| СВЕТА СОФИЯ – ПРЕМЪДРОСТ БОЖИЯ | |
В Църковен вестник бр. 6 от 2005 г., в своята статия Празниците на Св. София – Премъдрост Божия Георги Тодоров дава сведения за тропар на Божията Премъдрост в книгата на св. Серафим Софийски (Соболев) Новое учение о Софии Премудрости Божией, издадена в София през 1935 г.:
В Константинополския Софийски храм до завземането на Константинопол от турците, след богослуженията се е пял следния тропар на Премъдростта Божия, глас 8-ми:
Премудрость Отчая,
Сияние славы и Образ Ипостаси Его
В начале небеса и земли основавий,
Благослови достояние Твое,
Сохрани в мире Царя нашего,
Церковь, град Твой и люди Твоя спаси.
Премъдрост на Отца,
Сияние на славата и Образ на Неговата Ипостас,
Който Си основал в началото небесата и земята,
Благослови Твоето достояние,
Запази в мир нашия Цар,
Спаси Църквата, Твоя град и Твоите люде.
Tропар на иконата на София, Премъдрост Божия
глас 1
Превечна Премъдросте, Христе Боже наш! Като Си наклонил със Своя Божествен промисъл Небесата, благоволил Си да се вселиш в утробата на Чистата Отроковица, разрушавайки междинната стена на враждата, осветил си нашето естество и си отворил за нас Твоето Царство; заради това Тебе, нашия Творец и Избавител и родилата Те, послужила за тайната за нашето спасение Чиста Дева православно величаем.
Друг тропар на иконата на София, Премъдрост Божия
глас 4
Велика и неизказана сила на промисъла на тайнството по плът на Божията Премъдрост! Софийо Преименита, душа на девствените и на неизказаното девство чистота, истино на смирената мъдрост, покоище на Светия Дух, пречестни храме на Неговата непостижима слава, огнезрачни престоле на нашия Христос Бог, защото в Теб се всели неизречено Словото Божие и стана плът, Невидимият се яви и неприкосновен от Тебе излезе, и с човеците поживя, улавяйки исконния враг и освобождавайки човеците от древната клетва, като отново ги въздигна там, откъдето паднаха. Молим Ти се, Владичице, да помилваш нас, претоварените от тежки грехове и да спасиш нашите души, и като човеколюбива и милосърдна Царица, Майка на Премъдростта Божието Слово, погледни милостно на нас, Твоите грешни люде и бъди милосърдна, защити ни от напасти и жестоки скърби и запази нашите градове невредими, където сега Твоето пресвято име достойно се слави.
Кондак на иконата на София, Премъдрост Божия
глас 4
Да се притечем, православни люде, към Божията премъдрост и да видим чудотворната икона на Пречистата Богомайка, Която именуваме след явяването София, Премъдрост Божия, защото беше одушевен храм на Единородния Син и Слово Божие. Затова Тя светолъчно сияе в пречестния Свой храм и весели нашите сърца - на идващите с вяра и гледащите със страх и благоговение тази пречиста икона, като мислим в нашите сърцата, че наистина е селение на Божията Премъдрост и промисъл на Неговото тайнство, защото гледаме Нейното огнезрачно изображение за упование на верните и се покланяме, като на истинното и пренепорочно Нейно девство в рождеството и отново след рождеството; от Нея излезе Божествен Огън, изгаряйки тленните страсти и просвещавайки нашите души и правейки ги чисти, чрез Него Отец и времената сътвори, и Той се нарече и Мъдрост, Слово и Сила, сияние на славата и Образ на Отчата Ипостас. И тъй, и пак молим и, като падаме, целуваме пречестната икона на Премъдростта на Божията Майка и велегласно викаме: о, Милосърдна Владичице, спаси Твоите раби от насилието на дявола, от нашествие на иноплеменници и от междуособни войни, защото Ти си Подателка на всички блага и Покровителка на прибягващите с вяра към Тебе и просещи велика милост.
Молитва пред иконата на София, Премъдрост Божия
Непостижима и Всевъзпявана Премъдрост Божия, Софийо Преименита, душа на девствените, сиреч Единородни Сине, Слове Божий, приеми това молебно пение от нашите недостойни и скверни уста. Макар и да е писано: не е сладкозвучна песента в устата на грешници, но пък разбойникът с една дума се спаси, митарят с въздишка се оправда и дъщерята на хананейката с майчиното прошение се изцели, понеже Ти, Господи, Благ и Човеколюбив, идващия просвещаваш в мир и греховете на грешниците прощаваш, и неразумните изпълваш с разум, и безумния умъдряваш, и душата на жадуващия за благите слова с Твоето учение, като с живата вода на самарянката напояваш, блудника в целомъдрен поправяш, на разбойника рая отваряш, защото Ти си Подател на всяко благо, и Вразумител, и Пазител на живота, Христе Боже наш, и на Тебе въздаваме слава и хвала, чест и благодарение, и славословие и Ти се покланяме с Безначалния Твой Отец, и с Пресветия, и Благ, и Животворящ Твой Дух, и с Пресветата и Пренепорочна Твоя Майка, нашата Владичица Богородица и Приснодева Мария сега и винаги и во веки веков. Амин.
Превод от църковнославянски: Наталия Стоянова
Христос Премъдрост Божия, изобразен като Емануил - стенопис от купола на параклиса в Хрельовата кула (Рилски м-р), първа половина на 14 в.
Обратно