| И НА ТРЕТИЯ ДЕН ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ! | |
Протоиерей Алеко Рачев
Един ден учениците Христови останали смаяни от завършека на една среща между богат началник и Иисуса. Те станали свидетели на това, как високопоставеният млад евреин тъжно обърнал гръб на Спасителя и си тръгнал. Смущението им било засилено от чутото преди това предложение на Техния Учител към богатия младеж, когото поканил да Го последва, но едва след като се раздели с властта си и с голямото си богатство.
Апостолите застинали в недоумение от това, дали изобщо може някой да се спаси. Христос усетил душевното им терзание и ги успокоил, че невъзможното за човеците е възможно за Бога. Чувайки това, притеснението на Петър мигом изчезнало и той побързал да напомни на своя Наставник, че те били оставили всичко и го последвали. Стократната награда, за която Петър научил, че го очаква, доволно уравновесявала загубите от временните земни лишения. Но това за някои от учениците като че ли все още не било достатъчно.
Докато били на път Иисус повикал пак дванайсетте [1] и почнал да им говори за това, какво предстои да стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. Предвестие, известяващо приближаващите скръбни събития от последните земни дни на Иисуса.
Смесени чувства вълнували апостолите. Те се били отправили с Учителя си към Иерусалим за празника Пасха, а Той им говорил за тъжни събития, които щели да Му се случат.
Ала докато Спасителят още говорил, неочаквано братята Иаков и Иоан, се приближили до Него и изявили желание да седнат при Него от двете Му страни, когато дойде в славата Си.
Дръзко и неуместно щение. Наместо състрадание към Иисуса, Иаков и Иоан, побързали да вземат преимущество пред другите, осигурявайки си първокласни места в бъдещото Царство на Христос.
Те все още не разбирали същността на Небесното Царство и че завоюването на едно или друго положение в него не става по правилата на земните амбиции. Затова и Иисус простичко им рекъл: Не знаете, какво искате. [2]
Стегнат и недвусмислен отговор. В онези години, този ответ бил персонално насочен към Иаков и Иоан, ала отсетне, той се отнесъл и за всички поколения християни. Няма никакво значение колко денонощия ще посрещне човечеството, защото този отговор няма да загуби стойността си. В живота ни понякога се получава така, че силно желаем неща, за които пилеем време, губим от здравето си, дори и от достойнството си, а те в последствие се оказват непотребни, още по-малко полезни, а в най-лошия случай дори и вредни.
Вярваме във Вечния живот. Слушаме Словото Господне, че: Който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. [3] А всъщност как днес приемаме това? … Нека помислим … Малките деца не се надценяват, а защо ние се превъзнасяме пред другите със своя талант? Малките деца не жадуват за власт, а защо управляващите надменно издевателстват над други чрез преходната си власт? Малките деца не са горделиви, тогава защо унизяваме ближните си? Малките деца с усмивки изпълват Царството Божие, тогава защо маловерно живеем в съмнения и не се доверяваме напълно във всичко на Бог?
Иисус ни учи: Искайте, и ще ви се даде… хлопайте и ще ви се отвори, [4] но да хлопаме и искаме това, което е полезно за нас. Няма лошо да си на почетно място, но първо отхвърли сластта на себелюбието, за да си в услуга на ближните си. Такъв вече е пътят към лидерството, защото първите места в Царството Божие са за милостивите и смирени хора с добри сърца. Иначе изказано, с каквато мярка мерим, с такава и ще ни се отмери.
Някога преди 1500 г., в един от Палестинските манастири живеел старец, украсен с благочестив живот. Името му - Зосима. Той бил преминал всички степени на постническия подвиг, но започнала да го смущава мисълта, че е достигнал пълно съвършенство и вече няма нужда от никакви наставления. Такива пагубни мисли нападнали подвижника, но Бог, Който никога не оставя чедата Си, любящо и внимателно насочил по-нататъшния път на Зосима. Минало време, … старецът преминал река Йордан и отишъл в пустинята, за да извършва молитвен подвиг. Искало му се там да намери друг подвижник, който би могъл да го поучи.
Веднъж, стоейки на молитва, видял от дясната си страна като че ли сянка от човешко тяло. Завършил скоро молитвата си, бързо се обърнал на юг и в далечината видял обгорял до черно от слънцето човек, с бели като къделя коси. - Авва Зосима, - извикал човекът- прости ми заради Бога, че не мога да застана пред теб! Аз съм жена, … и нищо не прикрива голотата ми. Но ако може … хвърли ми някоя от дрехите си, за да се покрия, и тогава ще се обърна към теб за молитва. Зосима изпълнил желанието на тази чудна жена, след което научил от нея за целия й живот. Тя била Мария, наречена по-късно от църквата Египетска, преобразила себе си чрез огъня на страданията, изтръгвайки от себе си жилото на блудната страст.
Днес често си задаваме въпроса не как, а колко пъти е нужно да се причастим за да се спасим. Света Мария Египетска едва два пъти за целия си земен живот е приела Светите Дарове - Тялото и Кръвта Христови, но тя ни дава жив пример относно пътя към съвършенството. С живота си светата жена само показва своя път към Бога и това, че въпреки степента на духовното си усъвършенстване, ние сме просто човеци без каквито и да е заслуги.
Подвигът на света Мария Египетска е неповторим, и затова може само вътрешно да ѝ се подражава. А който иска пустинно място за молитвен подвиг и живот по Бога … да се огледа и ще види, че молитвената пустинята е в душата на всекиго от нас. Тя е тук и сред нас, и в града, и в света, и навсякъде, където и да сме в глуха самота сред многобройните хора.
Господ проля кръвта Си с любов за всеки човек. За всеки един от нас, без уговорки и без изключения.
Животът на света Мария Египетска доказва, че дори и в най-големия грешник може да се съзре образа Божий и че всеки има възможност за душевното преображение и спасение, дори и до гуша да е затънал в греховната тиня. Животът на преподобната е образец за това, че не трябва да се отчайваме за спасението си и че Бог се грижи за всяка душа.
Знаем, че всички сме грешни, но не знаем, кой и кога ще се покае пред Бога, и затова да не отписваме приживе никого.
[1] Мк. 10:32-34
[2] Мк. 10:35-38
[3] Мк.10:15
[4] Мат. 7:7
Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта
А®
Обратно