| ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ЛАЗАР | |
Лазар бил близък приятел на Иисуса Христа. Живеел в едно малко градче, на име Витания, което се намирало недалеч от Иерусалим. Той имал две сестри – Марта и Мария, които били благочестиви жени, и като брат си твърдо вярвали, че Христос е Син Божи. Спасителят често посещавал техния дом и беседвал с тях за Царството Божие.
Но ето че Лазар тежко се разболял. [1] Марта и Мария изпратили свой човек при Господа да Му кажат, че оня, когото Той толкова много обича, е болен. Иисус Христос внимателно изслушал тъжната вест и казал:
-Тази болест не е за умиране, а за да се прослави с нея Син Божи. И понеже бил зает с други неотложни дела, тръгнал за Витания чак след два дни. Но през това време Лазар умрял и бил погребан. Иисус знаел това и казал на учениците си:
-Лазар, нашият приятел, е заспал. Отивам да го събудя.
Апостолите и този път не разбрали правилно Учителя си. Господ им говорел за смъртно заспиване, давайки им да разберат, че човек продължава да съществува и след физическата си смърт със своята душа. Учениците обаче помислили, че Иисус Христос им говори за обикновено заспиване и възкликнали радостно:
-Господи, ако е заспал, ще оздравее!
Тогава Спасителят ясно казал, че Лазар е умрял. Когато наближили Витания, умрелият бил вече от четири дни в гроба. Марта първа научила за пристигането на Иисуса Христа и побързала да Го посрещне.
-Господи,- простенала тя – ако беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Той ще Ти даде!
Иисус и отговорил:
-Брат ти ще възкръсне. Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее!
Още по-трогателна била срещата на Спасителя с по-малката сестра-Мария. Тя паднала в нозете на Иисуса и изрекла същите думи като сестра си:
-Господи, ако беше тук, нямаше да умре брат ми!
После горчиво се разридала. Заплакали и всички, които били дошли да утешават двете сестри. Не се сдържал и Сам Спасителят- просълзил се и Той. Всички зашушукали помежду си:
-Вижте, колко много го е обичал!
И всички тръгнали към гроба, чийто вход бил затиснат от огромен камък. Щом пристигнали, Спасителят казал да вдигнат камъка от отвора на гроба. Марта възразила:
-Господи, мирише вече, защото минаха четири дни, откакто е умрял.
Но Иисус я укорил заради маловерието и, а стоящите наблизо мъже махнали камъка от гроба. Божият Син вдигнал очи към небето и започнал пламенно да се моли на Своя небесен Отец. Така постъпил Той не поради това, че не можел Сам да възкреси Лазар, а за да повярва народът, че е изпратен от Отца и че Той е Негов Син. Като свършил молитвата Си, Спасителят високо извикал:
-Лазаре, излез вън!
И станало велико чудо! Умрелият Лазар се съживил и излязъл от гроба както си бил – с повити по еврейския погребален обичай ръце и нозе. Господ казал да го разповият, за да може свободно да ходи. Мнозина от свидетелите на това чудо повярвали в Христа. За съжаление, явили се и такива, които отишли при враговете на Господа – първосвещениците и фарисеите, - за да им докладват онова, което видели. Това ги озлобило твърде много. Те се събрали и решили да убият не само Христа, но и възкресения от Него Лазар. Пъклените им намерения обаче не се сбъднали. Макар и да успели да разпънат Спасителя, Той на третия ден от смъртта Си възкръснал. А Лазар живял още много години и след възнесението на Господа Иисуса Христа бил ръкоположен за епископ на остров Кипър.
Чудото с възкресението на Лазар ни уверява в бъдещото всеобщо възкресение на всички починали. Това ще стане в деня на Страшния съд, когато светът в днешния му вид ще престане да съществува. За Твореца на Вселената и Господаря на живота и смъртта – Господ Бог, няма да е никак трудно да състави отново разпадналите се тела на починалите човеци и да ги извика за живот. Ние вярваме в това и смирено изповядваме заедно със Символа на вярата: ЧАКАМ ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА МЪРТВИТЕ И ЖИВОТ В БЪДЕЩИЯ ВЕК. АМИН.
[1] Иоан 11:1-57
Обратно