[1]

Такива особено изобличава божественият Златоуст, казвайки: не съдете, - е казал Господ, - за да не бъдете съдени (Мат. 7:1). А това мнозина от неблагоразумните и негодни миряни са свикнали да вършат поради невнимание. Защото, ако видят, че монахът има излишна дреха, те тоз час му посочват закона на Владиката за това, да нямаме две ризи (Мат. 10:10), като сами всеки ден безбройно грабят и проявяват лихварство и користолюбие.

И ако видят, че подвижникът приема оскъдна храна, се явяват още по-люти клеветници, като сами всеки ден се предават на преяждане и пиянство; и не разбират окаяните, че с тези съгрешения си събират оттук голям огън върху окаяните си глави и ще се лишат от всякакво оправдание и прошка.

А законът на Христос и Неговото учение на апостолите са дадени не само за монасите, но и за миряните. Защото, когато Павел говори: като бодърствате във всяко търпение и молитва, и грижите за плътта не превръщайте в похоти (Рим. 13:14); то очевидно това не е само към монасите, спазващи писанията и прекарващи безмълвен и пустинен живот, но към всички, живеещи по градове и села с жени и деца. Защото нима мирянинът трябва да има нещо повече, отколкото монаха, освен само едното съжителство с жена? Защото единствено в това той има извинение; в останалото – ни най-малко, но всичко му е предписано да върши наравно с монаха, - и във всеки случай за него не е безопасно престъпването на всички заповеди.

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: Преподобный Иов игумен Почаевский, изд. Свято-Успенская Почаевская Лавра