „помел” правителството в Константинопол и свалил Маврикий от трона. Фока заповядал да екзекутират шестимата синове на императора пред очите му. Джелатите незабавно пристъпили към действие и един след друг започнали да ги обезглавяват. Още с умъртвяването на първия му син Маврикий заговорил: Слава Тебе Господи, и слава на Твоя праведен съд, защото каквото заслужих, това получавам, само моля Те, спаси душите ни. Дойката на най-малкия императорски син понечила да го замени със своето момченце, но Маврикий я погледнал и тихо рекъл: Да се изпълни волята Божия!
Възцарявайки се с помощта на войската, Фока изпаднал в тежка подозрителност. Той се страхувал да не бъде свален от трона по идентичен начин и това го тласнало към управление, което останало като едно от най-катастрофалните в историята на Византия. Страната била подложена на повсеместен духовен и материален упадък, а числеността на армията била намалена на половина. Но това не било всичко. Шахът на Персия Хозрой II, който заел сасанидския престол с помощта на Маврикий започнал наказателна война срещу Фока, която поставила началото на т.н.„Световна война на VII век”.
[1] Персийският цар не срещнал голяма съпротива от Византия. Такава той нямал и в началото при управлението на новия византийски император Ираклий. Той навлязъл още повече в пределите на Византия и завладял голяма част от провинциите ѝ, в чието число влязла и Палестина.
Хозрой разрушил християнските светини и отнесъл в Персия Животворящия Кръст Господен. Изглеждало, че Византия била под угрозата на пълна гибел.
Ираклий се обърнал за помощ към духовенството на страната си и Църквата му дала всичко с което да го подпомогне. Императорът събрал голяма войска и с пълни сили навлязъл в Персия удържайки блестящи победи. Това силно разгневило синовете на Хозрой, затова те го свалили от трона, умъртвили го и сключили мир с Ираклий. Задължили се да върнат пленниците и всичко, отнесено от светите земи в продължение на 14 години. Върнали и Животворящия Кръст Господен.
Безценната за християнския свят светиня била върната в Йерусалим. Всички християни, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, с палмови клонки посрещнали Кръста Господен на Елеонската планина.
Императорът пожелал сам да носи и внесе през портите на града Честния кръст, но невидимата сила Божия го възпряла и Ираклий не могъл да помръдне.
Настанал смут. Ала Бог открил на патриарха смисъла на всичко това. Божият служител тайнствено видял пред портите на града мълниеносен ангел, който му казал: Не тъй Господ е носел Кръста Си, както вие го носите!
Императорът силно удивен от случващото се с него, погледнал към Патриарха и го попитал: Какво става?
Ти царю вървиш по същия път по който Сам Господ е вървял от Йерусалим към Голгота - рекъл Патриархът, ала Той е носил Кръста Си в унижение, с трънен венец и пропита с кръв от мъчения одежда.
Ираклий разбрал същността на казаното от духовния водач. Без да се бави, той снел от себе си царската корона и багреницата, събул си обущата, наденал върху си вретище и едва тогава на императора било допуснато свише да внесе в църквата Кръста Господен, в града, където Патриархът го върнал на мястото му за утешение на християнския свят.
(Следва)
Превод от руски и допълнение: протоиерей Алеко Рачев
Изображение: Напрестолен Кръст, с капсула съхраняваща частица от Животворящия Кръст Господен, направен по време на светителстването на Варнеския и Великопреславски митрополит Кирил.
Първата част на статията е публикувана в сайта, в рубрика НЕДЕЛНИК>ПО ВЪЗДВИЖЕНИЕ>За Честния Кръст Господен
[1] Наречена така от руския историк Лев Гумильов