СХИИГУМЕН САВА ОСТАПЕНКО – 4 част	Публикувано от Пастир на 24.10.2017
Начало >>

Във връзка с влошеното си здраве, схиигумен Сава получавал от архиепископ Иоан карти за климатолечение в Грузия - Иверската страна, втория дял на Божията Майка, където той намирал топъл прием и грижа от тамошните свои духовни чеда.

По пътя той не веднъж посещавал Овручката Свето-Василиева женска обител в Житомирска област. За пръв път игумен Сава бил там през 1953 г. преди празника на Въздвижение на Честния Кръст Господен. Обителта била току-що открита и била в крайна бедност в духовно и материално отношение. Тя била построена на мястото на езическо капище и злият дух силно отмъщавал и устройвал всякакви коварства и пакости на населяващите го монахини. Искало се голяма сила на волята и духовна мъдрост за отблъскване на злата сила. Щом пристигнал, от. Сава направил молебен и старателно поръсил със светена вода всички и всичко. Той горещо се помолил Господ да помогне обителта да се възроди, издигне и възобнови във всички отношения. Утешавайки и ободрявайки сестрите, той казал на игуменката Лукия, че с Божията благодат обителта трябва да се възроди, а на касиерката Атанасия предсказал бъдещо игуменство, което и се сбъднало след преместването на игуменката в друга обител.

Около две години след това, при второто му посещение, обителта имала вече друг вид, увеличил се броят на сестрите. Молитвеният дух на сестрите се укрепил, почнали да идват богомолци, имало много дарения. Старецът наставлявал игуменката и сестрите, учил ги как по-лесно да добият навика на непрестанната Иисусова молитва, възпитавал ги в смирение, безропотно и безусловно послушание, бдителност. Сестрите по това време се отличавали с простота, нестяжателност и внимателно отношение една към друга.

Предсказанието на стареца, че ще има друга игуменка се сбъднало. Сега управлявала игумения Анастасия, трябва да се отбележи, че тя неохотно пристъпила към великото и свято дело. Старецът я наставлявал как да ръководи сестрите, но игумения Анастасия се отегчавала от задълженията си, считайки себе си за недостойна за званието игуменка и затова губела благодатната сила.

При първото си посещение на обителта, отец Сава намерил на балкона древната икона на Божията Майка Знамение в крайно изоставено състояние. Той я взел, реставрирал я и я изпратил с поръчението да почитат особено тази икона и веднъж седмично, в четвъртък, да четат пред нея акатист на Пресвета Богородица.

Toчно след една година, старецът вече за трети път, посетил пътьом Овручката женска обител. Много го огорчило поведението на игуменката, коята както и преди, не признавала своето назначение, не носела игуменска одежда и игуменския кръст, не стояла на игуменското място и никого не благославяла като майка-настоятелка, считайки себе си поради лъжливо смирение, за недостойна. От това почнал да се разстройва духовният живот на сестрите. Акатиста на Божията Майка до този момент не четяли, живеели нерадиво.

С болка в сърцето отецът ги молил:

-Възлюбени! Живейте благочестиво. Ако не вземете върху себе си надлежащия подвиг на монашеството, обителта ще се закрие.

Скоро предсказанието на стареца се сбъднало. В манастира свили гнездо тези, които ускорили падението на обителта. Манастирът бил закрит.

Що се отнася до пребиваването на схиигумен Сава в Иверия, от първите дни на пребиваването му там, започнал неговият деен духовен живот. Без да гледа, че от сутрин до късна вечер към него се нижела върволица от хора, чакащи неговото благословение и духовна подкрепа, стрецът имал за цел да направи много полезни дела за Христовата Църква. Той много скърбял за забравеното и изгубено място, където някога за трети път била намерена главата на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Христов Иоан [1]. За своя задача от. Сава си поставил да намери в Команските планини това свято място.

Планината Комана се намира на няколко километра от Сухуми. Святото място не било посещавано от никого десетки години и било от всички забравено и изгубено. Отецът благословил две свои духовни чеда да го открият. Две седмици те бродили  из планината, търпейки глад и жажда, зной и нощна прохлада и по молитвите на стареца намерили мястото. Достоверността на находката успели да потвърдят чрез един от най-старите местни жители:

-Всичко е така, както го разказвате, - казал той. – А над скалата, където е била скрита главата на св. Иоан Кръстител, на върха на планината, имало параклис.

И наистина, запазили се останки от този параклис. Когато от. Сава заедно с духовните си чеда за пръв път тръгнал към това място, през целия път над тях пеела една птица. Тя замлъкнала едва, когато стигнали до целта. Пътят минавал покрай стръмен планински склон, а мястото, където се пазела светата глава на Пророка, представлява голяма, колкото човешки ръст ниша в отвесна бяла скала с форма на огромна глава, лежаща върху блюдо. Върху камъка можело отчетливо да се видят очи, нос, брадичка...

Като постоял известно време на Новия Атон [2], старецът разбрал за откриването на Иверската пещера [3]. Там можело да стигне единствено по въжена стълба през единствения вход – тесен отвесен кладенец. С благословението и молитвите на стареца, една от неговите духовни дъщери се спуснала с изследователската експедиция на дъното на тази пропаст, където престояла две денонощия и получила изцеление от болестта си – спряла кашлицата и болките в гърдите. Тя донесла на стреца подарък – един чуден прозрачен кристал от пещерата.

В Сухуми било поставено началото на четенето на Незаспиващия Псалтир сред духовните чеда на схиигумен Сава. Било направено разписание кой в кой час по московкото време и коя катизма ще чете. Списъкът започвал със сухумските чеда, а след няколко седмици в разписанието се включили и други чеда от различни градове и селища. През останалите часове отецът благословил да се четат 9, 17, 18 и 1-а катизма повторно. При това той помолил:

-Само запълвайте с четене целия свой час – не закъснявайте и не завършвайте по-рано нито с пет минути, нито с две минути, за да не угасва свещта на молитвата, за да я предавате от ръка на ръка горяща. Ако остане време, четете още псалом 82 - за запазване на Църквата, на обителта; псалом 34 - за свое благополучие; псалом 139 - против нападение на врагове. Четете Евангелието от Иоана – главата на съответната своя катизма, но никога не завършвайте четенето по-рано от определеното време. Каква премъдрост Божия! – възхитено продължавал отецът. – Нашата земя, ами тя е като незагасваща кадилница! Тук завършва литургията, а някъде другаде едва запалват кандилцата, пристъпват към служба, а някъде пеят Се, Жених грядет в полунощи. Значи, молитвата на земята никога не престава! Ето и ние сме длъжни да съставим своята незамлъкваща молитва – Незаспиващия Псалтир!

- Веднъж,- разказвал отец Сава,- една старица ми казва: Колко е важно макар и един път в годината да се прочете Псалтира! Аз размишлявах в недоумение: Чел съм Псалтира и преди монашеството и сега го чета. А как още да го чета? С молитва започнал да просит от Господа вразумление – да го прочете поне един път така, както казала старицата. И ето започнал така осмислено да чете Псалтира и го чел цяла година. Ето, че и се получило по думите на старицата.

На връщане от Грузия, отецът посетил гроба на своя старец-наставник епископ Вениамин Саратовски. Панихида за упокоение отслужил в дома на духовните си чеда, тъй като на гробището не се разрешавало да се извършва. В това време началството на манастира изпратило телеграма в Сухуми, отец Сава незабавно да се върне в обителта, иначе ще бъде изключен от братството. Телеграмата не заварила стареца, но той провиждайки духом, се върнал в манастира по-рано от определения в телеграмата срок. Всичко се разминало благополучно и старецът останал в числото на братята. Старецът видимо окрепнал, силите му се възстановили и той радостно казвал:

- Бог ще даде още да поживея.

В последните си години отецът няколко пъти бил на лечение в болницата. Лекарите били поразени от неговото мъжество и търпение и признавали самия му живот за чудо, свидетелствайки, че с такова количество болести, каквито имал той, човек не може да живее. Той много тежко понесъл болестта на Боткин – жълтеницата, но в най-критичния момент Господ направил чудо и старецът получил изцеление и вместо определия срок, бил в болницата само двадесет дни.  Имал хипертония, емфизема на белите дробове, диабет, тромбофлебит, синузит, херния, глаукома. Поради глаукомата трябвало да претърпи  сложна операция. И този път Господ направил с него чудо. Поради влажното и студено време, отецът се простудил, усилила се хроническта кашлица и станала почти непрекъсната. А при кашлица не трябвало да се прави операция на очите. Но и не можело да се отлага...

Старецът навсякъде оставял следи на въздействието на Божията благодат върху човешките сърца. Хората се прераждали, намирали истинската цел в живота и истинското щастие на земята, тъй като земята за тях ставала небе. Радвайки се на своето прераждане, хората благодарили на своя благодетел и славели  Господа за Неговата неизказана милост към тях. Старецът въплътил в живота си словата на Спасителя: Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец (Мат. 5: 16).

Последни години от живота и кончина

Телесните сили на стареца отслабвали все повече, при това по откровение свише, той знаел, че кончината му ще нсатъпи внезапн, затова винаги очаквал смъртния час. В едно от своите стихотворения той написал:

Моят път към вечността е тъй близък!

А за смъртта знам не много:

неизвестно в кой час ще дойде,

но внезапно, както е  угодно Богу!

С удивителна твърдост на духа той чакал приближаването на края, отдавна бил готов за прехода във вечността: Нощта на смъртта с Теб не е страшна, писал той в стихотворението. Той говорел за нея като за радостно събитие, възлагайки цялата си надежда на Божието милосърдие, не на своите дела.  Единствено любовта на духовните му чеда го карала да се държи за живота и да се лекува. Отецът им казал, че Господ му възвестил за кончината : Още пет години ще поживея, а ако духовните чеда се молят усилено и се поправят, и повече...

Напрягайки отслабващите си сили, отецът продължавал да утешава идващите при него, но ограничили времето за посещения до един час. На битови въпроси не отговарял. Аз съм схимник. Моето предназначение е да се моля и да спасявам души. Особено словоохотливите той вразумявал с думите: Беседата е хубаво нещо, но молитвата е по-високо!

Веднъж след литургията, когато всички се приближили към кръста за благословия, той излязал от олтара и казал: Вчера едва не умрях в олтара, но вие се помолихте и аз оживях. Благодаря ви за молитвите. Може би ще доживея до Успение.

Един път времето рязко сe променило, задухали силни ветрове и в коридора на братския корпус, където приемал от. Сава, ставало голямо течение. През нощта почувствал силна треска, вдигнал температура. Започнало възпаление на белите дробове. От виската температура той горял като в огън, душила го непрекъсната кашлица. Понякога се налагало да му дават кислородна възглавница. Нямал сън, апетит. От. Сава помолил служещият монах да направи маслосвет. Манастирският духовник арх. Теофан го причастявал ежедневно със Светите Дарове.

Тежката болест приела продължителен характер – от юли 1979 г. до празника на Успението на Божията Майка. Веднъж през това време старецът изпитал чувство на разлъка на душата и тялото. Ето какъв случай си спомнил той тогава. На голяма височина летял самолет. Изведнъж излязъл пилотът и казал: Граждани, няма да крия, гибелта ни е неминуема – управлението на самолета е излязло от строя. Но... сред вас има духовно лице. И тогава намиращият се в самолета епископ застанал на колене и със сълзи започнал да се моли: Не съм готов, Господи! Продължи ми живота за покаяние, продължи живота и на всички, намиращи се на самолета.... Молели се и други пътници. И ето, Господ направил чудо. Пилотът излязъл и съобщил, че управлението работи нормално и самолетът лети по маршрута. Спомняйки си това, отецът горещо се молил за продължаване на живота. И почувствал, че чашата на задгробния живот го отминала.

