Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Публикувано от Пастир на 10.9.2016
ПО ВЪЗДВИЖЕНИЕ >>

протоиерей Алеко Рачев

Мъчителна била Божията присъда за Адам и потомството му. Когато Бог сътворил човека и го почел по висотата на Своя образ и подобие не поискал от него много,  само да прояви малко смирение и да не яде от плодовете на една ябълка. Но ето, заради непослушанието на първия човек, небесата за хората се заключили и пътят към родното всеотечество бил изгубен, но раят не бил забравен.

Людете с надежда зачакали деня в които да се върнат в Едем, място на безболезнен живот и на приятна грижа за всичко сътворено от Бога. Минало много време, не се намирал измежду хората някой, който да ги примири с Бога. Нямало такъв, който с праведност да се богоуподоби на Всевишния, за да достигне небето. Грехът бил и си оставал непреодолим фактор за падналото човешко естество.

Но, Бог безгранично обича човека. Той не одобрява и не приема греховете и пороците му, но не презира безсмъртната му многоценна душа. Безграничността на тази Своя любов Бог засвидетелствал, като отдал Своя Единороден Син, та всички вярващи в Него, да имат живот вечен (Ин.3:16).

Години след реализацията на тази действителност, любимият ученик Христов записал разговора на Иисус с фарисея Никодим, където Иисус му казал, че: Никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето (Ин.3:13).

Христос в разговора си с иудейския началник ползвал общоприетите за времето си изразни средства имайки предвид, че в онази епоха небесното било срещупоставяно на земното, т.е. че Бог е на небето а хората са на земята. Естествено, изречението възлязъл на небето, слязъл от него и пребъдващ на небесата не се приемат буквално. Бог е навсякъде. Иисус след въплощението Си от Пресвета Дева Мария, станал Син Човеческий, слязъл на земята със Своето Божество, но си остава неразделен с Отца и Духа. Никой не е възлязъл на небето означава, че никой човек не знае съществото на Бога и не може да го обясни, освен слезлият от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето, т.е. само Иисус Месията – Сина Божий може да стори това, понеже е дошъл от Бога.

Слезлият от небето Син Човечески приел кръщение в река Йордан, по време на което се отворили заключените от греха на Адам небеса. Бог, Който по справедливост някога определил наказанието за първия човек, като сърцеведец узнал дълбокото Адамово разкаяние и проявил Своето снихождение. Трусът от тежкото непослушание бил изгладен от Сина Божий, Който изпълнил всяка правда нужна за примирението на човек с Бога. Иисус понесъл наказанието на Адам. Христос по Своето човеколюбие и милосърдие поел вината на човека, и приел тежка и проклета смърт. Разпнат на кръст като злодеец, Непорочният Агнец Божий бил пробит на пет места. Кръвта Христова станала умилостивителна жертва за греха Адамов и Божието правосъдие било удовлетворено.

Смъртта вкусила плътта Иисусова, но натъквайки се на Неговата Божественост се угорчила и нейната власт изгубила завинаги силата си. След Възкресението Си по плът Христос възлязал на небето и показал на всеки човек, че пътя за вечния живот вече е отворен.

 

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта

Променено на: 24.11.2016 в 23:13

Обратно

2016 pastir.bg

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта