| МАЙКА ЕВДОКИЯ ОТ ПАТРИАРШЕСКИЯ ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР СВЕТА ТРОИЦА КРАЙ В. ТЪРНОВО | |
Наталия Стоянова
Блажени ония, които си избрал и приел, Господи. Душите им ще бъдат настанени на добро място.
На 13 февруари се изпълват 11 години от блажената кончина на Всепреподобна монахиня Евдокия – игумения на Патриаршеския девически манастир Света Троица.
Тя е родена през 1920 г. в крайдунавскaта област на североизточна България. Разказвайки за майка Евдокия, най-основното нещо, което би трябвало да се спомене, е нейното търпение и смирение. Трудно може да се срещне по-търпелив и смирен човек от нея! Особено по отношение на нейния подход към сестрите от манастира. Тя казвала, че войниците, като отидат да служат във войската, идват от различни семейства, от различна среда, но всички са на еднаква възраст – 18-годишни. А в манастира пак идват от различни места, различни семейства, но от различни възрастови групи и е много по-трудно за този, който ги ръководи. Въпреки това, със свойствената й доброта и такт, тя намираше начин да успява в това трудно служение. Помня я все засмяна, блага и приветлива.
Майка Евдокия била една дъщеря в семейството, само братя имала. Спомням си, веднъж разказа, че на 9-годишна възраст вече се налагало да меси хляб, защото майка й била болна. Тъй като била малка, не можела да го мята в пещта да се опече, та идвала една тяхна комшийка да й помага.
Била около 16-годишна, като постъпила в манастир, буквално избягала от родителите си. Когато решила да служи на Бога, майка й не я давала да стане монахиня. Не те сторих хаир - казвала й после майката. Като се качила на кораба по Дунава, за да отиде в манастира, майка й дълго препускала с каруцата по пътя след него... Майка Евдокия искала много да отиде при леля си, която била монахиня в един манастир в Северна Добруджа, в румънско. Когато дошла в манастира, я сложили да пее на клира – пеела много хубаво. Тези, които пеели на клира, ги избирали даже по красота – толкова много монахини имало! – разказваше майка. След връщането на Южна Добруджа на България, майка Евдокия имала голямо желание да дойде в български манастир. Искала да постъпи в манастира Св.Никола в Арбанаси. Пътувала с влака от Русе до Каспичан. Като слязла от влака, тя седяла на гарата и не знаела как да стигне до манастира. Седяла завита с голям пъстър шал на главата, да е скрита от хорските погледи. Един човек дошъл и я попитал: Момиче, къде отиваш? Като разбрал, че иска да иде в манастира Св.Никола, казал й, че и той пътува за там, да върви с него. Човекът май бил аптекар. И така, Бог й помогнал да стигне до манастира.
След време, за да бъде запазен манастирът Света Троица, който дотогава бил мъжки, но нямало вече монаси, владиката изпратил около четири монахини там, сред които била и монахиня Евдокия. Трябвало да удържат манастира. Особено тежко станало, когато новата комунистическа власт въвела наряди, които трябвало да изпълняват – голямо количество продукти в натура – картофи и др., което било непосилно за манастира. Събирали ги с каруци. Майка Евдокия не знаела какво да прави и се молела се на Бога. Решила и отишла във Велико Търново в милицията, където казала на началника: Арестувайте ме, не можем да дадем наряда. Той я гледал, гледал, и я пуснал. По такъв начин, проявявайки мъжество и сила, тя отстоявала интересите на манастира.
Имало и друг критичен случай – дали им срок да изорат и засеят земите на манастира, защото иначе, казали, щели да им ги отнемат. А им били взели добитъка. Нямали животни, само един кон им останал. Сестрите орали и през нощта, за да успеят и да запазят манастирските земи. Били на нивите денонощно. Много тежко време преживели... Години наред, прекарани в труд и молитва. Веднъж като се връщала с волската кола от някъде, майка Евдокия закъснявала. Минала през реката за по-напряко и се намокрила и оттогава й измръзнали и почнали да я болят краката. Докато стигне в манастира, вече затворили портите и тогава тя много се простудила.
Една година бях в манастира Света Троица пред празника на свети Пантелеймон. В тази връзка майка Евдокия спомена, че преди години била в санаториум край Варна – имала туберкулоза в костите и я грозяла операция. Било срещу празника на свети Пантелеймон и тя много се молила на светеца и на Света Богородица и те й помогнали да оздравее, като операцията се разминала. Божията Майка й се явила насън.
За причастяването майка Евдокия каза веднъж по време на разговор през постите, че не може и да си помисли за причастяване втори път на един пост – толкова много страхопочитание имаше и държеше на подготовката за приемане на Светинята!
Всички тези спомени за майка Евдокия са по откъслечни нейни думи, тя е споменавала по нещичко от живота си, не натрапващо, а скромно, по мъничко е промълвяла... Със смирение и търпение е приемала всичко. Целият й живот е низ от трудности! Заедно с архимандрит Севастиян, който обгрижваше духовно манастира, те бяха изключителни духовни личности. Добродушни и състрадателни, те наставляваха хората със своята човечност. Винаги да си спомняме за тях! Идвайте в манастира, даже и когато няма да ме има, - казваше напоследък майка. Тя и сега ни кани от Небесното царство. Те са сега с отец Севастиян на Небето, те за нас се молят оттам!
Да се помолим и ние за приснопаметната Божия рабиня монахиня Евдокия – игумения да бъде вечна и блажена нейната памет!
Обратно