Светата обител усилено се молела за оздравяването на стареца, а особено усърдно - неговите духовни чеда. По всички градове те записвали множество литургии за своя обичан отец, носели усилени молитвени подвизи, давали на Господ обети. И наистина, много от тях станали неузнаваемо мълчаливи, съсредоточени, самовглъбени. Заради отеца всеки се стараел да вземе върху себе си последствията от изкушенията, затова в духовното семейство на стареца се установил прочен мир. От близките окръжаващи го чеда, тази умиротвореност като по жици, се разпространила по други градове. Отецът се радвал и благодарял на Господ и Неговата Пречиста Майка за съдействащата и укрепваща ги благодат. Забравяйки за себе си, той през цялото време се грижел за другите.

След празника на Успението на Божията Майка, отецът ходел в храма само в неделни и празнични дни, но после, по Божията милост, здравето му почнало да се възстановява. След това той още известно време живял в полузатвор.

Но ето че настъпила съдбоносната минута. На 14/27 юли 1980 г. в неделя, в 9.45 старецът на Псково-Печорската Свято-Успенска обител схиигумен Сава починал в Бога. За това възвестила манастирската камбана. Хората се събрали пред корпуса на трапезарията, където била килията на стреца. Мнозина побързали да известят неговите близки, роднини и духовни чеда и вестта бързо се разнесла по всички градове и села. През всичките тези дни влаковете и другите видове транспорт били препълнени с пътници, бързащи към обителта, да отдадат последен дълг на починалия старец. В манастира донасяли телеграми с молба да отложат погребението, за да могат всички да се простят със своя духовен отец.

С благословението на владика Иоан, Псковки и Порховски митрополит, погребението било назначено за 30 юли - на четвъртия ден след кончината на стареца. От тясното параклисче ковчегът с тялото бил пренесен  в Успенския храм, където непрекъснато служили панихиди, редувайки ги с четене на Евангелието. На четвъртия ден тялото на стареца било пренесено в по-просторния Сретенски храм, където опелото извършил наместникът на манастира архимандрит Гавриил в съслужение на свещеномонасите от обителта и пристигнали свещенослужители - духовни чеда на стареца. След опелото при голямо стечение на народ, обиколили с ковчега около Успенския площад и той бил поставен в Богозданните пещери до храма на Възкресение, от дясната страна в предварително приготвена ниша.

Няма думи да се опишат плача, скръбта, риданията на осиротелите хора. Но мнозина от нас в същото време изпитваха някакво необичайно чувство на радост: жив е отецът! Той не си е заминал от нас! Винаги ще бъде с нас! Казват: Краят увенчава делото. По плодовете се определя достойнството на дървото, по делата на човека се определя какъв е бил неговият живот. Приживе старецът винаги помнел, че той е странник и пришълец на земята и, търсейки Небесното Отечество, непрестанно молел Господа и Небесната Царица да упокоят душата му  в селенията на праведните и по Тяхната присъда да спасят духовните му чеда и всички любещи и ненавиждащи го.

По всички кътчета на Русия, даже и на Атон и Иерусалим името му се произнася с особено уважение и любов. А такава чиста любов е приятна на Господа, защото Той Сам е любов. По думите на апостола, схиигумен Сава, горейки духом работел на Господа и за всички, които го окръжават гореше и светеше; един от тези, които не мъдруваха високо, но държейки се смирено, успяваха да направят за благото на ближния повече, отколкото силните на деня.  Спасителят е сподобил душата му да чуе сладките думи: Дойдете благословени на Моя Отец, наследете приготвеното за вас Царство от създание мира.

Де ти е смърте жилото? Де ти е аде победата? Ние дръзновено вярваме, че Господ ще приеме милостиво  Своя раб, защото милостивите , какъвто беше приживе старецът, ги очаква великата Божия милост на Страшния съд: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: pravmir.ru

Обратно