| ХРИСТИЯНСТВОТО СРЕД БЪЛГАРИТЕ ОТ ОБРАЗУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (681 г.) ДО ПОКРЪСТВАНЕТО ПРЕЗ 865 г. - част 4 | |
Добринка Ковачева
С ненадейната смърт на кан Крум настъпил кратък период на политическа нестабилност в българската държава. В изворите, отразяващи този период в продължение на година, година и половина, съществува известна неяснота, която е повод за поява на противоречиви мнения. Като управители на страната по това време се споменават три лица: Дукум, Цок и Диценг. Някои изследователи смятат, че те са били началници при управлението на кан Крум, с важна роля в събитията, но без да владеят трона; други ги определят като кратко управлявали канове; според трети – те били близки родственици на Крум и управлявали като регенти на малолетния Омуртаг. Важното е обаче, че в края на 815 г. държавната власт била вече стабилизирана със заемането на престола от кан Омуртаг (815-831).
Още в началото на своето управление българският владетел проявил готовност да постигне мир с Византия, към който се стремял и самият император Лъв V Арменец. Сведения за постигнатия мир получаваме от Сюлейманкьойския надпис на кан Омуртаг (от старото име на с. Сечище, Шуменско). На първо място мирният договор от 815 г. е трябвало да установи българо-византийската граница (най-вече в югоизточната и част), която започнала при Девелт (до Бургаския залив) и достигнала до източните склонове на Родопите. Вторият важен въпрос се отнася до размяната на византийски военнопленници срещу славянското население в подвластните на Византия територии.
Установен за 30 години, договорът бил спазван докрай и от двете страни. В потвърждение на добросъседските отношения е намесата кан Омуртаг във византийските междуособици през 821-823 г. при потушаване бунта на Тома Славянина.
Запазвайки установения мир с Византия, кан Омуртаг насочил вниманието си на североизток, където възникнала опасност по границата, предизвикана от страна на хазари или маджари (няма единно мнение в историческата наука).
Както вече ни е известно още при управлението на кан Крум след окончателното ликвидиране на Аварския хаганат България присъединява нови територии със славянско население на северозапад и става непосредствен съсед на Франкската империя. По неизвестни причини обаче през 818 г. при управлението на кан Омуртаг три от тези славянски племена - тимочани, абодрити и браничевци, направили опит да се откъснат от българската държава и да преминат под управлението на франкския император Людовик Благочестиви. Това положение влошило българо-франкските отношения. Продължителните преговори между франкския император и българския кан не довели до очаквания за България резултат. През 827 г. кан Омуртаг наложил със сила властта си над непокорните славянски племена, като не допуснал намеса на франките във възникналия конфликт. Изворите сочат, че „българите разорали с огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители.”
Тези събития станали причина българският владетел Омуртаг да продължи и задълбочи идеята за административно-териториалната реформа в българските земи, започнала още при управлението на кан Крум. Окончателно били ликвидирани племенният принцип на териториално деление и автономията на славяните. Държавата била разделена на нови военно-административни области (комитати), управлявани от комити (назначавани от кана), което засилило централната власт и издигнало ролята на кана. Владетелят обаче винаги защитавал интересите на онези славяни и ги привличал в управлението, които неведнъж са доказвали своята преданост към българската държавна власт.
Друг съществен факт е, че като мнозинство в държавата, славяните прониквали сред прабългарите чрез сключване на смесени бракове. Предполага се, че дори самият кан Омуртаг е бил женен за славянка. Към това предположение насочват славянските имена на двама от синовете му – Енравота (войн) и Звиница.
Преди всичко кан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност. Той напълно възстановил разрушената през 811 г. столица Плиска, построил дворци и крепости, изградил езически храм на бог Тангра и още много други сгради. Особено забележителна е каменната летопис: върху каменни колони са увековечени важни събития от неговото управление (Сюлейманкьойския и Чаталарския надпис) върху съхранената в църквата „Св. 40 мъченици” (Търново) колона се чете бележития надпис: „…Човек, дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа това, да си спомни за онзи, който го е направил…”
Началото на Омуртаговото управление било ознаменувано и с мрачни събития – жестоки гонения на християните. Това е началото на първите мъченици за Христовата вяра, увенчали се с венеца на безсмъртието в младата българска държава. Вероятно тази политика е била продиктувана от факта, че християнството се смятало за „проводник” на византийско влияние в държавата. Първи жертви станали византийските пленници, които още кан Крум преселил в Отвъддунавска България. Така мъченически загинали Одринският митрополит Мануил, Никейският епископ Лъв, епископите Петър и Георги Делветски, много свещеници и клирици, военните стратези Йоан и Леонтий, както и още много други християни, чиито имена не са известни.
Размяната на военнопленници по силата на 30-годишния мирен договор с Византия и жестокото преследване на християните не дали желания резултат за унищожаване на християнската вяра в България. Напротив, мъченическите подвизи още повече засилили вярата в живия Бог.
Драмата с гоненията на християните се разиграла и във владетелския дом. Писмени сведения за тези събития дава Теофилакт Охридски през XI-XII век. Още преживе, разказва той, кан Крум избира измежду военнопленниците някой си Кинам, който не само по външност, но и с душевната си красота превъзхождал съвременниците си. Същият този Кинам бил оставен при престонаследника Омуртаг. Между двамата се създали приятелски отношения, смущавани единствено от факта, че Кинам бил безкрайно предан на Христовото учение.
Вече като владетел Омуртаг направил всичко, за да го отклони от нея, но като не успял, наредил Кинам да бъде затворен в тъмница, където останал през цялото Омуртагово управление. Междувременно Кинам вече успял да спечели за Христовата вяра канартикина (престолонаследника, първородния син) на Омуртаг- Енравота.
Първородният син на кан Омуртаг бил лишен от права върху престола, заради изповядване на новата вяра. Вторият син – Звиница, се предполага, че е починал рано. Така по волята на кан Омуртаг властта преминала в ръцете на на-малкия Омуртагов син – Маламир.
(Следва)
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно