Свети Михаил бил първият Киевски и Всеруски митрополит  и управлявал Руската църква в дните на светия равноапостолен княз Владимир. Като имал твърдо намерение да просвети цялата си велика страна със светлината на Христовата вяра, князът помолил византийските императори и патриарха в Цариград да му изпратят църковни пастири за кръщение на Руската земя. Константинополският патриарх св. Николай Христоверг [1] заедно със събора на епископите избрал и поставил за митрополит на Русия Михаил, който бил премъдър по разум и поучлив и свят по житие. Според Иоакимовската летопис, една от най-древните летописи на Руската църква, той произхождал от България. [2] Като получил напътствено наставление от патриарха, той се отправил към княз Владимир с шест епископа и многобройни презвитери и клирици. Те носели със себе си свети мощи, кръстове, икони и свещени църковни съсъди.

Цялото кратко време, през което св. Михаил управлявал Руската църква, протекло в апостолски трудове: в проповед на Евангелието на езичниците, в тяхното кръщаване и в утвърждаването на новопросветените във вярата. По думите на църковното песнопение от службата на светителя, свети Михаил донесе от Царстващия град Христовото Евангелие и го дарува на обхванатата от нищетата на неверието Руска земя”.

Първото дело на светителя било кръщението на синовете на княза, след него – на членовете на дружината му – болярите. Руската църква облажава светителя Михаил като покръстител на престолния Киев и възпява: И до днес град Киев блести с ризата на кръщението, облечен от тебе, светителю. Това важно дело било извършено с голям труд, но и с голям успех. Светият митрополит, епископите и многобройните презвитери наставлявали омрачения народ в Христовата вяра, подготвяйки го за приемане на свето Кръщение, разрушавайки езическите му суеверия, посичайки с меча на евангелското учение идолската статуя. [3] Княз Владимир съдействал с властта си на тяхната проповед: той заповядал на слугите си да разрушат идолите и да ги поругаят, а на народа заповядал, всички – мало и голямо, мъже и жени, знатни и обикновени, роби и свободни, да отидат на реката в точно определен ден и да се кръстят. И жителите на Киев се събрали на р. Днепър за кръщение, което извършил св. Михаил с многобройно духовенство. Ревностният архипастир при съдействието на равноапостолния княз се стремил да насажда Христовата вяра по градовете на цялата руска земя – изтребил тръните на многобожието и посял плодородно семе в руската земя. След Киев главните градове на Русия по това време били Велики Новгород и Велики Ростов. Св. Михаил извършил пътувания до тези два града, за да обърне езичниците към Христовата вяра. През 990 г. той посетил Новгород, разрушил идолите, кръстил мнозина, построил няколко църкви и поставил в тях презвитери. На следващата година св. Михаил предприел подобно пътуване с проповед на Евангелието в Ростов.Този път успехът на проповедта му бил по-голям: той кръстил безброй хора, издигнал много църкви, поставил в тях презвитери и дякони, установил чина на църковното богослужение и управление.

Св. митрополит Михаил починал през 992 г. Св. Владимир безутешно скърбял и плачел, тъй като в лицето на починалия светител се лишил не само от добър и ревностен пастир, но и от свой мъдър съветник в делата на държавното управление.

Още след кръщението на Киев св. Михаил благословил княз Владимир да създаде Десятъчния храм [4] в чест на Пресвета Богородица. Светителят не доживял до завършването на строежа му, но този храм приел тленните му останки и послужил за място на неговото погребение. Намерени нетленни през XII  в., мощите на св. Михаил били пренесени в Киево-Печорската лавра, в пещерата на св. Антоний, а оттам през 1730 г. са изнесени във Великата Успенска църква, където почиват и досега. [5]

Източник: Жития на светиите, изд. ман. Св. Вмчк. Георги Зограф

Икона: http://www.sveta-petka.com