| СВЕТИ БЛАГОВЕРЕН ВЕЛИК КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ | |
Времето, в което живял св. княз Александър Невски, било време на сурови изпитания за Русия. До западните й граници през 1202 г. бил основан католическият Орден на меченосците. Две години по-късно, по време на Четвъртия кръстоносен поход, бил разгромен от рицарите Константинопол – столицата на православната вяра. В 1207 г. папата се обърнал към руското духовенство и народа с искането да се отрекат от православието. Руската църква отхвърлила домогванията на католическия престол.
На изток, в далечна Монголия в 1206 г. Чингис хан е избран за велик хан, а след няколко години неговата войска завоювала за кратко време Сибир, Северозападен Китай, Средна Азия, Северното Причерноморие. Погледът на завоевателя паднал върху руските земи. Още през 12 в. Рус престанала да бъде единна, като се разпаднала на княжества. Князете продължавали да враждуват помежду си.
Междувременно, през 1236 г. монголските войски, предвождани от хан Батий, преминали Волга и нападнали руските княжества. Възползвайки се от нашествието на Батий, разгрома на руските градове и мъката на народа и гибелта на най-добрите му синове, кръстоносците нахлули в пределите на Рус. Към 13 в. на запад немските рицари вече били завоювали Естония и Латвия, където възникнала васална държава - Ливонският орден. От север шведските феодали, като завладяли Финландия, също заплашвали Рус.
В този смъртен час спасител на страната станал новгородският княз Александър Невски. Създадената след смъртта му биографична повест със светско съдържание в края на 13 или в самото начало на 14 в. била преработена в житие. Централно място в него заема описанието на военната и политическа дейност на светеца, затова някои учени го определят като воинско житие. Св. княз Александър се родил на 30 май 1220 г. в гр. Переславъл – Залесски, където княз бил неговият баща Ярослав Всеволодович (+1246 г.) – княз кротък, милостив и човеколюбив. Майката на Александър Феодосия Игоревна била рязанска княгиня.
Княжеският постриг на Александър (обряд на посвещение във воин) бил извършен от светителя Симон, Суздалски епископ. От ранни години св. Александър съпровождал баща си в походите. В 1236 г. заминавайки в Киев, Ярослав оставил Александър да управлява самостоятелно в Новгород. През 1239 г. св. Александър встъпил в брак с дъщерята на полоцкия княз. При венчавката баща му Ярослав ги благословил с Фьодоровската чудотворна икона на Божията Майка. Тази икона постоянно се намирала у св. Александър като негова молитвена икона, а след кончината му е пренесена от неговия брат Василий Ярославич (+1276 г.) в Кострома.
Времето на управлението на Александър съвпаднало с най-трудния период в историята на Рус. След нашествието на Батий и разгрома на руските градове, пълчищата на кръстоносците нахлули в страната. Шведският княз Биргер изпратил в Новгород при св. Александър вестоносци: Ако можеш, съпротивлявай се, аз вече съм тук и пленявам твоята земя. Княз Александър, който нямал тогава още 20 години, се молил дълго в храма Света София. Като излязъл от храма, св. Александър ободрил своята дружина с изпълнените с вяра думи: Не в силата е Бог, а в правдата. Едни с оръжие, други на коне, а ние Името на нашия Господ Бог ще призовем! С малка дружина, уповавайки се на Света Троица, князът побързал срещу враговете. Имало един мъж, покръстен чужденец, на име Филип, комуто било поръчано да наблюдава кога ще се появи противникът. Той видял чудо – в морето ладия с изправени на нея свети Борис и свети Глеб (които след мъченическата си смърт в 1015 г. застанали начело на небесните сили, отбраняващи рсуката земя от враговете) , облечени в червени дрехи, и чул свети Борис да казва: Брате Глебе, повели да гребат (гребците), да помогнем на своя сродник Александър. Авторът на житието отбелязва, че виделият това чудо бил станал добър християнин, спазвал поста в сряда и петък. Скоро дошъл княз Александър и Филип с радост разказал само на него за видението. Князът му казал: За това не разказвай на никого.
