Елица Колицова - 10 год.

Било вечер. Целият град бил притихнал под нежната покривка на току-що натрупалия сняг. Едно дете сираче стояло до прозорчето с желаната си мечта да получи подарък за празника, ала нямало кой да му подари. Казвало се Галя - момиченце с кафяви като тъмен кестен очи, черна като нощта коса, плътни, червени като роза устни и усмивка, сияйна като звезда. Галя живеела в дом за сираци. Останала без родители, когато била на 6 години, а сега вече била на 8. В стаята ѝ имало само едно легло с червена периферия и шкаф, на който стоял единственият спомен от майка ѝ и баща ѝ - икона, пред която всеки ден се молела за по-добър живот.

Настъпило Рождество Христово. В Коледната нощ, когато всички били вече заспали, Галя гледала към луната и… неочаквано видяла, че към нейния малък прозорец се задава човек, но не обикновен човек, а Иисус Христос. Да, този Иисус Христос, за Когото сте чували в легендите и историите и Този, в Когото всички християни вярват. Той слязъл от небето и ѝ казал:

- Дете, аз знам че ти липсват родителите ти, но аз ги пазя тук горе. Сега слез от леглото и до шкафа ще намериш желания подарък, за който цяла година се молиш на Моя образ.

Продължавай да се молиш и някой ден може да намериш добро семейство, което да се грижи за теб, като твоите родители.

Докато момичето още осмисляло случилото се, Христос вече бил изчезнал. То Го послушало и слязло долу, където наистина бил поставен добре опакован плик. Когато го отворило,  видяло меки ботушки и топли дрехи за зимата.

В началото на Новата година, в стаята на момичето влязла директорката на дома и му казала, че долу я чакат много специални хора. Момиченцето слязло и видяло семейството, което искало да я осинови. То се разплакало, отишло и прегърнало мъжа и жената. Осиновили я и тя заживяла добре и щастливо, но не спряла да се моли на Иисус -  всичко това да продължи.