| КОГАТО МЪЧЕНИЧЕСТВОТО БЕ НАЧИН НА ЖИВОТ | |
Валя Христова
.jpg)
Годината е 1736-а. Започнала е война между Османската империя и Русия. Пет години преди това българите в Силистренско са се разбунтували срещу властта. В процес е ислямизация на българското население. Нарастват българските емиграционни колонии в съседни страни, особено във Влашко и Молдова. След няколко години в Света Гора хилендарският йеромонах Паисий ще започне да пише своята История славянобългарска.
За пострадалата в името на християнската вяра в Шумен Гана – девойка от провадийското село Кривен (дн. Кривня), разказва в спомени от 1848 г. бабата на Стефан Караджа – родственица на майка й (вж. Нейков, Б., Факийско предание. Сбирки от народния живот за праотците ни, С., 1985).
На 23 април 1736 г., през Страстната седмица преди Великден, в провадийското село Кривен сред българското население се разиграла трагедия, довела до мъченическата смърт на девойката, наричана Гана, Ганчица. Турска войска идела от Айтос към Дунав и Влашко. За християните това била голяма опасност. В дома на Ганка отседнали турци и един от тях посегнал на честта й. Отбранявайки се, девойката убила насилника си. Това довело до убийството на брат й и на други местни жители, а самата Ганка затворили в тъмница – първо в Провадия, а после – в Шумен. Десет години тя лежала там, докато шуменският паша не й предложил да приеме исляма срещу свободата. Девойката отказала. Обесили Гана на Св. Троица, 19 май 1746 г. След три дни предали трупа на майка й. На празника на св. св. Константин и Елена, 21 май, я погребали в Шумен.
Нейната история най-вероятно би потънала в забрава, ако не беше записана от Балчо Нейков, потомък на стар български род, сродник и приятел на Стефан Караджа, в книгата „Факийско предание - сбирки от народния живот за праотците ни”.
Той започнал записките си като биография на Стефан Караджа, а за нас, днешните българи, те освен извор на информация, дават отговор на въпроса: Как са оцелели дедите ни в тези така превратни за българите събития?
Този емоционален разказ на старинен български език е приложен в края на проучването. От жалост към горката Гана хората я били преименували на Ганча, Ганчица и запяли песен за нея. Шуменският музикант Златан Златев, вече покойник, възстанови и записа тази песен:
Набедили са Ганчица
темница хвърлели,
в темница в темно дъното.
Лежала й Ганча, боляла
тъкмино девет години.
В десето лято проклято
заръча Ганча, проръча
по равненски кираджии,
по кривненски чорбаджии:
“Млого здраве кажете на мака,
на мака и на бубаля.
Да ми армагано раздадат:
шити ми са бели месали
със коприняни кенари.
В понделник ще ма обесят
в шуменския панаир,
под Илчов баир на Кошир.”
През онези години българите преживявали големи изпитания. Там, където икономическите съблазни не помагали, мохамеданството прокарвало пътя си с помощта на ятагана.
В миналото Кошир е била дълга улица в източната част на града, завършваща с голям площад, ограден с множество дюкяни - място за кушии, пазар, празнични процесии и публични екзекуции. Тук са се чували гласове на чираци и търговци, рев на тълпа. Картините на Стефан Петров, наричан художника на стария Шумен, дават представа как е изглеждало това място в миналото. Галерия Елена Карамихайлова в Шумен пази негова творба, наречена Кошир. Днешният площад Освобождение е разположен на това място.
На 19 май 1746 г., на християнския празник Света Троица, показно през шумната тълпа, една българска девойка е водена към смърт. Според песента, в града е имало по това време панаир, свързан може би с големия християнски празник Света Троица.
По косвени данни до края на XVIII в. в Шумен е действала църква Св. Троица в т.нар. Равна махала, в северната част на града. Това е най-старата махала на Шумен, която до XVI в. е заселена изцяло с българи (Вж. Култови сгради на религиозни общности в Шумен през XIX в., Димитрова, Ир.,сб. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България, изд. Марин Дринов, С, 2002 г.).
До храма се е стигало по улица, известна на старите шуменци като Тричка или Троичка. В този район съществува и до днес т. нар. Пoпаз чешма. За църква и християнско гробище около нея говорят изкопните работи в района, където през 1940 г. са намерени камъни с християнски знаци и кръстове. Може там да е била погребана Ганка.
Пътят към Голгота за мъченицата Ганка тръгва от шуменския затвор и стига до бесилката под Илчов баир, на Кошир. Какво ли е преживяла тя по време на това свое последно пътуване? Може би мъка по родители и роден край, по неизживяна младост и мечти. Но пред смъртта тя имала избор. Достатъчно било да каже: Отричам се от Христос! и да продължи живота си, но вече в друга вяра. Не го е направила.
Двете съдбовни дати, споменати в разказа за Ганчица, са зависими от Великден и намират потвърждение в Пасхалните таблици (Вж. Пасхални таблици за датата на Възкресение Христово от 326 до 2124 г., изд. МКС,1998). Според тези таблици през 1746 г. Великден е на 30 март, а св. Троица (Петдесетница) - 50 дни по-късно - на 19 май. В разказа се твърди, че денят на нейната смърт (19 май 1746 г.) съвпада с празника Света Троица.
Справката с таблиците потвърждава този факт. Пак според разказа другото важно събитие, трагедията в дома й в с. Кривен, се случва на Разпети Петък на Страстната седмица през 1736 г., който тази година съвпадал с Гергьовден. Пак според Пасхалните таблици през 1736 г. Великден е на 25 април, а Разпети Петък - на 23 април. По Юлианския календар Гергьовден е на 23 април. И тук има съответствиe.
Източници: desant.net
Ст. Непотърсена българска святост, в-к Шуменска заря, 2003
Обратно