Април, 1980г.

Тази статия беше публикувана в списанието „Св. Архангел Михаил” през април 1980г. от приснопаметния митрополит Йаковос Малиарос. Включил съм я в този том заради голямата и важност. Ето какво гласи тя:

„И в миналото съм писал за чудотворната енергия на Светия Архангел, на която се удостояваме да ставаме свидетели в този свети храм. С чувство за голямо вълнение, дълбока вяра, смирение и разкаяние наблюдавахме как очите на Светеца се изпълват със сълзи. Аз ги попивах с памучета, но в следващия момент те пак избликваха. Това се случи няколко пъти…

Това събитие се повтори и в неделята на Мироносиците, 20 април, когато цялото население на Лесбос празнуваше годишнината от освещаването на храма. Онзи следобед иконата „заплака” няколко пъти до края на вечерната служба пред очите на изумените поклонници. И свещеници, и миряни паднаха на колене просълзени, като пееха молитвите към Архангела и си поделяха памучетата, напоени с неговите сълзи. Тази случка остава загадка за повечето хора. Тя е тайна и ние по никакъв начин не можем да я обясним. Хората все ме питаха: ”Защо плаче Архангелът? За добро ли е, или за лошо?” А аз все отговарях :”Братя и сестри в Христа, живеем в епоха, когато вярата е обект на подигравки от много хора, Светото Писание бива заклеймявано, редовните служби се отменят на много места и са много малко онези християни, които с подобаваща духовна подготовка пристъпват и приемат Светите Дарове на Причастието. Не забравяйте, че дори и правителството води политика на апостасия (отстъпление) чрез антихристиянските закони, които прокарва.  Всичко това не е ли достатъчно, за да плаче Архангелът?

След като девизът на днешните хора е отричане на добродетелите и отхвърляне на благочестивия начин на живот на нашите предци и на красивото ни предание, като в същото време всекидневно се излага на показ и се възвеличава безскруполността и греховния живот посредством масмедиите (телевизия, радио и вестници), защо ви се струва чудно, че Архангелът плаче?

Смятам, че ние не сме съвсем наясно с трудните времена, в които живеем и с важността на събитията, случващи се днес. Иначе всички щяхме да сме в храмовете ежедневно, да бием гърдите си от покаяние като митаря, да казваме като черната овца „Съгреших против Небето и пред Теб” и да молим всемогъщия и всемилостив Бог за прошка.

Благословени да са тези, които четат тези редове и са готови да ги изпълнят. Това е най-добрият и сигурен начин да избегнем най-суровите рани на греховния живот и отново да намерим мир и радост в грижовната прегръдка на небесния ни Отец!”

Йаковос, Митрополит на Метимна

Из История и чудеса на Св. Архангел Михаил в Мантамадос на протопрезвитер Ефстратиос Дисос - предстоятел на православен храм „Св. Архангели” в Мантамадос, о. Лесбос