| СЪН ПРЕДИ ЗАДУШНИЦА | |
Сънят ми беше толкова красив. Пътувах във безкрайността. Напуснах моя свят, тъй често сив и летях, летях като с крила.
Във лилавия полумрак ярките звезди блестяха. Аз слушах с радост как безбройни ангели запяха.
Нямаше ни болка там, ни печал, нито пък въздишки. Светлият небесен храм се крепеше на въздушни нишки.
Но толкоз здрави бяха те, че той стоеше тъй непоклатим. Ангелите пляскаха с криле и хорът им прекрасен бе неповторим.
Събудих се отново във света, с изкушения безкрайни. Господи, пази ме Ти от всяка суета, но сподели със мен свещените си тайни.
Светлана Богданова
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно