| ХРИСТИЯНСТВОТО В ЗЕМИТЕ НА ТРАКИТЕ I – IV ВЕК | |
Добринка Ковачева
„И тъй, идете, научете всички народи,като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19)
Християнството прониква на Балканите още през апостолските времена. Изпълнявайки последните заветни думи на Иисус Христос, светите апостоли начеват своята мисионерска дейност. Историческите сведения сочат как свети апостол Андрей разпространявал благовестието откъм Мала Азия в земите на Западното и Северното Черноморско крайбрежие (в Скития - дн. Добруджа) и като преминал планини достигнал чак до Армения и Грузия. „Деянията на светите Апостоли” (гл. 16-17) свидетелстват за това как св. апостол Павел проповядвал Словото Божие сред гърците (Коринт, Атина,Солун, Филипи и пр.) и в Тракия. Така християнството достигнало и в останалите римски провинции: Македония, Мизия, Дакия. Голяма част от тези територии са били населени от многобройни тракийски племена. Траките не само приели Христовата вяра, но се включили активно в нейното разпространение като водели активен религиозен живот, свързан със строителството на храмове, създаването на християнски общини, изграждането на епископски центрове. Светите отци определят това като Божие чудо.
Историците дават повече сведения за тракийското племе беси, населяващо Родопската област. За пръв проповедник между войнстващите и независими по дух беси се счита Никита Ремесиански. Съществува предположение, че през IV век това тракийско племе е превело свещеното писание на своя език: т. нар. „Библия бесика” (Сведения за това дават: една проповед на св. Йоан Златоуст през 399 г. и актовете на Константинополския събор от 536 г.). Редица големи градове в Тракия и по Черноморското крайбрежие се превръщат в епископски центрове, построени са големи базилики в периода IV – VI век. Например първият предстоятел на Варненската епископия (тогава Одесос) е бил св. ап. Амплий (претърпял мъченичество още през I век), вероятно във Филипопол е бил епископ св. ап. Ерм, а в Августа Траяна (дн. Стара Загора) е бил св. ап. Карп. Тези епископи се причислявали към 70-те апостоли.
Първоначално римската власт гледала подозрително, а след това се отнасяла враждебно към християните. Това се дължало на факта, че християните отказвали да служат във войската и да отдават почести на езическите богове и римските императори.
Интерес предизвиква мнението на някои изследователи по въпроса за гоненията на християните в пограничните райони на Римската империя и масовите прояви на мъченичество. Според тях това е така, защото християните по тези места с поведението си (разрушаване на езически идоли) създавали риск за сигурността на империята и биха,, разгневили” езическите богове. Но с нарастване броя на мъчениците, вярата не само не угасвала, но привличала все повече последователи. Заради многото мъченици се увеличавал броят на християнските общини, назначавали се епископи.
Пример за твърдост и сила на вярата са Доростолските мъченици. Дуросторум или Доростол (дн. Силистра) представлявал пограничен район където през II век сл. Хр. по заповед на император Траян е настанен римски легион. Вярата на голям брой християни била изправена пред изпитание. Дуросторум е дал най-много достигнали с имената си до нас светци-мъченици през първите четири века, когато се е утвърждавало християнството в земите, заключени между Дунав и Стара планина. Имената на 14 верни следовници на Христос, просияли по нашите земи, в болшинството си са известни само на тесен кръг специалисти. Светите Доростолски мъченици са: Дасий, св. Емилиан, св. Квинтилиан, св. Дадас, св. Пасикрат, св. Виталиан, св. Валентиниан, св. Юлий, св. Никандър, св. Марциан, св. Максим, св. Исихий, св. Калиник, св. Кирил. По време на съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (периода 284 – 305 г.) срещу християните били издадени няколко едикта, станали причина за проливането на много мъченическа кръв.
Свидетелства за тези събития са намерените в раннохристиянските базилики гробове на св. мъченици под олтара; изградените мартирий (параклиси върху мощите на мъченика), както и епиграфски паметници (в т. число запазени жития, писани от местни жители, повечето от средите на местното тракийско население).
Признаването на християнската религия като равноправна с Медиоланския (Милански едикт от 313г.) дало тласък на християнството. През 325 г. бил свикан Първият Вселенски Събор в Никея , който положил основите на православието. Този събор осъжда и новопоявилата се ерес – арианството (от името на нейния разпространител Александрийският свещеник Арий). Борбата между арианите и привържениците на Никейския символ на вярата се почувствала осезателно в Тракия. Така се достигнало до извънреден събор през 343 г. в Сердика (дн. София). Сердикийският събор е трябвало да възстанови мира в Църквата след разкола. Този събор удържал победата на православието и възстановил Атанасий като Александрийски епископ. Арианите останали непримирими и се отеглили на свой събор – продължение във Филипопол.
Вторият Вселенски Събор свикан при император Теодосий I Велики в Константинопол в 381 г. потвърдил решенията на Никейския събор от 325 г. и отрекъл всички ереси. По това време император Теодосий наложил християнството като официална държавна религия и забранил всички други култове в империята.
(Следва)
Използвана литература:
Проф. Коев, Тотю, проф. Бакалов, Георги. Християнството в миналото и днес, София, Български бестселър, 2006
Проф. Велков, Велизар, ст. н. с. I ст. Тъпкова-Заимова, Василка. История на България, София, БАН, т.1, 1979
Динков, К. История на Българската църква, Враца, Духовно възраждане, 1954
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно