| ЩО Е ПРАВО И БОГУ Е ДРАГО | |
Когато светците ходели по земята, отишъл веднъж Христос придружен от двама светци при един сиромах, който живеел в колиба сред малкото си лозе… Помолили го да им набере грозде, за да си похапнат. Сиромахът взел кошничката и отишъл при лозите, които му давали най-хубавото грозде.
Но едва почнал да бере, Христос му извикал от колибата: Не, не от там! Набери от лозето на съседа, че неговото е по-добро.
Тогава сиромахът казал: „Що е право и Богу е драго”. Това никога не мога да сторя. А Христос повторно му казал:
-Иди, ти казвам! –Аз отговарям! Кой ще те види?
Но сиромахът пак отговорил: „„Що е право и Богу е драго”. Ако не видят човеците, ще види Бог. Дори главата ми да вземат, не мога да открадна чуждо. Светците се показали доволни. Седнали със сиромаха на трапезата и взели да хапнат от гроздето. След това станали да си вървят. Старецът излязъл да ги изпрати. Но докато излязат от колибата , Иисус Христос взел един запален въглен, па го пъхнал под стряхата. Старецът ги извел на пътя. Когато се сбогували, погледнал към колибата и я видял цялата обхваната от пламъци.
Старецът се затичал към лозето и светците се обърнали към Христа:
-Какво е сгрешил този сиромах, Господи, та му запали бедната колиба? –Нали видя, че заради Тебе не иска да падне в грях!
-Тъкмо за това, отговорил Христос, запалих колибата му, защото е сиромах и с добро сърце, и мисли на хората доброто. Някогашните стопани на тази колиба са заровили голямо имане под прага и. Те вече са починали и за парите никой не знае. Не знае и сегашният и стопанин-сиромах.
-Сега той, ще не ще, ще прекопае мястото и ще намери имането, защото го е заслужил пред Бога.
Сиромахът се върнал на лозето си и като видял, че колибата му гори и става на пепел, въздъхнал си и казал: „Хвала на Бога и за този Му дар! Що е право и Богу е драго”. Та взел мотиката да прекопае мястото. Но щом копнал веднъж, ударил на гърне. Извадил гърнето, то пълно с жълтици. Въздъхнал смирено от радост и извикал: Хвала Богу за дара Му! Що е право и Богу е драго”.
Народна приказка
Обратно