| ГЛАВЕН ЛЕКАР | |
Септември, 1975 г.
„Уважаеми о. Ефстратиос, пребъдвайте винаги в радост пред Господа, смирено целувам десницата Ви.”
Така започва писмото на г-жа Мария Цилу от Америка, адресирано до мен, в което разказва за своето чудно изцеление. Ето какво пише тя:
”След дълго и сериозно обмисляне, днес реших да седна и да ви разкажа за преживяването ми с нашия велик защитник, Архангела на Мантамадос. Ръката ми трепери и ако направя някои грешки, моля да ме извините, но съм доста напрегната и развълнувана, тъй като все още усещам неговото присъствие около мен.
Бях болна от две години и почти целият ни имот беше отишъл по лекари и болници без резултат. Всички прегледи и изследвания, които лекарите ми правеха, не показваха наличието на някаква болест, а аз все повече и повече отпадах. Бяхме загубили вече надежда, когато започнах да получавам вашето списание. Много му се зарадвах, всеки месец го очаквах с нетърпение и го давах и на приятелите си. В последните му броеве с голяма изненада прочетох за нечуваните чудеса на Архангела. Малко по-малко си възвърнах надеждата и започнах да вярвам, че аз също мога да бъда излекувана.Когато получих малката релефна икона на Архангела, която ми изпратихте, му се помолих да разкрие болестта ми. По същото време получих и последния брой на списанието Ви и го прочетох с още по-голям ентусиазъм. Тогава реших да постъпя в болница за още един последен път. Помните ли, отче, че ви пратих 20 долара, за да се абонирам за списанието и ви помолих да запишете Св.Литургия за мое здраве?
Приеха ме в болницата и на 5-я или 6-тия ден изследванията все още не показваха никакъв проблем. Лекарите отново почнаха да ми говорят, че не са открили нищо обезпокоително и че няма за какво да се тревожа. Аз обаче не загубих вярата си и продължих да чакам момента, в който болестта ми щеше бъде открита. Силно вярвах, че това ще стане. На следващия ден беше последният ми преглед. През нощта останах сама в стаята и се молих на Светеца да ми помогне, като разкрие болното място. Изведнъж чух някакъв шум в коридора. Не можах веднага да определя какъв е той, но после различих тежките стъпки на мъж, обут в ботуши. Те спряха до моята врата и тя започна бавно да се отваря. На прага застана висок тъмен мъж с тъмни дрехи и черна жилетка. Той се приближи, надвеси се над мен, усмихна се и вдигна ръцете си към тавана. Уплаших се,че може да ме нарани и завиках с всичка сила „Помощ, помощ!” Той продължи да ми се усмихва и с ръце докосна една част от тялото ми, като я притисна по такъв начин, че дъхът ми спря от болка. Почувствах нещо странно и непознато в тази част и цялото ми тяло ме заболя. Бях толкова уплашена, че едва дишах и гласът ми не излизаше, само се взирах с ококорени очи в усмихнатото лице на непознатия. Малко по малко обаче започнах да различавам чертите от релефната икона, която ми пратихте и която бях сложила до леглото си. Накрая в лицето на този непознат сякаш видях живата икона на Архангела. Не можех вече да понеса болката и емоциите и изгубих съзнание.
Като се свестих, не помня след колко време, отново бях сама. В стаята пак цареше тишина. Опитах да си събера мислите и да се концентрирам. Неволно поставих ръка на същото място,което преди посетителят ми беше натиснал с пръсти. Тялото още ме болеше. Натиснах бутона за повикване и след малко се появи сестрата. „Защо не дойдохте, когато виках за помощ?”, попитах аз, но тя отговори, че никой не е викал. Помолих я да доведе лекарите спешно. Те преглеждаха няколко минути частта от тялото, която им показах, после се спогледаха и започнаха да ми задават някакви непонятни въпроси, накрая ми казаха, че утре ще ме оперират. Цялата нощ останах будна. Молех се на Архангела да бъде до мен в операционната и да ми помага.
На следващия ден всичко мина успешно с помощта на Светеца. Когато най-после дойдоха да ме видят, лекарите вече бяха сигурни в диагнозата. Казаха ми да не се страхувам повече и че напълно ще оздравея. Били предотвратили непоправима щета. За пръв път се сблъсквали с подобно нещо. Когато болката се появяла като симптом при тази болест, вече било твърде късно, но при мен благодарение на Бога, вече нямало опасност.
Няколко дни по-късно ме изписаха и сега се възстановявам у дома. Чувствам се много добре. Обещах, че когато се възстановя напълно, ще дойда в Гърция да се поклоня на Архангела и да посетя това ваше благословено място. Надявам се,че Светецът ще ме удостои с тази възможност много скоро. Още веднъж благодаря за всичко, отче.
Целувам десницата Ви с уважение и любов."
Мария Цилу
Обратно