| КОЕТО СТЕ СТОРИЛИ… | |
Беше Бъдни вечер. Дъждът, блъскан от силния вятър, се удряше в прозорците на скромната стая на директорката на детския приют. Тя беше много заета с писане, но от време на време повдигаше главата си, за да погледне мрачната картина навън. Косата на благородната дама, вече прошарена, я правеше да изглежда по-възрастна, отколкото беше всъщност.
Лицето и беше угрижено. Предишната вечер бяха довели едно ново съвсем изоставено и пренебрегнато дете. Въпреки че приютът беше пълен, тя не можа да откаже, прие го и го постави в едно малко креватче на края на другите детски легла в спалнята на момчетата. Средствата бяха оскъдни, а нуждите на голямото и семейство от бивши скитничета и отхвърлени деца бяха големи. Чудеше се как ще могат да обличат и да нахранят това ново дете. Като си повдигна тъжно очите и тежко въздъхна, погледът и се спря върху стиха на един календар, висящ на стената: „Бог мой ще снабди всяка ваша нужда”. Това я подтикна да се моли и да се уповава на Бога за тази нова грижа. Твърдо вярваше, че Бог може да задоволи преизобилно всяка човешка нужда.
Тъкмо в този момент почука един от прислугата. Припряно обясни, че един господин иска да разгледа приюта. Посетителят бил високопоставен и сериозен. Случайно минавал през градината и искал да види децата от приюта. Докато обикаляха всички помещения, директорката така приказваше за децата, че ясно личеше колко много ги обича.
Най-после стигнаха до дневната стая, където децата играеха. Петдесет чифта малки, живи очички се отправиха с любопитство към гостенина.
-Имам няколко играчки – каза гостенинът.
-Мога ли да ги раздам на децата?
Щом като получи разрешение, той слезе долу и донесе чувал, пълен с чудесни топки, влакчета, кончета, кукли и разни игри в кутии! За всяко дете имаше отделна играчка. Как се провикваха децата от радост! Те скоро забравиха своята свенливост и заиграха около добродетеля си. Тогава той седна на земята, заобиколен от децата, и започна да им разказва за Бебето Иисус, което в подобна нощ преди много векове се родило във Витлиеем. Разказът за Божия дар за света беше тъй простичък и увлекателен, че децата просто зяпаха в устата му.
В ума на директорката дойде щастлива мисъл. Тя попита децата:
-Кое от вас ще изпее една Рождественска песничка на господина?
Настана кратко мълчание. Тогава едно много малко момченце с къдрави коси и сини очички извика:
-Аз ще изпея!
То запя една хубава Рождественска песничка, описваща положението на Божественото дете, което нямало възглавничка, за да положи главата си на нея. Тя беше тъй трогателно и сладко изпята, че сълзи бликнаха от очите на гостенина. След като се сбогува с децата и тръгна да си отива, той кротко добави:
-Имам още една молба. Мога ли да видя спалнята на малките момчета. Преди това ми показахте стаята на момичетата.
Учудена от молбата, матроната го заведе в спалнята на момчетата. В нея имаше само 25 малки легла.
-Кой спи на това легло – запита гостенинът. Сърцето и трепна. На него спеше малкото момченце, което бяха приели последно.
-Малкото момченце, което изпя песничката – каза тя. – То беше отхвърлено и нежелано от никого, та трябваше да го приемем, макар да нямахме възможност за това.
Тогава гостенинът извади чековата си книжка, попълни един чек и и го подаде, като каза:
-Моля приемете това като рождественски подарък от мен за отглеждането на малкото самотно момченце. Когато взе чека, матроната видя, че той е за сума, която щеше да посрещне нуждите на детето за много години.
Имаше нещо в цялото поведение на гостенина, което не и позволи да изкаже към него нещо повече от сърдечни благодарности за този щедър дар. Той взе празния чувал и тръгна да си отива. На вратата се сбогува с директорката и когато излизаше навън, се обърна и каза:
-Знаете ли, преди 30 години бях едно отхвърлено и нежелано от никого бедно дете. Прибрахте ме в този приют. Онова малко легло навремето беше моето легло, затова реших, че ще е добре да предоставя на някое друго малко отхвърлено момченце това, което благодаря на Бога, вие дадохте на мен!
С очи, изпълнени със сълзи, директорката следеше изчезващата му фигура надолу по улицата. Тогава изведнъж и дойдоха на ум думите на Иисуса: Което сте сторили на едного от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го сторили.
Из Благовестител
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
Обратно