Веска Николова

Елена някога е бил наричан българския Витлеем. И това е така защото, в кой малък град във възрожденската епоха е имало три храма. Разбира се това е гр. Елена. Двата са свързани с името на майката Божия – Успение и Рождество на Пресвета Богородица. Храмът Успение е построен за много кратко време 1836-1838 г. от майстор Михо от махала Долни Болерци с дарението на богати еленчани за онова време. Той е най-големият храм в цяла северна България до Освобождението и един от най-големите в страната до наши дни. Намира се в непосредствена близост до друга забележителност на града Даскалоливницата /първото класно училище в България/. Размерите на църквата са внушителни 33 метра дължина, 21 широчина и 25 м. височина. Даже и с тези размери днес се оказа почти тесен, за да побере желаещите да присъстват на Светата Литургия, както местни жители ,така и гости на града.

Традиция стана на този празник родолюбиви жители да даряват агне за курбан, който се освещава след Службата, както и да се прави водосвет. Присъствайки на тези тържества във всеки посетител се поражда въпроса – каква сила на вярата са имали нашите предци, за да построят такъв величествен храм по време на турското робство / как са мазали стените с кал, опушвали гредите, за да изглеждат стари/, но са успели да съхранят българщината.

Днес от нас се изисква само едно – да съхраним и опазим богатото наследство, което ни е завещано и с болка трябва да си признаем, че става много трудно. Радостно е, че  всяка година на празника присъстват представители на местната власт, както и много майки с малки деца. А те децата са нашето бъдеще. Липсата на добра техника, не ми позволи да запиша изказванията на много миряни, но всички с радост и възторг се поздравяваха за празника, като се молеха за здравето на близките си заминали на робота в чужбина, очаквайки ги с много обич да се завърнат у дома във все по-малко населената Елена. В края на празника с много надежда всички бяха единодушни, че вярата ще ни спаси.