| ИЗЦЕЛЕНИЕ НА МОМЧЕ ИНВАЛИД | |
Март, 1974 г.
Великият и чудотворен Архангел в Мантамадос и неговата свята релефна икона винаги силно са привличали религиозната гръцка душа от незапомнени времена. Всяка година тук се стичат хиляди предани и благочестиви християни да целунат неговата икона и да му поднесат дара на своята вяра, почит и благодарност. Много от тях с вълнение разказват за чудотворната намеса на Архангела в живота им. Ето един такъв разказ.
Бедното семейство Кликас от град Мистегна имало две деца, момче и момиче. На момиченцето не било писано да живее дълго и Бог го прибрал при Себе си, когато било още дете. Момченцето пораснало, но било глухонямо и инвалид. Било тригодишно, когато се разболяло. Баща му притежавал само една каруца с кон и с нея изкарвал прехраната на семейството. Като видял, че може да загуби детето си, той взел жена си и момчето и ги завел в Митилини при известния и милостив доктор Арменос, който бил покровител на бедните. Обърнали се към него за помощ почти без пари. Наричали доктора Арменос поради арменския му произход. Сега той е пенсионер.
За жалост обаче милостивото му сърце, загрижеността му и отличните му научни познания не били достатъчни, за да излекува нещастното дете. След като направил обстоен преглед, той сложил очилата си и с натъжено лице попитал бащата: „Детето кръстено ли е?” „Не, докторе, отвърнал бащата, не можахме да намерим кръстник.”
„Трябва веднага да го кръстите, не искам да го казвам, но детето ви няма да живее още дълго.”
Сякаш целият свят се сгромолясал пред очите на родителите.Те изпивали последните глътки от чашата с горчилка. Целите изтръпнали от ужас, взели детето си, качили се на каруцата и се отправили към дома. Бащата държал поводите и водел каруцата като хипнотизиран, а майката със зачервени от плач очи притискала към себе си малкото си съкровище и се борела с мрачните си мисли.
Изведнъж каруцата спряла рязко. Силни гласове изкарали двамата родители от тъжния унес, в който се намирали. Огледали се и видели много хора да бягат към тях. Зачудили се откъде се взели толкова люде на този изоставен път. Едно малко момче, не повече от 10 годишно, било паднало пред копитата на коня. Конят не помръдвал, само клател главата си напред - назад. Скоро всичко им станало ясно. Било навечерието на празника на Архангела в Мантамадос. Денят бил съботата преди Неделята на Мироносиците, а на по-следващия ден храмът на Архангела щял да отбележи празника си.
Поклонниците от Митилини и околните села вървели боси на малки и големи групи 40 километра пеш, за да се поклонят на Светеца. Момчето било изостанало малко от семейството си, вървяло разсеяно и без да разбере как, попаднало под врата на коня. Животното спряло рязко и родителите на болното дете взели момчето в каруцата. То не било пострадало и те продължили пътя си. Момчето се зарадвало,че няма да се налага да върви дори и краткото разстояние до Мистегна, където бил домът на семейството.
Тази случка обаче припомнила на нещастната майка за чудотворната икона на Архангела в Мантамадос. Искрица надежда сгряла разбитата и душа. Тази искра се увеличавала все повече и повече, като гледала групите поклонници по пътя към тяхното село. Накрая в душата и запламтял пожар, който вече не и давал мира. Мисли на надежда и спасение изпълнили съзнанието ѝ. Притиснала с все сила детето в обятията си и извикала на мъжа си: „Към Архангела! Карай към Архангела!”
Мъжът не отговорил, дори не обърнал глава, защото решението на жена му било и негово, сякаш чувал собствения си глас. Хванал юздите на коня и му извикал: „Давай, смелото ми конче, заведи ни при Архангела възможно най-бързо!”
Докато викал на кончето, усетил, че тежкият товар на тревогата, който лежал на гърдите му толкова дълго, изчезвал малко по малко. Бащата се почувствал облекчен, отново млад и силен. Приискало му се да има крила, за да стигне по-бързо до светия храм на Архангела. Обърнал се към момчето, което били качили и му казал: „Ти ще станеш кръстник на сина ми. Ще направим кръщенето в църквата на Архангела в Мантамадос и ще го наречем Таксиархис (Архистратег), на св. Архангел Михаил.”
Детето го гледало учудено, не можело да разбере нищо, освен че ще го возят до храма на Архангела, което много му харесало. Било вече тъмно когато пристигнали в Мантамадос. Бащата с усилие прекарал каруцата си през тълпата от поклонници. Оставили каруцата на определеното за това място, завързали коня, без да го разкачат, и проправяйки си път, влезли в храма. Вечерната предпразнична служба привършвала. Ароматът на тамян изпълнил уморените им тела и някакъв трепет преминал през тях. Опитали да се придвижат напред и да стигнат до свещеника, но не успели. Отишли до сандъчето за помощи и казали на един от църковните настоятели: „Искаме да кръстим детето си, болно е. Къде можем да видим свещеника?” Настоятелят завел бащата в светия олтар. „Отче, казал, той, този господин иска да кръсти детето си.” Отзад се чул умолителният глас на бащата. „Болно е, отче, много е болно. Искам да стане християнин, докато все още има време. Ще го изгубим, отче, ще го изгубим!” и очите му се просълзили. Натъженият баща не трябвало да казва нищо повече. Свещеникът веднага се разпоредил да приготвят необходимото и скоро всичко било готово за кръщенето. Повикали детето.Майката го било положила пред релефната икона на Великия Архангел и, коленичила до него, се молела на Светията да им помогне. Детето било в безсъзнание, цялото зачервено от треската, полумъртво. Започнали Св. Тайнство Кръщение. Сърцето на майката туптяло като бял гълъб в измъчените и гърди, устните и шепнели молитви към Архангела, ръката и безспирно правела кръстния знак. В гърлото си усещала изгаряща болка, не виждала и не чувала нищо, чувствала само неравния ритъм на сърцето си и съвсем слабо, като през мъгла, можела да различи голото телце на сина си в ръцете на свещеника, които го придържали много внимателно.
„Кръщава се Божият раб Таксиархис, се чул силно гласът на духовника, в името на Отца и Сина и Светия Дух.” Майчиното сърце щяло да се пръсне и тя с все сили се задържала на крака. Очаквала нещо, което не можела да обясни. Била сигурна в него, но не можела да го опише и затова тревогата и растяла, тежестта в гърдите и се увеличавала и се издигала все по-нагоре, сякаш искала да я задуши.
Новопокръстеният малък Таксиархис не помръдвал в ръцете на свещеника и кръстника си. Дори не заплакал, само от време навреме примигвал, когато го повдигали и премествали. Св. Тайнство било вече към края си и свещеникът следван от кръстника, държащ малкия Таксиархис на ръце, се отправил към св. олтар. И тогава при царските двери, където Тайнството щяло да завърши, се случило чудо. Скованото тяло на малкото християнче се раздвижило и един слаб писклив глас се чул от доскоро безжизнените устни на детето. „Гладен съм”, извикало то. Малкият кръстник, Михалис Биянис, толкова се изумил,че свещеникът едва успял да хване детето от ръцете му, които вече го изпускали. В целия храм се възцарила гробна тишина. Хората чували само ударите на сърцето си, които биели като барабан в ушите им. Това не траяло дълго обаче. Тишината се прорязала от съкрушения вик на майката, изпълнен със голяма радост и чувство на преодоляна мъка . „Таксиархис! Момчето ми!”, извикала тя и паднала по лице пред релефната икона на Архангела.
Свещеникът, силно развълнуван с треперещи ръце, внесъл момчето в олтара и му подал парченце нафора. Детето само протегнало ръцете си и взело нафората, изправило се на краката си и направило първите крачки в живота си.
Днес Таксиархис Кликас, вече 27 годишен, със здраво атлетично тяло, посети храма на Светия Архангел и запали свещ, голяма колкото ръста си, с треперещи от вълнение ръце. Бил е дълго време в чужбина, но сега коленичи пред релефната икона на Светеца със сълзи на гореща вяра и благодарност. Той благодари още веднъж на своя велик покровител и спасител със следните думи: „Всеки, който целува твоята свята икона, Преславни Михаиле, се избавя от всеки гняв и мъка, от тежка и внезапна смърт. Не го застигат примките и стрелите на жестоката съдба, премъдри Архистратиже. И ние, пребъдвайки под твоята божествена закрила, която винаги с желание ни даваш, ще почитаме святото ти име.”
Из История и чудеса на Св. Архангел Михаил в Мантамадос на протопрезвитер Ефстратиос Дисос - предстоятел на православен храм „Св. Архангели” в Мантамадос, о. Лесбос
Обратно