И беше голяма сеч с латиняните, и изби безбройно множество, и на самия предводител постави печат на лицето със своето остро копие. В полка на Александър се отличили шестима храбри мъже, които които здраво се биели заедно с княза. Имало в същото време дивно чудо, както в древност при цар Езекия, когато дошъл асирийският цар Сенахирим, искайки да плени светия град Иерусалим, и внезапно се появил ангел Господен и поразил и избил 185 000 воини от асирийския полк. И когато настъпило утрото, намерили техните трупове. Същото станало и след победата на Александър: на другия бряг на река Ижора, където не могли да преминат воините на княз Александър, намерили голямо множество врагове, избити от ангел Божий. За тази победа на река Нева, удържана на 15 юли 1240 г., народът нарекъл свети Александър – Невски.
Опасен враг оставали немските рицари. През 1246 г. те успели да завладеят Псков. Потегляйки на зимен поход, св. Александър Невски освободил Псков, когото наричалидом на Света Троица, а през пролетта на 1242 г. дал решително сражение на Тевтонския орден. На 5 април 1242 г. на леда на Чудското езеро се срещнали двете войски. Както и в битката на Нева, по думите на очевидец, във въздуха дошло Божие воинство на помощ на Александър. И така той победил с Божията помощ и обърнал враговете в бягство. Немските рицари били напълно разгромени. И се върнал княз Александър със славна победа. Когато приближил до гр. Псков, игумените и поповете в одежди с кръстове и целият народ го срещнали пред града, въздавайки хвала на Бога и слава на господина княз Александър...
Поетическият стил на воинското житие, за разлика от воинската повест е съвсем различен – не хор на девици, не веселие на села и градове посрещат победителя, а църковен хор от игумени и попове, въздаващ хвала на Бога.
Св. княз Александър Невски продължавал да укрепва северозападните руски граници, като изпратил посланници в Норвегия и сключил мир, извършил успешен поход във Финландия против шведите, с умела политика способствал за преодтвратяването на разорителните нашествия на татаро-монголите срещу Рус.
Той възстановил разорените църкви и град Суздал след тяхното разоряване от татарите. Като добър православен християнин св. княз Александър Невски отхвърлил косвено направеното предложение на папата за сключване на уния с Рим – да послуша от двамата най-умни кардинали тяхното учение за закона Божий. - От вас учение няма да приемем – гласял неговият отговор.
Няколко пъти той ходил в Златната орда, получил освобождение на русите от повинността да пращат военни отряди и да поддържат хановете във войните им с другите народи. В 1261 г. със старанията на св. Александър Невски и Киевския митрополит Кирил била учредена в столицата на Златната орда, Сарай, епархия на Руската Православна Църква. Връщайки се за пореден път от Ордата, князът-подвижник смъртно се разболял и не успявайки да стигне във Владимир, се предствил пред Господ във Фьодоровския манастир в гр. Городец на 14 ноември 1263 г.
Св. Александър завършил многотрудния си житейски път с приемане на схима, с ново име Алексий.Останките на светия княз били донесени във Владимир; пътят траял девет дни и тялото оставало нетленно.
На 23 ноември при погребението му в църквата Рождество на Света Богородица във Владимир, било явено от Бога чудо дивно и достойно за спомен. Когато било положено неговото свято тяло в ковчега, митрополит Кирил и иконом Севастиян искали да му разтворят ръката, за да сложат в нея разрешителната молитва. Светият княз сам, като жив, протегнал ръка и взел гармотата от ръцете на митрополита.
Нетленните мощи на благоверния княз били открити по видение преди Куликовската битка в 1380 г. и било установено местно празнуване. Към молитвеното застъпничество на светия княз, който се прославил с отбраната на отечеството, руските пълководци прибягвали и във всички последващи времена. На 30 август 1721 г. след продължителна и изнурителна война с шведите, Петър I сключил мир. Било решено този ден да бъде осветен с пренасяне на мощите на благоверния княз Александър Невски от Владимир в Петербург. На 30 август 1724 г. светите мощи били положени в Троицкия събор на Александро-Невската Лавра, където почиват и до днес. Паметта на светията се чества на 30 август и 23 ноември.
Превод от руски: Наталия Стоянова
Използвана литература: Изборник (Сборник произведний литературы древней Руси), изд. Художественная литература, Москва 1969
Акафистник, изд. по благословению Блаженнейшего Владимира Митрополита Киевского и всея Украины
Терехов, Виктор Петрович: Александр Невский, изд. Книга, Москва 1990
Михайлов, Михаил: Староруска литература (X – XVII век), изд. Наука и изкуство, София 1983.
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно