В нашето училище имаше едно крайно бедно момче, което носеше толкова пъстро изкърпени панталони, че ние много пъти си правехме с тях лекомислени шеги. След  ваканцията най-горещото ни желание беше отново да разгледаме неговите панталони, и голям смях избухна, когато забелязахме, че през това време бяха станали още по шарени.

Как много се срамувам днес от нашия смях! Разбира се, той не беше израз на някаква зла воля, но беше  доста глупав и безсмислен. Ние виждахме тогава само пъстрите кръпки, но не и онова, за което те разказваха, а именно: един цял свят от грижовна майчина любов, редица безсънни нощни часове, навярно и много сълзи за това, че кръпките малко заздравяват скъсаните панталони, но заради тях синът ще бъде много осмиван в училището.

Но колко хиляди пъти по – ценни бяха тези панталони, отколкото най-красивата и най-модерна дреха! Колко грижи бяха вложени в тези жалки парцали! Толкова търпение няма никой шивач и никоя машина. Това може да стори само една майка!

От немски: А.В.